Кризите – здравни, икономически, финансови, политически, следват една след друга и в световен мащаб. За съжаление у нас имаме усещането, че те се задълбочават. И резултатът е, че не само се увеличава броят на българите, които трудно се справят с изхранването на семействата си, но и на тези, които напускат страната. А в същото време бизнесът изпитва глад за работна ръка. Габровска област за поредна година е на едно от първи места по икономическо развитие в страната и на предпоследно по демографско развитие. До кога и защо? Коментар по темата направи за в.“Росица“ народният представител от ПП ГЕРБ Томислав Дончев.
-Най-напред да Ви попитам в каква държава живеем, г-н Дончев?
-В слаба държава. В силна държава такива работи не се случват. И ако все пак се случат, държавата реагира мигновено. Държавността категорично е отслабена, защото ние сме трета година в непрекъснати спазми на политическите кризи, на политическо безвремие. Дали ще има още кризи, или ще има посткризисен етап, не мога да отговоря. Но имаме всички аргументи, че кризата не е тотално приключила. Започнахме да се радваме, че имаме правителство, което не е служебно, но служебните правителства имат къси хоризонти. Трябва да напомня, че стандарта ни трябва да е много по-висок. Ние трябва да се радваме, когато правителствата вършат някаква работа, а не просто, че съществуват.
-Много често чуваме израза, държавата е абдикирала от хората. Защо стигнахме до тук?
-Няма да е справедливо, ако хулим само държавата, не че няма какво да желаем повече там…
-Да, всеки от нас е държавата, но аз имах предвид работата на институциите, от които в момента не идва сигурност и надежда, че се грижат за хората…
-Проблемите са обществени. Недъзите на държавата са недъзи на обществото и обратното. И винаги забравяме в стремежа си да искаме силна и подредена държава, че силата на добре уредена държава е функция от консолидирано силно общество. Няма как да има обществени пороци и държавата ни да е силна. Силни държави правят обществата, които имат цели, които са консолидирани, където има минимална доза консенсус по отношение поне по няколко важни неща. Аз се боя, че като резултат от всички разделения през последните три години, обществото ни никога не е било толкова разделено.
-Защо?
-Защото на поредицата слаби политици, които не могат да вземат властта с честни демократични средства, им беше удобно да насъскват българите едни срещу други. Жълтопаветници срещу по-семпли хора, либерали срещу консерватори, леви срещу десни, едните срещу другите и както казва една древноримска пословица: “Който сее ветрове, жъне бури!“. Сега жънем бурите.
-Вие как се чувствате в тази обстановка като политик, като депутат, като представител и на изпълнителната местна, и държавна власт? Какво казвате на хората като Ви срещнат? Какъв отговор давате за ситуацията, в която се намира страната? Вероятно най-често са недоволни?
-Ходя непрекъснато по улиците на Габрово, Севлиево, София и други градове. Срещам се с много хора. През последната една година най-често ме хулят заради сглобката. А аз ги питам каква е алтернативата? И, че това, което имаме, като политическа екзотика правителство, не е най-доброто. Може още много да се желае като качество на работа, като скорост, като обществена сензитивност, от гледна точка на професионализъм, на кадри. Но към момента – с болка го казвам, няма алтернатива. Всички останали алтернативи са по-лоши. Това е най-малко лошият вариант. В противен случай отиваме на избори през три месеца. Колко пъти правихме избори през последните три години, имахме служебни правителства, но нямаше адекватен парламентарен контрол. Едно правителство не може да работи само за мандат от 2-3 месеца, защото не може да свърши нищо. И цялата политическа история през последните три години показа какво може да се случи за такъв период. Какво се случи? Имаме ремонтирани две мантинели, вчера доставиха един медицински хеликоптер. Какво друго се случи за последните 3 години!?
-Трябваше да започне изграждането на тунела под Шипка!?
-И трябваше да е прокопан до половината сигурно. И не само тунелът под Шипка. АМ „Хемус“ трябваше да е наближила Велико Търново и да е задминала Плевен. София трябваше да е свързана с Видин по транспортен коридор №4. Трябваше да е започнат строежа на пътя Русе-Велико Търново – важен за целия регион – той също е от коридор №9.
-Как това се отразява на нашия регион? Институтът за пазарна икономика в своя анализ „Регионални профили“ показва високото икономическо развитие на Габровски регион и проблема с демографския срив, който се засилва – ние сме на предпоследно място, преди област Видин. Как ще коментирате този парадокс?
– Габровска област е уникална – казвам го като човек, който познава всяко кътче на страната и всяко по-голямо работещо предприятие, което ми дава възможност да сравнявам. Областта е уникална – не се дължи само на природните дадености, а се дължи на уникалните хора. Ще Ви разкажа история, която няма да конкретизирам, защото не съм взел разрешение от собственика. Преди местните избори бях в едно село, за да подкрепя нашия кандидат за кмет. Разхождах са по улиците и си говорех с хората. В един момент виждам една манифактура – не голяма фабрика, но със сигурност не и гараж. Попитах дали мога да вляза и видях малко производствено звено, в което работят няколко работника, на поточна линия, вътре имаше три индустриални робота. И това е в едно село.
Иначе Габровска област от една страна е жертва на силното си икономическо развитие и от друга – на високото очакване на кадри, които произвежда образованието. Ние имаме уникално добри гимназии, които подготвят деца на много високо ниво. За съжаление в общините не могат да им предложат достатъчно професионални предизвикателства и възнаграждения и ги изстрелваме в най-елитните университети по света или в най-лошия случай – в София.
-И защо не можем да предложим професионални предизвикателства – няма фирми за тяхната специалност или…?
-Първата тема е заплати, защото каквото и да си говорим приоритет е възнаграждението. И тук не толкова местната и държавна власт имат намеса. Ако бизнесът иска да остане конкурентоспособен, първият фактор е възнаграждението. След това в дългия списък са изискванията за качеството на живот: чистота, престъпност, култура, образование. По всички тези показатели градовете в Габровска област са на допустимо високо ниво, но основният проблем за мен са заплатите.
Конкурентоспособен ще е този, който може да задържи подготвените работници и служители. Да основен фактор е механизацията, енергийната ефективност на производство, качеството на мениджърите, но в дългосрочен план на пазара ще остане този, който успее да задържи качествените хора, защото в противен случай те ще избягат. Каквато и вълшебна машина да си купиш, тя все още в масовия случай, не може да работи без човек.
-И младите специалисти заминаха в големите градове, в чужбина, защото голяма част от бизнесмените в първите години на демократичните промени, а някои и сега, предпочитат да инвестират в личния си стандарт, а не в изграждането на добри кадри. Макар и вече доста късно, осъзнат ли е този пропуск от бизнеса?
-Аз си говоря с много от тях и считам, че през последните години проблемът е осъзнат, което не е решение, но е добро начало.
-Габрово и Севлиево са икономическите центрове в нашата област с голям потенциал за развитие. В началото на нашия разговор казахте, че двата града са като два квартала и скоро това ще се случи, предвид инвестициите, които се влагат между двата града. Какво още е нужно?
-Основната тема са пътищата. Аз мисля, че АПИ трябва да започне да проектира четирилентов път между Габрово и Севлиево. Това е едно от най-натоварените пътни трасета в България. Трафикът е непрекъснат в двете посоки. И в крайна сметка ще стигнем до тунела под Шипка. Когато бъде построен всички довеждащи пътища трябва да бъдат с подходящ капацитет, за да могат да приемат трафика. Това включва и всички села между Габрово и Севлиево, през които преминава пътя, да бъдат заобиколени. Не може транзитен трафик да преминава през селата Драгановци и Янковци. Тук преди всичко стои темата с обходния път на Севлиево, който го проектира Общината. Защо републиканско съоръжение за транзитен трафик се проектира от Общината? Проектира го, защото не го проектира държавата. Говорих с кмета на Севлиево д-р Иванов да преосмислят с проектанския екип, дали обходния път на Севлиево не е редно да бъде четирилентов. Ако той вече е проектиран, по-добре да е двулентов отколкото да го няма, но сега е момента на проектантите и АПИ да помислят за четирилентов път.
-Но това не означава ли, че тунелът под Шипка трябва да бъде четирилентов?
-Той може да е и шестлентов, но да бъде построен 2060 година. Ако държавата има капацитет да направи основното трасе, и ако се докаже, че трасето не е достатъчно, да направи още едно с еднопосочно движение. През последните три години се наслушах на мнението на всякакви регионални министри, които първото нещо, с което се захващат е тунела под Шипка. Някои си взеха поука и тук ще спомена ексминистъра на МРРБ г-н Караджов. Чест му прави, че дойде в Габрово, изслуша всички и си взе бележка. Но последният служебен министър толкова хулеше тунела, че от него нямало смисъл, че трябвало да се преминава през Хаимбоаз. Аз нямам нищо против да се преминава през Хаимбоаз. Всяко трасе по коридор №9 трябва да има два варианта. Единият да минава през тунела, другият – през Хаимбоаз. Боя се, че в момента тунелът под Шипка не е приоритет на правителството и имам аргументи за това. Преди три години коментирахме, че освен адекватна пътна връзка между Габрово и Севлиево, трябваше да се строи Индустриална зона по средата, защото малкото останала земя за тази цел, се намира в този равнинен участък, близо до пътя. Спокойно можеше да се инвестира в 150 декара съоръжения. Ние сме от малкото области, да не кажа единствена, в която сериозни инвеститори не могат да намерят подходяща земя за строителство. Инвеститорите, които са дошли тук, очевидно са доволни. Те членуват в камари, палати в техните държави и казват на други да дойдат, което е хубаво. Ние като не можем да им предложим адекватни терени където да си строят фабриките как да се случи това нещо? Схемата за индустриалните зони беше измислена от екипа ми още преди три години. Но както гледам нито Габрово и Севлиево, нито Варна, нито Бургас ще получат индустриална зона, а край морето трябваше да има, за да има развитие на индустрията. Но сега говорим за Габрово и Севлиево – четирилентов път и индустриална зона трябваше да се строят към момента. И стигаме до тунела. МРРБ и АПИ посредством различни начини са снабдили обществеността с информацията, че има кадастрални грешки, препроектират се различни участъци. Аз прочетох внимателно цялата информация. Не възразявам срещу препроектирането, доколкото това е с цел да се осигури по-добра пътна безопасност. Но за мен най-силният аргумент, че тунелът не е приоритет е, че в момента никой не проектира обходния път на Казанлък. Ако някой има амбицията след 3 или 4 години да има тунел, то в момента трябва да проектира обхода на Казанлък. Защото целият този трафик при наличието на тунел не може да влиза в град Казанлък. Проверих. Не се проектира. А това не е една улица, а доста сложно пътно съоръжение, което трябваше вече да се строи, заедно с тунела. Аз съм търпелив човек, когато става въпрос за мен, но когато става въпрос за обществените интереси не съм много търпелив. Ще почакам още малко, следейки внимателно действията на АПИ, като възложител и на МРРБ, и ако нещата продължават по този начин, ще се принудя да реагирам, не е казано, че ще го направя сам.
-А как ще коментирате факта, че почти десет години, след като беше направен, през 2021 г., Планът за развитие на ПП “Българка“ беше приет и изведнъж се оказва, че Тома Белев, в качеството си на зам.-министър на екологията вкарва проекта за тунела в парка, за да попречи на изграждането му?
-Община Габрово обжалва предложението и доколкото ми е известно съдът е уважил жалбата, предстои решението на последна инстанция. За мен проблемът е друг. Аз ще направя всичко възможно с тунела под Шипка да не се случи това, което се случва с Кресна. От 20 години се спори през къде да преминава трасето – с тунел, с път по Западния склон на Пирин… И 20 години трафикът продължава през дефилето, продължават да загиват хора и животни – изобщо не допринасяме за развитие на биоразнообразието. И докато спорим по отношение на тунела под Шипка, на трасето и т.н. трафикът продължава през съществуващия път. Стотици тонове сол и инертни материали се изсипват в гората и не влияят много добре на биологичното разнообразие, заедно с всички рискове свързани и с пътната безопасност. И това продължава, докато спорим.
Зареждане ...
