ВЕНКА ПЕТРОВА
Всяка година ловнидолци посрещат националния празник пред гроба на опълченеца от с. Ловнидол Минко Гализов, отдавайки му почит и уважение. И за да посрещнем Трети март там, винаги е необходимо пролетно разчистване на двора на църквата, където той е погребан в знак на уважение. А тази година е и по-различна. Защото новозбраният кмет на селото Минко Буздрев, е праправнук на опълченеца. Той носи и неговото име. Така, че моралната отговорност става още по- голяма.
Още през месец февруари решихме, че ще направим в църквата водосвет за здраве и благоденствие. Тогава ни хрумна идеята, че можем да поканим вокалната формация „Мелос“, която изпълнява ортодоксална музика. И така празникът ще стане троен.
Но да си се върнем към предварителната подготовка. За бригадата решението беше взето в петък на обяд, разпространено същия ден следобед само във фейсбук – „Акция в неделя, 25 февруари, за основно почистване двора на църквата!“. Браво и за това, че е заработил и селският телефон: „Аз отивам на църквата, комшу, ще дойдеш ли и ти?“.
Неделя е, рано сутринта е валяло дъжд, мокро и неприятно. Тръгвам с мисълта, че никаква бригада няма да се получи, но като сме казали, че ще има бригада, да се съберем, а то ще си покаже дали можем свърши някаква работа. Спираме колата и аз с учудване забелязвам, че в двора вече работят хора. Мъже, млади, със съвременни средства – дълги ножици, резачки, резачки за клони. И както винаги, когато искаш да направиш добро, и времето помага. И идваха все нови и нови. Всичко беше на самоорганизация, оглеждаш се, виждаш къде какво не е в ред, хващаш инструмента и започваш. То беше събиране на стара трева, рязане на драки и млади отрасляци, подкастряне на дърветата и какво ли не още. Специално искам да похваля Васил, не, че другите не заслужаваха, всички заслужаваха. Той мълчаливо донесе вар и започна да варосва дръвчетата, а колко драки изряза и изнесе до огъня… И още – младите ни кадри също заслужават похвала! Всичките бяха на линия, всички работеха, а момиченцата, с 85-годишната баба Кера, засадиха и цветя пред църквата.
От сърце благодаря на цялата бригада: баба Кера бръснарката, Николай Неделчев, Тодор Тодоров, Минко Буздрев, Христофор Христов, Борис Христов, Мирослав Цвятков, семейство Васил, Наталия, Габриела и Йоанна Станеви, Стоянка Ганчева, Севдалина Маринова, Цветанка Петкова, Стефана клисарката, Венка Петрова, Ивайло Караколев, Елена Караколева. Щях да забравя най-голямата помощничка, която в селото я наричат с най-различни имена, но тя успява да оживее по улиците на Ловнидол повече от 2 години – Мина (аз така я знам). Неизвестно кой я храни, къде спи, къде живее, но се справя отлично с ловнидолската селска среда! И е винаги там, където има повече хора! Браво, ловнидолци!
Зареждане ...
