На 22 октомври се навършиха 25 години от откриването на завода за санитарна керамика на “Идеал Стандарт – Видима”. Как преминаха тези години на утвърждаване на новото за България производство и печелене на клиенти на световния пазар разказа за в.”Росица” Валентин Ганев, директор на завода.
-Г-н Ганев, и аз като журналист съм отразявала събитията около изграждането и първите години на завода. Какви са Вашите първи спомени?
-Приличат си по мащаба на промените, които са се случили през това време. Когато отидох за първи път на строителната площадка, беше поставена само една метална конструкция. Инженерите, които бяха в офиса – намираше се в сградата на бившето АПК, ме попитаха искам ли да отида с тях и да видя пода на завода. Дойдохме на площадката и видяхме стотина квадрата бетонен под на фона на тези 60 декара завод, който днес имаме. Това ми беше първото впечатление, но споменът, свързан с този под, беше същата зима на 1997 година, когато беше излято първото тестово изделие, за да започне пробната серия по-късно през 1998 година. Тогава работеше една пещ. Сградата на завода вече беше построена, но вътре студено и неотоплено. Това, което си казах в тези 60 декара помещение, с този студ – няма да изкарам дълго. Но в началото на 1998 година започна производството, пещите бяха запалени и като се отопли помещението, стана много приятна обстановката за работа. И днес, когато влизам в завода, винаги се сещам за тези моменти. Това са ми едни от първите спомени. През годните вече много други неща се случиха.
-Как ще определите тези 25 години от изграждането на Завода за санитарна керамика?
-Равносметката за цялостното развитие на завода и успеха, който постигаме, въпреки трудностите, ни радва.
По мое мнение има четири основни етапа, през които премина развитието на завода. Първите няколко години бяха години на утвърждаване на новия завод. През 1996 година инвеститорът Американ Стандарт, който вече присъстваше в Севлиево чрез джойнт венчъра с „Видима“, решава да построи този голям завод – тук трябва да припомним ключовата роля на инж. Васил Кънев в този етап на развитие.
Това строителство става през 1997 година. През тази година започна и нещо много важно за града – строителството на газопровода от Деветаки. В края на годината имаше вече газ и завода започна пробно производство. През декември 1997 година и началото на 1998 година започна и назначаването на нови работници и тяхното обучение. Имаше работници от Бразилия, от Мексико, специалисти от Англия, от Италия, от други сестрински заводи на компанията, които идваха да ни помагат и ние се стараехме да научим всичко за производството на санитарната керамика. Първият ни успех беше през 2003 година, когато при инсталиран капацитет на завода за 2 млн. изделия, без никакви допълнителни инвестиции, ние произведохме 2,3 млн. изделия. Това са 15% по-голям ръст на производството. И това нашият екип го направи с намаляване на загубите при производството и уплътняване зареждането на пещите. Благодарение на този успех, на добрия старт в този период, последният чужденец, който си тръгна от тук беше г-н Торнтън – директор на завода. След него остана българският екип да го ръководи.
-В началото на нашия разговор Ви казах, че имах журналистическия шанс да отразявам събитията около изграждането на завода и новото производство. Те не бяха приети еднозначно. Кое Ви караше да вървите напред и да не се отказвате?
-С разяснения и прозрачност. Най-добрите ни говорители са нашите работници. Тези, които работят тук, знаят и виждат какви материали влагаме в производството, какви машини работят, дали създават емисии или не. Факт е, че ние работим с природни суровини – глина, каолин, кварцов пясък, гипс. Имаме машинна обработка и дейности, които изискват определени инсталации да работят с тях. Всяка стъпка от процеса се контролира, както го изисква нашето законодателство и политиката на компанията – да се прави всичко по правилния начин.
-Като журналист имам представа за развитието на икономиката в региона през последните 30 години и мога да кажа, че тези, отнасящи се до безопасните условия на труд, не бяха приоритет за голяма част от фирмите. Какво ви мотивираше да сте изрядни?
-Безопасните условия на труд са водещи. За нас самите, за хората, които работят са изключително важни и ние ги спазваме. Всички процедури, които изпълняваме са съобразени със стандартите за качество, за технология и безопасност на труда. И тези процедури, които изпълняваме, не са само на документ. Напротив, ние ги правим по смисъл. Това е, което стимулира, както самите ръководители и специалисти, така и работниците, защото ние го правим не проформа, а така, че да няма риск за хората.
-Кое беше по-трудното – печеленето на доверие на клиентите или привличането на много добри специалисти, които да работят така, че да произвеждат качествена продукция, която да привлича повече клиенти?
-Да спечелиш доверието на клиентите е специален момент. Водещ при него са качеството и себестойността, както и сроковете, в които изпълняваме поръчката. Но спечелването не само на специалисти, но и на квалифицирани кадри, е свързано с репутацията на работодателя. И ние, като работодател, който присъства в региона, не само като предоставяне на работно място, но и с ангажимент към нашата общност, смятаме, че е важно да идват хора, които приемат нашата ценностна система. Да работят в екип, да дават предложения, да споделят своето мнение, а понякога да бъдат и критични. Това е трудното, защото ние имаме възможности да привличаме, но хората имат възможности да избират къде да работят. Предизвикателствата са големи, но като работодател смятам, че изпълняваме ангажиментите си и затова сме предпочитани.
-Как Вие преценявате, че кандидатът е подходящ за това производство? Какъв е Вашият личен подход?
-Това, което се опитвам да оценя не са техническите умения. Да, те са важни, но по-важно за мен е как този човек взаимодейства, не само с ръководителите, но и с другите си колеги, как може да работи в екип. Това е нещото, което след това помага да направим така, че повече хора, събрани заедно, да дадат по-добро качество и по-голяма стойност на продуктите, които произвеждаме.
-Ние, българите нямахме навици да работим в екип. Трудно ли се придобива този начин на работа?
– Да, екипната работа не е лесна за никого. До голяма степен тя зависи от личния пример на ръководителите по места. Те са хората, които правят така, че тези 10-15 човека да се чувстват, че са едно цяло. Ръководителят е спойката, която може да ги обедини. Това, което сме стигнали до момента е организация на работа, която използва, както тези ръководни знания и умения на групата ръководители, така и опита на специалисти, които познават в по-голяма степен керамичното производство. Те помагат на всички. Това е матричната организация при нас, която е уникална, за нея може да се говори много и е нещо, което в много голяма степен ни помага днес да постигаме тези резултати.
-Какви други специалисти използвате за организацията на работата, освен тези, които са свързани пряко с производството?
– По два начина мога да отговоря. Единият е да стимулирам хората и да давам предизвикателни задачи – това е относително лесно, защото ние сме голяма организация, имаме много казуси между нас. Начинът за решаване на проблемите, които имаме в ежедневието, понякога не е възможно да се решат само от един ръководител, защото той няма верния отговор. И това го прави работна група от аналитични специалисти, които познават процеса, знаят с какви прийоми и по какъв начин могат да стигнат до новото решение.
Другото е свързано с използване таланта на специалистите не само на Завода за санитарна керамика но и на “Идеал Стандарт – Видима”, на всички три хиляди човека, които работят тук. В завода за керамика ние имаме най-големия Център за развитие на нови продукти в компанията, който създава и за другите заводи новите керамични продукти. Същото правят и колегите от санитарната арматура. Ние имаме инженерен екип, който проектира инсталациите за обработка на керамични изделия с роботи, разработва софтуера и извършва същинското програмиране на роботите. Подобна е организацията на производство и във „Видима“. Имаме ИТ център, Център за споделени услуги, където са прехвърлят дейности от другите компании в Западна Европа. Тук се подобряват и внедряват. Това не е механична работа – тя се прехвърля по правилния начин, така че да може да бъде и оптимизирана. Този тип дейност се извършва от хора с друга квалификация.
-Няма съмнение, високите заплати са мотивиращ фактор за привличане на работници и специалисти. Има ли хора, които после разбират, че заплатите не се дават така лесно?
-Това го има на всяко ниво и във всяка организация. На тържеството доста хора заявиха, че работят от основаването на завода. Но те са много повече, над 140 души намериха за себе си този баланс между усилията, които влагат в работата и възнаграждението, което получават.
-Освен това разбират, че имат и условия за кариерно развитие…?
-Разбира се! Когато имаме нова позиция за специалист или ръководител, ние винаги търсим подходящи хора вътре в организацията. Предпочитаме тях, защото те вече познават нашето производство и начинът, по който работим.
-Да разбирам ли, че тези хора са удовлетворени, че са намерили своето място за кариерно развитие?
-Това се опитваме да направим. Има и още един важен аспект – баланса между работа и личен живот. Много от хората, които са с 25-годишен трудов стаж при нас казват, че за тях това е било най-доброто място, да изучат децата си, да си закупят жилище… Други казват, че вече са изпълнили тези ангажименти и желаят да пътуват повече, благодарение на това, че работят в „Идеал Стандарт – Видима“.
-На 13 октомври видях информация, че вече е произведено 55 милионното изделие. На пресконференцията, по повод откриването на новия цех и 25-тата годишнина на Завода за санитарна керамика, този факт беше високо оценен от г-н Ян Петер. Какво още включва стратегията за развитието на завода?
-Тя винаги е била насочена към продуктите, които произвеждаме, това ни е силата, това сме научили. И стремежът ни е да продължаваме да бъдем конкурентоспособни, да бъдем все по-добри. Това включва да оптимизираме нашите процеси, да изчистваме не ефективните процеси и да отговаряме на новите изисквания по най-добрия начин. Включва да продължим да облекчаваме труда на хората. Към днешна дата 25% от изделията, които произвеждаме са от машини с високо налягане с много по-добра производителност и качество. 70% от продуктите, които произвеждаме се глазират с роботи. Искаме да стигнем до 100%. Стъпка по стъпка ще стигнем до това. Тази е посоката на развитие на завода. Ние сме направили действия за подобряване ергономията на работа. 60% от всички дейности, които са извършват са реализирани и продължаваме да развиваме и облекчаваме изцяло дейността, така че работниците, които работят при нас с по-малко усилия да произвеждат по-добро качество.
-Означава ли, че ще има по-малко работници в завода?
-До този момент нямаме освободен работник за това, че е внедрена нова машина. Винаги търсим начин и предлагаме работа на друго място в завода. Мащабите, с които работим винаги осигуряват такива възможности.
-Да, през тази 25 години заводът премина през различни трансформации, но кое от заложените политики още в началото на “Идеал Стандарт” продължават да се изпълняват, въпреки промените, които ситуацията – външна или вътрешна налага?
-От една страна, клиентът е номер едно, но от друга – за нас е важно как се чувстват хората, които правят продукта за клиента. Имали сме много добри примери още от стартирането на завода от ръководители и хора, които са идвали при нас да ни помагат, които са били фокусирани да правим правилните неща. И това е останало като принцип, който целият ръководен екип в завода спазва и днес. Вярвам, че няма нито един от нас, който иска да заобиколи някакво изискване, което трябва да се направи.
Това, което не се е променило през тези 25 години е и примерът и социалният ангажимент към обществеността.
-Вие като ръководител за тези 25 години, какво научихте?
-Много неща. И продължавам да уча. Най-трудно за мен самия, но и за някои от колегите, е да приемем, че когато сме направили нещо успешно, то трябва да бъде променено. Животът постоянно ни вкарва в цикъл на промени, така че това, което научих лично за себе си е, че развитието никога няма да спре. Грешно е да се каже, че ние сме направили всичко, което зависи от нас и то вече трябва само да се поддържа.
-Кое Ви стимулира повече трудностите или успехите?
-Те са свързани. В началото предизвикателствата бяха да преодоляваме трудности, за да се докажем. Вярно е, че с годините екипът се е доказал и сега успехът е този, който ни кара да правим така, че, ако преди стремежът е да догонваме някого, то сега сме излезли в много от дейностите едни гърди пред другите и не искаме да се връщаме на втора позиция. Искаме да сме на първата.
-Защо един млад специалист трябва да избере „Идеал Стандарт” за своята професионална реализация?
-Заради възможностите на голямата организация. Народът казва: “Голяма риба в голяма вода се лови!“ Ние сме голяма организация, която дава много възможности в областите, в които човек може да намери за себе си място, което го удовлетворява. При нас има такива възможности.
-А Вие разбирате ли желанията и стремежите на младите хора за по-висока позиция?
-Те не идват с голям опит, но виждам как надграждат своите знания от образованието, което имат, от опита при други работодатели… За мен е удоволствие, когато един такъв човек поеме допълнителна отговорност, за да бъде издигнат в позиция. А хората, с които работим са точно такива.
-Каква е Вашата мечта за този завод, какво още Ви се иска да постигнете за него? Как го виждате в бъдеще?
-Моите желания и очаквания са заводът да продължи да работи, да има приемственост. Хората, които работят тук да преминават задружно и по-плавно през турбуленцията, която е около нас. Защото, ако влезем в спирала на погрешна посока за развитието на завода, ще пострадат всички хора. Това не трябва да го допускаме и е наше задължение. Тези 1100 души, които работят днес и техните семейства да се чувстват сигурни. Ние трябва да оставим тази сигурност в работата, доброто име и доверие в работодателя. Това за мен ще бъде една добре свършена работа.
Зареждане ...
