ХРИСТО ТЕМЕЛСКИ
Севлиевският стадион беше открит по най-тържествен начин в събота, на 1 ноември 1958 г. Тогава бях ученик в 4 клас на Абаджийското училище и баща ми, който беше голям футболен запалянко ме водеше на разни футболни срещи. Дотогава те се играеха на старото игрище, което се намираше вдясно след като преминеш моста на река Росица.
Новият стадион го правеха с булдозер, имаше и скрепер за подравняване на терена. Ходехме да гледаме големите машини и с нетърпение чакахме завършването му. Откриването му се превърна в истински празник. С баща ми отидохме по-рано, за да заемем удобни места и пазехме още две-три за негови познати. Скоро всички скамейки бяха заети и имаше много правостоящи. Започна тържествената част с речи и приветствия. Лентата преряза генерал-полковник Иван Бъчваров, тогава зам.-министър на отбраната.
След това двата отбора се строиха на терена – гостуваше специално за целта столичния отбор “Септември”, и зачакаха да им дадат топката. А тя трябваше да бъде пусната от самолет, който чакахме да дойде от Горна Оряховица. Всички бяхме забили поглед в небето на североизток и с нетърпение се взирахме в синевата. Неговото идване се позабави и това поизнерви и публиката и спортистите, които строени чинно чакаха.
По едно време се чу далечно бучене и екнаха викове “Идваааа!!!” След малко се показа малко спортно самолетче, което прелетя над стадиона и отиде да обиколи града. От него хвърлиха позиви, които се посипаха наоколо. Наскачахме да си съберем малките бели листчета, на които имаше печатен текст с поздравления за новата спортна придобивка. По онова време честа практика беше за празници, за гостуване на цирк, за спортни мероприятия да се пускат над населените места позиви. Нямаше още градски вестник и радиовъзел – това беше единственото средство за масово информиране и то доста успешно.
След като самолетът обиколи града и хвърли и там позиви се насочи към стадиона. Идваше от юг и постепенно се снижаваше. Прелетя над футболния терен на стотина метра и видяхме вътре пилота, и зад него още един мъж, който пусна топката. И понеже самолетът летеше със скорост около стотина километра в час, хвърлената топка не падна на средата на терена, а бе отнесена на север. За голяма изненада на всички тя падна точно върху горната греда на футболната врата и мощно отскочи по диагонал на северозапад. Прелетя над седящите там и падна извън стадиона в буренака към реката. Самолетът започна да набира височина, разклати крилете си за сбогом и изчезна зад Крушевския баир. Тълпа хлапета с весели викове се юрнаха из треволяка да търсят топката. След тях се затичаха двама спортисти и един милиционер, защото хлапетата можеше да изчезнат с новата топка надолу по реката. Търсенето на топката продължи 5-6 минути и публиката започна да негодува. Най-сетне единият от спортистите се появи с дългоочакваната топка и я подаде на централния съдия. Той наду свирката и така започна футболната среща на новооткрития стадион. Как завърши въпросната среща не си спомням точно, но май че беше 2:0 за гостите…
Източник: Фейсбук групата “Севлиево- забравеното минало”
Зареждане ...
