РАДОСТИН ПЕНКОВ, 11в клас, клуб ’’Журналист’’
Хранителните разстройства са едни от най-разпространените психически заболявания сред тийнейджърите след депресията. Статистиките сочат, че само в България има близо 250 000 души, страдащи от заболявания като анорексия, булимия или друг вид хранителни разстройства. През последното десетилетие засегнати от подобен тип заболявания са и мъжете, като най-уязвими са младите момичета и момчета от 10 до 19-годишна възраст.
По този повод на 23 януари Градската библиотека организира среща разговор с Людмила Людмилова, която сподели с публиката своята историята – историята на една жена, чието дете минава през страшния път на анорексията. Тя е психолог, писател и учител по биология в СУ ,,Максим Райкович”, гр. Дряново. Този неин личен сблъсък с анорексията става повод за написването на първата й книга през 2017 година ,,Болестта на пеперудата. Моята анорексия.’’, в която се разказва за битката на дъщеря й с тази коварна болест. През 2023 година написва и втората си книга ,,Приказка за болката’’, в която предизвиква читателите да навлязат в себе си, да преработят болката и да започнат да живеят щастливо.
Авторката сподели с публиката: ’’Болката започва в тийнейджърските години, а понякога и много по-рано, като ни следва през целият живот. Хората са същества, които обичат да си поставят високи цели, да се борят, но понякога болката надделява и не можем да се справим сами – трябва да потърсим помощ. Това е и причината, поради която написах ’’Болестта на пеперудата”. Преди години в семейството ни, в което всичко изглеждаше наред – майката учителка, бащата професор – дъщерята се оказа болна от анорексия. Дъщеря ми беше леко пълничка спрямо нейните връстници, а в последствие разбрах, че е имало и подигравки от страна на съучениците й. Всичко това не го е споделяла с никого, таяла го е в себе си.
По едно време започна да спазва диета, отслабваше, а приятелите и роднините я поощряваха. В някакъв момент обаче забелязах, че нещата излизат извън контрол: цялата й стая беше окачена с листове за калории. Кантари и везни имаше навсякъде, а тя ставаше все по-тревожна. Аз го отдавах на страха да не си върне старите килограми, затова я подкрепях. В един момент границата на нормалното беше премината и за кратко време всичко се обърна на 180 градуса – тя контролираше храненето на цялото семейство, дори и на животните ни. Случвало се е аз, синът ми и мъжът ми да се засичаме през нощта пред хладилника, да ядем скришом.
След целия този режим, наложен от дъщеря ми, синът ми реши да си тръгне, малко след това баща им също. Останахме само двете. Година-две бяхме изолирани от външния свят, тя нямаше никакъв социален живот: приятелите й ще решат да отидат на ресторант, но тя няма да отиде с тях, защото там ще има храна, а за нея храната вече се беше превърнала във враг. Опитвах да я водя по психолози, но тя беше толкова слаба, че те отказваха да я лекуват. Стана толкова зле, че сърцето и органите й вече отказваха. Бяха я закачили на апарати заради сърцето и една нощ ме видяла в съня си и си помислила, че ако аз умра, няма да има кой да се грижи за нея.
Тя смята, че аз съм причината да се върне обратно към живота. Полека-лека започна да се храни, като през този период много пъти е имало моменти, в които се тревожеше, че ще надвиши определени килограми. Качваше, сваляше, но с времето успя да се излекува.
След като оздравя, реших, че искам да разкажа тази история, за да мога да помогна на някого. Тъй като не бях сертифициран специалист, се записах в една руска школа, където изучавах психология, работа с травмата и семейни проблеми.
Смятам, че младите хора трябва да работят върху проблемите си и върху нещата, които не харесват. Те трябва да бъдат открити, защото животът е достатъчно сложен – няма нужда да става още по-труден. Най-важното е човек да се самоопознае.
Обикновено хората, които се разболяват от тези болести, не са случайни, те са перфекционисти, искат всичко в живота им да бъде подредено като в книга. Перфекционизмът може да бъде много добро качество, но когато се стигне дотам да си жесток със себе си, това вече не е здравословно. На всеки човек му е трудно да постигне цялостен баланс в живота си, но колкото повече расте, толкова повече осъзнава, че всъщност няма смисъл животът да е толкова труден.’’