ИВЕТА МИЛЕНОВА, Исторически музей Севлиево
Борис Машалов не само изпя, но сякаш изплака песента „Заблеяло ми агънце“, песен, с която и днес докосва сърцето на всеки българин. Още десетки песни в негово изпълнение продължават да са популярни, а неговият неподражаем глас е разпознаваем от всички. По повод 110-ата годишнина от рождението на най-известния изпълнител на северняшки песни, нашият земляк Борис Машалов от 30 януари в Хаджистояновото училище, макар и с ограничен брой експонати, ще бъде подреден малък музеен кът. В него ще покажем оригинална снимка на прочутия народен певец от времето, когато отбивал военната си служба в униформа на водолазна команда, грамофонни плочи с негови изпълнения, кратка справка за живота и песните му, запазени материали от чествания, фотокопия и експонати от фонда на музея от средата на 20 век, когато Борис Машалов е на върха на славата си.
Борис Николов Машалов е роден на 30 януари 1914 година в град Севлиево в семейството на занаятчии. Певческата му дарба идва от баща му Никола. Неговият прадядо още в началото на 19 век се славел като сладкопоен певец и собственик на хубави охранени коне, от които всички се възхищавали. Майка му Еленка също обичала да пее и предала любовта към народното пеене на децата си. Борис запява пред публика още в ученическите си години в Севлиево и на импровизирани концерти възхищава всички със звънкия си глас. Завършва Прогимназията в Севлиево.
Семейството среща финансови трудности и през 1929 г. се изселва в София, където бащата и четиримата му сина започват работа като бояджии. Докато работели, те пеели, а гласът на Борис се извисявал над всички. Забелязан е от оперният певец и вокален педагог Събчо Събев, който го съветва да се занимава само с народно пеене. Талантът му на уникален народен певец впечатлява и Сирак Скитник, по това време директор на Радио София.
В радиото Борис пее от 1937 г. и едновременно упражнява занаята си. Все повече се налага като ярък изпълнител на народни песни и получава покана от грамофонната фирма „Симонавия“.
През 1952 година постъпва като солист в ансамбъла на народната армия. С ансамбъла посещава много страни, сред които Съветският съюз, Китай, Унгария, Чехословакия, Германия и други. Сформира групата „Наша песен“ и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си. Машалов е неуморен събирач на народни песни, които записва, съхранява и изпълнява. Сред стотиците, изпълнени от него песни най-ярко се откроява „Заблеяло ми агънце“, която и днес се свързва с неговото име. Борис Машалов умира на 14 юли 1962 г., само на 48 години. За изключителния му талант и богата творческа дейност е награждаван с различни отличия, а посмъртно е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I-ва степен. Обявен е за почетен гражданин на Севлиево. Многократно в негова памет Община Севлиево организира Национален фолклорен конкурс за северняшка песен „Море песен екна“. Това събитие е достойно за паметта на незабравимия ни съгражданин, а неговият глас и неговите песни продължават да звучат.