ГЕОРГИ КОСТОВ, Исторически музей Севлиево
На 7 март 1870 година в Севлиево е роден генерал-майор Христо Петров Чаракчиев. Първоначално учи в родния си град. През 1891 г. завършва Военното училище в София, а десет години по-късно – генералщабна академия в Санкт-Петербург. Участва активно във войните за национално обединение на нашия народ. По време на Балканските войни е началник-щаб на 10-а пехотна Беломорска дивизия, която се сражава в боевете при Люлебургаз и Чаталджа. През Междусъюзническата война служи в 6-а пехотна Бдинска дивизия. По време на Първата световна война участва на Македонския фронт, достига до длъжност началник-щаб на 3-та Българска армия и като такъв е произведен в чин генерал-майор. През 1918 година е началник на Тиловото управление на съединените армии, а в края на същата година след Солунското примирие преминава в запаса.
След печалния край на войната и Ньойския диктат, като заклет патриот ген. Чаракчиев е изключително активен член на Съюза на запасните офицери и редовен сътрудник на неговия печатен орган – вестник „Отечество“. В края на 1923 година около роденият в Габрово ген. Иван Шкойнов и негови съмишленици, най-вече офицери от запаса, сред които и самият ген. Чаракчиев, се формира непартийна организация, често определяна като раннофашистка и националсоциалистическа. За разлика от други патриотични формирования, Съюз „Българска родна защита“, макар да има до голяма степен военизирана структура, се стреми към по-широка обществена подкрепа и е за държавен протекционизъм, борба с корупцията и възпитание на младежта в любов към Отечеството. До голяма степен целта на организацията е да буди духа след всеобщото униние, а девизът й е: „България над всичко!“. Любопитен факт е, че една част от задачите, които си поставя СБРЗ, е редуциране броя на народните представители, строга икономия на държавния бюджет и налагане на много по-тежки наказания. В края на 20-те години на ХХ век организацията прави опити за трайно навлизане в политическия живот, но провалът на изборите през 1931 година води до сериозна криза в нея. През 30-те години Съюзът на няколко пъти дори е забраняван и постепенно губи много от своите симпатизанти. Между другото, Севлиево е един от градовете, където от 1925 година има изградена структура на СБРЗ, а Русе се смята за най-големия му център извън столицата.
Ген. Христо Чаракчиев умира през март 1943 година, според една от версиите, но има вероятност да е споделил съдбата на хиляди родолюбиви български мъченици, убити или заточени без съд и присъда с идването на новата власт. След 9-и септември 1944 година е заклеймен като „фашистки генерал“, най-вече заради факта, че е един от идеолозите за расовия произход на българите като неславянски народ. През 2018 година по идея на местни патриоти на мястото на родната му къща в Севлиево е поставена плоча. В памет на „Забравения герой от Дойран“, както е известен.
Наскоро във фонда на Исторически музей Севлиево, благодарение на дарителството на г-н Стефан К. Стефанов, постъпи една интересна групова снимка, намерена в стара сграда в София. На нея е запечатан момент от събитие на активисти на Съюз „Българска родна защита“, на което присъстват ген. Иван Шкойнов и ген. Хр. Чаракчиев, а на обратната страна на снимката личат подписите на двамата славни генерали.
Поклон пред паметта на убедения родолюбец генерал Христо Чаръкчиев!