Решаването на водния проблем на Севлиево отново влезе в предизборната риторика на някои от кандидатите за местната власт. Въпреки че през последните години вестник „Росица“ редовно е информирал за хода и изпълнението на проекта за подмяна на преносните водопроводи – главна причина за течовете на питейна вода и последващите водни режими през летните месеци, липсата на водоснабдяване за някои села и през тази година, наложи отново да говорим по темата с инж. Мирослав Банков, специалист „Инвеститорски контрол на строежа“.
-Г-н Банков, защо 2011 година може да се счита за начало на този процес ? Някои ще кажат:“Това са 12 години и още не е решен!“ Какви са причините?
-Защото на практика, едва след смяната на местната изпълнителна власт в края на 2011 година, започна да се работи професионално и в тази сфера, при това без да се губи кой знае колко време за да се обследват, анализират и дефинират съществените проблеми и да се планират необходимите мерки и действия – с фокус: Трайно и устойчиво във времето намаляване и елиминиране на физическите загуби на питейна вода по преносните и разпределителните водопроводни мрежи в общината.
Така например почти веднага (в началото на 2012 г.) е било възложено и се е започнало с подробното геодезично заснемане на съществуващите трасета на двата най-стари преносни водопровода от Водоснабдителна група „Севлиево – Велико Търново“, а именно: На довеждащия водопровод от ВЕЦ „Видима“ посредством, който в Пречиствателната станция за питейни води (ПСВП) в с. Стоките се доставят суровите води на река „Видима“, улавяни от тръбния изход след ВЕЦ-а и от временното (аварийно) открито речно водохващане, изградено на река „Дясна Видима“, изпълнен от етернитови тръби с диаметър 400 мм и с обща дължина ~ 22 км (20 366,40 м‘); На магистралния водопровод, посредством който се транспортира и разпределя питейната вода от ПСПВ – с. Стоките към всяко едно присъединено към него (с отклонение) населено място, изпълнен от етернитови тръби с диаметър 546 мм и с обща дължина ~ 35 км (34 978,35 м‘).
През следващата 2013 година на база на изготвените вече екзекутивни проекти от приключилото геодезично заснемане, е било възложено паралелното изготвяне на: Подробен устройствен проект – парцеларен план (ПУП – ПП) за изясняване на засегнатите имоти от планираната реконструкция по проектните трасета на двата преносни водопровода; Инвестиционен проект (в идейна и в работна фаза) за реконструкция на двата преносни водопровода.
Тогава започна и съвместната работа (с Консорциума, избран от МРРБ) и по изработването на Регионалния генерален план за обособената територия на ВиК Оператора („Бяла“ ЕООД) в община Севлиево, инвестиционните програми на който, по силата на Закона за водите, след изработването, съгласуването му от общинския съвет и одобряването му в края на 2014 г. от МРРБ, придобиха задължителен за спазване и изпълнение статут.
Тук е мястото да се отбележи, че в периода 2012 – 2015 г. бяха успешно реализирани три инвестиционни проекта на община в сферата на ВиК, съответно:Реконструкция и разширение на ВиК мрежите в гр. Севлиево (с финансиране по ОПОС); Реконструкция на водопроводната мрежа и съоръжения в селата Кръвеник и Петко Славейков (с финансиране по ПРСР), които допринесоха в значителна степен за намаляване на физическите загуби на вода по амортизираните преносни и разпределителни водопроводни мрежи в общината.
Иначе това за „12-те години, през които водния проблем все още не е решен“, може да се роди само в съзнанието и да се предъвква периодично, като предизборно клише от кандидати за местната власт през 2019 и 2023 година.
-Правим това интервю, за да дадем подробна информация за всички процеси, съпътстващи решаването на водния проблем на Севлиево след 2011 година. Но тук важна роля играе и финансирането…!? Можеше ли проектът да бъде завършен, ако имаше редовно финансиране?
-Хипотетично погледнато и при наличие на необходимото финансиране за цялостно изпълнение на проектните реконструкции на двата преносни водопровода, това във времето изискваше не по-малко от четири години (за колкото са били изградени в периода 1958 – 1962 г.), но само при условие, че: През това време може да се осигури алтернативно водоснабдяване на всички населени места, които са присъединени и се водоснабдяват от тези водопроводи или пък да бъдат временно изселени, докато се работи на обекта. Има налични необходимите финансови средства…. ?
Как си го представяте всичко това – на фона на публичната тайна, че ВиК секторът се нуждае от допълнителни около 15-20 млрд. евро – за подобни инвестиции, освен тези, които са налични по ОП“Околна среда“, Програмата за развитие на селските райони и Плана а за възстановяване и устойчивост..?
Поради това и колкото и да не ни харесва, сме принудени да разчитаме и да очакваме финансирания чрез станалото обичайно преразпределение от МС на годишните излишъци.
Това е логичното обяснение, което важи не само за нас, а и за всички останали общини, които са нашето положение, въпреки че по време изборната кампания беше казано, че едни „12 милиона ни чакали в МРРБ, но Общината нарочно не правела това, което трябвало да се направи…“.
Разбира се, не соча това като оправдание, защото направеното по реализацията на този приоритетен инвестиционен проект в комплекс с останалите такива, реализирани в последвалия период след 2017 г., отдавна започна да дава очакваните положителни резултати.
-За тях ще говорим малко по-късно, но кажете какво става с Подробния устройствен проект – Парцеларен план, за който пак по време на кампанията, излезе информация, че не е одобрен?
-Всичките пет комплекта от съгласувания с всички необходими институции Подробен устройствен проект – парцеларен план (ПУП – ПП) – за изясняване на засегнатите имоти от планираната реконструкция по проектните трасета на двата преносни водопровода, наистина все още се съхраняват в МРРБ при съответния служител. Това е така,
защото междувременно в процеса на тяхното одобряване във Висшия експертен съвет към МРРБ, стана ясно, че необходимостта от такъв ПУП-ПП отпада изцяло за съществуващите трасета на двата преносни водопровода, които съвпадат изцяло с проектните им трасета – с оглед на законовата възможност, регламентирана в §53, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн. ДВ, бр. 79 от 2015 г.) за случаите, касаещи „Търпими строежи, представляващи линейни обекти на техническата инфраструктура“ (да може да се разрешава реконструкция или основен ремонт, без да се променят трасето, обхватът и границите на сервитутните зони, нанесени в кадастрална карта, специализирана карта, кадастрален план или карта на възстановената собственост, след одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж).
-През годините имаше доста съмнения относно ефективността на инвестиционния проект за реконструкция на двата преносни водопровода (Довеждащия и Източния). До колко те са основателни?
-Като имам предвид, че нито по време на проведеното обществено обсъждане, нито по време на съгласуването на Регионалния генерален план за обособената територия на ВиК Оператора („Бяла“ ЕООД) в община Севлиево в Общинския съвет, нямаше изказани такива „съмнения“ и решението за неговото съгласуване беше прието с консенсус от всички присъстващи общински съветници, не се досещам чии „съмнения“ визирате в случая.
Що се отнася до примитивните съждения и бутафорните идеи на едни местни популисти, които се появиха на политическата сцена в навечерието на местните избори през 2019 г., маскирани като „гражданско сдружение“, предпочитам да си замълча, вместо да им отделям каквото и да е внимание, каквото те не заслужават…
И все пак е добре хората, които не са специалисти в тази сфера, да знаят, че техническите решения в един инвестиционен проект не са като литературните съчинения на писателите. Първите могат да се реализират само ако отговарят на изискванията, за които са проектирани, докато вторите може и да не се харесат, въпреки старанието на авторите им.
Изначално всеки технически проект се изработва за да постигне някаква цел, а техническите науки са точни науки, макар и изведени в по-голямата си част по емпиричен път – от опита в практиката по дадена научна материя.
Водещата цел на проектните реконструкциите на двата преносни водопровода е само една – да се елиминират непосилните физически загуби по трасетата им, както се подменят старите етернитови тръби (с муфени връзки през 4 м‘) с нови полиетиленови тръби с висока плътност, които се свързват помежду си чрез електрозаваряване.
А съпътстващата цел е да се оптимизират и съответните диаметри на тръбите в съответните специфични участъци от трасето – съобразно променения териториален обхват и населените места, който останаха да бъда водоснабдявани там. Някой досеща ли се какви „основания“ може да съществуват, за да се съмняваме, че по този начин с това техническо решение и при липсата на поне едногодишен резервиращ обем (като язовир), няма да можем да си помогнем като елиминираме физическите загуби, достигнали 85 % от подаваната в началото на преносните водопроводи вода и спестим по този начин поне около 100 – 120 литра в секунда, които досега губехме винаги, когато подавахме вода по Магистралния водопровод, за да може едни 25 литра в секунда да стигнат и преминат след Източното отклонение от него – за водоснабдяване на СО „Севлиевски лозя“ и селата Богатово, Търхово, Ловнидол, Янтра, Идилево, Крушево, Буря и Добромирка …?
Въобще има ли нормален човек, който искрено да вярва, че вместо да елиминираме ескалиращите физически загуби по двата преносни водопровода, е по-добре да седнем и да чакаме кога „Държавата ще ни построи язовира“ или пък да почнем да градим бутафорни бентчета по реките над откритите речни водохващания в Балкана, а защо не и да почнем да се водоснабдяваме с подпочвените води от съществуващите големи кладенци в старата градска част, където „водата нямала свършване“ …?
Зареждане ...
