ПРЕСЛАВА ПЛАМЕНОВА
стажант – репортер
-Какво за теб е карането на колело – сериозно занимание за вбъдеще, хоби или убиване на време?
-За мен карането на колело е хоби, което никога няма да ми омръзне. То е забавно, поддържа добра физическа форма. Смятам, че всеки млад човек има нужда от подобно хоби. Карам от 3-годишен, но с израстването си реших да карам bmx и шосейни велосипеди.
-Как се събрахте такава голяма група от велосипедисти?
-Един следобед бях с приятел и просто си карахме колелетата из града, както правим всеки ден. Малко по-късно няколко момчета, също с велосипеди, дойдоха при нас и така започнахме да се събираме и да караме по улиците, докато не станахме трийсетина деца. След това си направихме група във Фейсбук и започнахме да се разбираме кога и къде ще караме.
Ние сме деца на различна възраст и за нас е важно, че намираме нещо, което да ни обединява. Чрез карането ние завързваме много приятелства, общуваме един с друг и най-важното е, че се забавляваме!
-Спазват ли се правилата за движение от младите велосипедисти като вас?
-В повечето случаи правилата се спазват, но има и такива, в които не. Например, когато виждаме, че няма много пешеходци или превозни средства, си затваряме очите за пътните знаци.
-Какъв е твоят коментар за нападките на хората срещу “безотговорното” ви каране?
-Всеки човек има право на мнение, но повечето хора се притесняват от това, че може да стане инцидент с някой пешеходец или с пътно превозно средство. Ние сме деца с разум и в никакъв случай не сме безотговорни. Когато около нас има хора и особено малки деца, сме внимателни и се стараем да не предизвикваме проблеми. Не мисля, че застрашаваме околните, като караме из града. Все пак никой не се е потрудил да организира създаването на велосипедни алеи, въпреки подписката, която сме изпратили в Кметството.
-Би ли обяснил повече за подписката – вашите искания, очаквания и резултати?
-През зимата на 2017 г. отидох до Общината с двама приятели при човека, който отговаря за спорта и здравето в стая 318, като му обяснихме идеята за нашите искания. А тя беше – създаването на велоалеи и скейтпарк, на които хората да могат да карат свободно своите велосипеди.
В продължение на няколко дена събирахме подписи първо от всички любители на колоезденето, а после от родители и по-възрастни хора, като им обяснихме целта за тези подписи. Събрахме около 200 подписа. Занесох ги в Общината. Там ми казаха да си дам името и телефонния номер, за да се свържат с мен. За съжаление все още не съм получил отговор.
-Според теб Общината съобразява ли се с желанията на младите хора?
-Имайки предвид отношението на Общината спрямо нашата подписка, смея да заявя, че желанията на младите хора не се взимат насериозно. Хората просто не се интересуват от нас, подрастващите, които не сме вкъщи пред компютрите, а спортуваме навън.
-Какво искат младите велосипедисти като теб?
-Всички искаме велоалеи и скейтпарк, за да може да караме на по-безопасно място и да няма оплаквания и нападки към нас! Искаме разбиране от хората, че не целим да нараним никого и внимаваме, докато караме, колкото обстоятелсвата позволяват!
-Смяташ ли, че след проблема, който се зароди тези дни, ще има някаква промяна?
-Не мисля, че ще има каквато и да е промяна, защото много бавно стават нещата в държавата ни и зависи от самия бюджет на Общината. Но аз лично се надявам, че все пак ще се направи нещо по въпроса.
-Велосипедистите ли трябва да се съобразяват с хората или хората с велосипедистите?
-И велосипедистите и пешеходците трябва да се съобразяват един с друг, за да има равенство между двете страни. Както ние се опитваме, така и те трябва да прояват разбиране към нас!