Предприемчивият търговец и труженик за киното Ненчо Томев

ХРИСТО ИВАНОВ

В началото на новия 20 век, пътуващите в чужбина търговци, разказвали впечатленията от използването на кинематографа. През 1907г. тайнственото чудо на века, в Севлиево показал гръцкият търговец Михалос.
В покрайнините на града, където изхвърляли боклуците – терен известен като Кушлевото купище /днес кооперативния пазар/ построил палатка. Използвал я за зрителна зала. За примитивен кинематограф служил осветен сандък с прозорчета отстрани, през които зрителите наблюдавали разиграването на библейски кукли. Това събитие предизвикало интерес от населението на града. Гражданите по улиците разговаряли за видяното тайнствено, ексцентрично чудо.
В почивките на изпълнените с труд делници бащата на Ненчо разказвал за началото на търговията с плетачни машини. Бил сред първите търговци на непознатите за града машини, които променили облеклото на населението.
За изхранване на семейството той предприел рискована търговия с непознатото нововъведение. Севлиевци не приемали плетачните машини за производство на качествени шапки, жилетки и шалове, но за кратко време. Скоро те променили стила на облеклото си с фини, европейски дрехи.
Пред своите съграждани Тома Томев убеждавал, показвал предимствата на плетените с машина изделия. Така спечелил тяхното доверие и в следствие на това търсенето на плeтените дрехи се засилило.
От баща си Ненчо научил, че са нужни талант, упоритост и стремеж, ако иска да въведе ново техническо оборудване. Съветите приемал, като необходимост за модернизацията на обществото. Впечатлил се от начина, по който баща му преодолявал трудностите в производството, когато разказвал за началото.
-В младежките си години се ориентирах към търговията с плетачни машини и игли. Поради слабия интерес трудно се реализираше печалба, с която изхранвах семейството. Организирах обучение на гражданите, закупили новата техника и интересът се засили. Спасих се от фалит с внимание към гражданите и с упорит труд.
Ненчо внимателно го изслушвал и споделил мечтата си.
-Животът се променя следствие техническите нововъведения и ние ще трябва да ги използваме! В Севлиево си спомням, че присъствах на едно от първите представления на „живо кино” представено от гръцки търговец . След няколко години идеята за кино ме привлече, когато прочетох, че в София преминал унгарецът Ешер, който използвал подвижен кинематограф. През 1904г. чехът Прохазка издигнал барака около Лъвов мост и я нарекъл „Гранд биоскоп”.
Вестниците писаха за непреклонния стремеж на Болчев и Енев, които прожектираха първите филми в страната. Моля те, татко, нека това техническо нововъведение да използваме и ние в нашия град! То ще предизвика силен интерес! Моля те, за подкрепа!
Родителите на Ненчо искали да продължи търговията на плетачни машини или както чичо си Стефан, да развива производство на прежди от парцали с чепкало и дарак, но той имал друго желание.
През 1915г. научил от вестниците, че Васил Гендов е играл главната роля в първия българския филм „Българан е галант” и с още по-голям интерес решил да навлезе в дебрите на непознатото изкуство. С повишено чувство на отговорност се заел да осъществи мечтата си – Севлиево да бъде сред градове, които използват кинематографа и бил готов да построи в наследствен имот сграда на модерен кинотеатър.
Войните за обединението на българите в етническите граници забавила строежа на сградата.
Непобедени при Дойран, военните се завърнали в Севлиево. Демобилизираният Ненчо видял в родния град глад, скъпотия, обезценен лев, засиленото недоволство на гражданите. Местната управа непрекъснато се сменяла с временни тричленни комисии, с ограничени правомощия и краткотрайно управление. Тогава Ненчо Томев подкрепил инициативите за възстановяването на местната индустрия. Заедно с Христо Стойнов,Тодор Ангелов, Марин Попов, Ненчо Михайлов, Христо Млечевски учредили клон на Популярната банка. Основната цел на финансовото сдружение била да финансира членовете си и да предпазва населението от лихварски грабежи.
Въпреки тежкото финансово положение в страната, мечтата му да има кино в Севлиево не го напускала. Към края на 1919г. посетил общината, за да се осведоми какви са законовите изисквания за построяването на сграда за кинотеатър.
В общинското управление, до часовниковата кула кметът Никола Белберов любезно го поканил да седне край прозореца и го попитал.
-Много занаятчии, търговци и фабриканти ни посетиха и искаха съдействие за справяне с тежките икономически условия след войната. Каква е целта на твоето посещението?
Ненчо замислен изяснил причината за срещата.
-До края на войната ние се занимавахме с търговия на плетачни машини и игли. Убедих баща си, че ще има търговски успех използването на кинематографа за културния възход на града ни. Накрая той се съгласи да построим модерен кинотеатър в нашия град. Посещението ми днес е да се осведомя за изискващите се документи за сградата!
Кметът се приближил, усмихнат вежливо подал ръка на Ненчо и казал:
-Общинското управление е съдействало на граждани, индустриалци, търговци, занаятчии за развитие на дейността им. Ние ще помогнем с уреждането на документите за строителството на кинотеатъра. Вашето предложение ще ни постави сред първите градове, които са използвали кинематографа. Пожелавам успех в благородната ви мисия!
Общински служител му разяснил изискванията на закона за благоустройството на градовете. В Търново окръжният инженер бързо подготвил документите и Ненчо Томев получил разрешение за плана на строежа.
Собствениците на керамичната фабрика „Напред” братя Душкови му осигурили строителни материали на достъпни цени, а общината отпуснала греди от общинската гора. Строежът приключил през късната есен на 1920г. и севлиевци посрещнали новата 1921г. в сградата. Централната зала разполагала с места за около 150 души. А на втория етаж имало балкон с разширение край южната стена за зрителите. Отдясно на централния вход към югозападната страна на кинотеатъра имало зала за търговия. През 60 -70г. на ХХ в. тя се използваше за сладкарница към киното.
Отначало модерният кинотеатър се използвал за тържества, танцови забави,концерти. През зимата салонът се отоплявал с тенекиени печки, които се напълвали със стърготини, които понякога избухвали и пушек изпълвал залата. Приходите били незначителни и за да покрие разходите Ненчо Томев в източния край зад сградата открил дърводелска работилница. С икономии и заем от банката осигурил средства за закупуване кинематограф. Габровците Торбов и Зелеников го изпреварили с представянето филми без звук. Скоро фалит ги принудил да напуснат Севлиево. В артилерийската казарма, по инициатива на командира Драган Василев, открили кино задвижвано от генератор за електричество. Киномашината управлявал австриецът Покорни. След преместването на артилерийския полк в Разград, околийският център останал без кино.

След бурните събития през юни и септември 1923 г. в Севлиево, индустриалците на керамичната фабрика „Напредък” братя Душкови решили да променят статута от събирателното дружество в акционерно. На учредителното събрание през 1924г. единодушно избрали Ненчо Томев в управителния съвет, който благодарил за доверието.
-Известен съм на присъстващите като търговец. В трудните години след войната, керамичната фабрика „Напредък”, помогна с тухли възстановяването на града. Аз ще работя съзнателно и упорито за възхода на акционерното дружество. С общи усилия ще обновим производството и то ще бъде сред първите!
Но по-късно общинската управа обвинила дружество „Напредък” в присвояване на терен в местността „Ороз Чаир“ край шосето за Търново. Съдебната битка била продължителна, упорита и заемала ангажираността му в издирване на свидетели и документи за защита на акционерното дружество в съда.
Той предложил за увеличаване на производството дружеството да закупи модерни машини, да се построят съвременни рингови пещи. През 1927г. собствениците променили членския състав на Управителния съвет на дружеството, но Ненчо Томев не бил избран в новия състав. Собствениците братя Душкови с корен от Бяла черква, Търновско, не приели действията му в защита на акционерите от Севлиево.
Общината електрифицирала Севлиево в края на 1927г. През март 1929г., по време на прожекция, киносалонът на читалището се подпалил и изгорял заедно с библиотеката и кинотехниката. Севлиево останало без кино. Тогава Ненчо Томев за кинотеатъра на улица „Балканска” /дн. „П.Р.Славейков”/ купил киномашина за прожекция на филми със звук. При възстановяването на сградата на читалището подпомогал строежа с помпа изчерпването на водата от изкопа на сградата.
След смъртта на чичо му Стефан, скръбта не сломила силния му дух. Обичал го силно и, за да се запази паметта за делата му, решил да продължи и разшири фирмата за производство на прежди от парцали. Помолил архитект Христо Данев да подготви проект за разширение на фирмата.
На среща с архитекта при обсъждането на чертежите Ненчо заявил:
-Разгледах проекта на сградата. Дараците и чепкалото ще вдигат шум и прахът ще вреди на здравето на гражданите. При кинотеатъра ми преди няколко години открих дърводелска работилница и това предизвика недоволство сред гражданите. Как да се намали шума и праха от сградата?
Архитект Данев замислен отговорил:
-Може да се намали височината на работното помещение и размера на прозорците. Но с промените ще нарушим изискванията на закона за индустриалните предприятия, ще ни глобят и ще спрат строежа. Трябва да спазим закона!
Ненчо помолил областния инженер да промени плана на сградата. Назначили комисия за оглед на терена, която решила: „Не разрешаваме строителството на сградата. Може да стане в западния промишлен квартал. Шумът и праха ще увредят здравето на населението.”
За нарушение на закона за благоустройството Ненчо Томев е глобен и предупреден, че при неизпълнение на предписанието ще разрушат сградата на дараците. Кметът на града Иван Влаев наредил да се провери сградата на дараците на Ненчо Томев. На срещата в общината заявил:
-Гражданите протестират против дараците. Строежът не е в промишлената зона и се нарушава Закона за благоустройството. Ние няма да позволим незаконен строеж на сградата!
-В памет на чичо ми реших да построя нова сграда на дараците. Протестиращите завиждат на инициативата ми. Те се противопоставиха и на други индустриалци при разкриването на нови производства в Севлиево. За това развитието на индустрията в Севлиево изостава. Ние сме земеделски център и тук има суровини за развитие и преработката на хранителни продукти, на сушени плодове, спиртни напитки.
Противоречията с читалищното кино се засилили. Обвинили Ненчо Томев, че провалил прожекцията на филми. За да се защити, в отворено писмо до читалищното ръководство той посочил, че организирал утра за подпомагане възстановяването на салона след пожара и спазвал Закона за културата.
През 1934г. в Севлиево организирали стопанска изложба и заснели документален филм. В кинотеатъра на Ненчо Томев зрителите с интерес гледали първият филм за икономическото развитие на града. Той издавал безплатно рекламен лист Киновести два пъти в месеца.
Непосредствено след 9.09.1944г. новата власт иззела имуществото на заможните граждани. Някои от тях били обявени за врагове на народа и властта заграбила частната собственост.
Изземвали се вещи, скъпоценности, вършели се самоуправства, тормоз, побоища, убийства. Това са били „народодемократичните” преобразования на новата власт.
Вестта за обнародването на Закона за конфискуване на имущество придобито чрез спекула предизвикала смут в душата на Ненчо Томев. Неизвестността за критериите, по които ще се определят незаконно забогателите, засилили тревогите му. Насилствено преди национализацията иззели киносалона и го превърнали в склад за държавните зърнени доставки от околията.
Новата Конституция през 1947г. легализирала национализацията и е важна стъпка за ограничаването на частната собственост. На 27.12.1947г., към 11ч. дараците на ул. „Росица” са блокирани от милицията. Конфискували документите и запечатали касата. На собствениците Ненчо Томев и Божко Абаджиев показали заповед за национализиране на дараците за държавата и назначеният нов директор. Ненчо решил да обжалва . В съда посочил, че прилежащия терен около сградата е заграбен незаконно. Но съдебното решение е да се национализира целия имот. Така придобитата собственост с лишения и труд – киносалон и дараците, станали собственост на общинското предприятие “Комунпред”.
Ненчо Томев не обичал шума около себе си е останал в паметта на малцина севлиевци с модерния кинотеатър. Приносът му за развитието на местната индустрия и киното, вероятно ще привлече вниманието и на други изследователи, които ще разкриват нови сведения за живота и делото на севлиевци, оставили трайни следи с делата си.