Илияна Кръстева: „Училището в Брегово е културен коридор, който има толкова свои смислови измерения“

Илияна Кръстева е директор на СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Брегово, един от ключовите лектори – практици на Международната научноприложна конференция „Регионално развитие, културни коридори и медии“, Севлиево, 7-9 септември 2023 г.

Форумът се организира от в.“Росица“ – Севлиево, Регионален исторически музей – Габрово и Технически университет Габрово. Провежда се под патронажа на министъра на културата Кръсто Кръстев, областния управител на област Габрово – Мария Машева, кметовете на Севлиево и Габрово д-р Иван Иванов и Таня Христова.

– Г-жо Кръстева, Вие сте дългогодишен ръководител на най-старото училище в община Брегово и безспорно един от основните културни и образователни центрове в региона. Как успявате да съчетаете образователната и възпитателната функция и по-точно как работите в това не особено лесно време на трансформации, промени и много съпътстващи ни кризи?

– Благодаря за този въпрос, особено в частта за възпитателната функция на училището, защото възпитанието и самовъзпитанието на човека са част и характеристика на която и да е степен на културата. Културата е универсалният човешки начин за взаимодействие с природата, начинът на присъствието ни в околната среда. Културата е и обществото, обединено от традиции, възпроизвеждани чрез труд и знания. Културата обхваща всички форми на човешко творчество, в това число и религията. Затова  училището е люлката на всяка култура,то е призвано да възпитава, да добавя възпитание към приноса на най-малката, но и най важната част от социума – семейството.

Ако си представим едно традиционно училище, каквото е СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Брегово, ние трябва да усетим времевия континуум, в който ТО пребивава. Училище със 160-годишна история има отпечатък във времето и то нееднозначен. Основано е през 1864 година от даскал Йон Чолака – виден общественик и поборник да свободата на България, току пред портите на турския конак, на площада на селото. По същото време Васил Иванов Кунчев – Дякона е учителствал във Войнягово, учил на четмо и писмо местните деца, разказвал им истории за славното минало на България, пеел им хайдушки песни и често изнасял уроците си сред природата. Но още по-интересно е това, че тези двама души ще се срещнат през 1872 година. Левски ще пее „Достойно ест“ на десния клир на черквата „Успение Богородично“ в Брегово, в деня на Св. Харалампий.

В хрониките на времето откриваме мястото на нашето селище, на нашето училище, на нас самите в историята на нашия народ и ги свързваме с традициите и обичаите във всеки пласт на културата и до днес.

Бих искала да споделя опита си за това, как образността, (в нашия случай всички образи в училище, включително тези на Солунските братя, които са над четиридесет – по коридори, класни стаи), т.е сетивното познание, чрез интелектуалното съзнателно познание, позволяват образите да се възприемат като основа за формиране на понятия. Учениците, които са по-малко чувствителни към интелектуалното познание, са отворени за конкретно визуално познание, ангажиращо не само ума, но всички човешки сетива. Този принцип в дидактиката ни помага да преживеем и осмислим неща, които са трудни за разбиране, но имат голяма емоционална стойност и затова остават в дълготрайната памет.

Училището е храм, а знаем, че в храма от особено значение са образите, които внушават смисли, дават основание да се потрудим и да разберем, какво всъщност се крие зад тези образи, и защо те са там. Днес говорим,  и ще говорим непрекъснато, за функционалната грамотност, за ориентирането в пространството и времето, за локацията ни тук и сега, за това, че не само изкуствената реалност, но и нашето въображение, основано на знанието, може да ни пренесе напред, но и назад във времето.

Ако направим виртуална разходка из граничното училище в малкия северозападен град, то тя трябва да ви вдъхновява, защото:

Намирате се в българско училище. Неговият възрожденски дух ясно показва, че то знае откъде е тръгнало, къде се намира, и за какво е в центъра на града. Централният вход ни посреща с архитектурна арка, под която е вградена врата. От двете страни на входа са изрисувани по църковен канон образите на братята Кирил и Методий в цял ръст. Вие трябва да сте убедени, че тук ще намерите отразени всички етапи на Българското Възраждане. Още на централния вход са изписани Глаголицата, Кирилицата, молитвата на Константин Кирил Философ за просветена България, релефните пана на Златната църква от Велики Преслав от времето на Симеон, както и поместеният в специална ниша, с всички инсигнии на властта релеф на Борис Михаил Покръстител, образите на Св. Седмочисленици, паната показващи защитата на славянската писменост от триединната ерес пред папа Адриан II в Рим.

Училището възпитава в любов към земята и всички блага на земята. Ще пресечем коридор, прилежащи на който са кабинетите по професионална подготовка на агроеколозите. Чудесни рисунки и големи платна, свързани със земята и нейните плодове. Тук ще открием логото на училището, вградено в стена, като изображение на спиралата на развитието и огъня, в хармония с образите на Кирил и Методий. Надписът на логото е: „Училище на духа и новаторството“. В същия коридор ще видите Дървото на Видинското Светогорие, с всички манастири, както и Дървото на живота. Най-интересно е мястото на училищния параклис, за който ще говорим по-късно.

Коридор „1300 години България“ е уникален с вградените в него пръст от гроба на хан Кубрат и пръстен дар от НИМ, който нееднозначно показва, че още преди идване в отвъддунавска България- хан Кубрат и прабългарският елит са били покръстени. Уникалните карти на всички Българии след разпада на Стара Велика България, както и монумент – точно копие на този от Малая Перешчепина в Украйна, където е открит гроба на известния български хан. Ще Ви изненадат и пренесат в друго измерение.

Коридор, разказващ за Апостола на Свободата, с негов барелеф  и възстановка на мелницата в Солаковия хан, защото не другаде, а тъкмо в двора на хана е била онази вятърна мелница, в която Ботев и Левски прекарват мразовитата зима на 1869 г. Помните: „Приятелят ми Левски е нечут характер! Студ, дърво и камък се пукат, а той весел и все пее ли пее“. Ветрената мелница е направена от стара австрийска бронзова печка, която заварих в един от кабинетите още както новоназначен директор. В този коридор сме вградили и греда, напомняща за бесилото, изписали сме стихотворението на Ботев „Обесването на Васил Левски“. Коридорното пространство разказва за семейството и братята на Апостола, за неговата майка Гина Кунчева.

Разказът ми за т.н Европейски коридор е разказ за посещението ни в Брюксел- Белгия и Европейския парламент, където бяхме гости. Тук са разположени релефни карти на Европа и страните членки на ЕС. Можете да се запознаете с характеристиката на всяка страна и да разгледате възстановката на парламента, заедно със знамената на всички европейски държави.

В училището имаме две интересни чешми, мелница с въртящо се водно колело, водна стена. Пространства приятни за отмора и с чудесни послания.

Училището в Брегово е културен коридор, който има толкова свои смислови измерения, че не е лесно да го обходиш и разбереш в един ден.

Децата и гостите на Брегово са благословени с такова училище.

– В този период Вие придобихте и специфичен опит. Какво ще споделите пред участниците на този научноприложен форум?

– Ще използвам мисъл на Дан Браун: „Всичко е възможно. На невъзможното просто му трябва малко повече време.“

Задавам си въпрос, колко повече от това близо 30 години да си директор на училище? Ако имам още работа за вършене, това е добра атестация. Винаги съм имала план за нещата, неписан план, който привличаше хората, които ми бяха необходими в точното време, на точното място. Специфичният ми опит разви интуицията ми до такава степен, че само с периферното си зрение мога да отгатна настроенията на хората и да се подготвя за това, как да общувам с тях. Казват, че съм отличен дипломат и много търпелив човек. Добронамерена съм и имам качеството да оправдавам хората за нещо, което са сгрешили. Обичам да разговарям, но не особено дълго, а по същество. Винаги търся проблема, а на колегите казвам да идват при мен с решения, а не с проблеми. Обичам и винаги съм разчитала на трудните колеги и трудните, чепати хора, въпреки че баща ми казваше: „Криво дърво се оправя, крив човек, никога“. Но още си пазя и изпълнявам това, че трябва да правиш добро, да го забравиш все едно си го хвърлил в морето. Опитът ми беше с хора, които се опитвах да променя, но когато те самите не желаят, това не може да се случи. Бързо, бих казала светкавично взимам решения. Вече не се консултирам, както правех това преди време. Овластеният лидер е най-добрия лидер, назначеният не е лидер. Властта е за да се прилага и използва, защото е отговорност, която носиш за други хора – учениците, учителите и всичко, което се случва или не се случва в училище. Имам мяра за хората и не мога да прекрача себе си, за да заобичам някого. Откритостта на характера и веселият ми нрав сигурно са смущавали колегите, защото не се вписвам ролята на строгия и леко суховат параграфист. Не търпя лъжи и не желая ласкатели и подлизурки. Не се заяждам, обяснявам, но като видя някое упорито магаре – е тогава не е добре да ме снимат или правят репортаж. Обикновено за изпроводяк казвам на „магарето“: „Насила можеш да вземеш, но не можеш да дадеш“. Директорът е образователен мениджър и педагогически лидер. Той винаги върви след хората, а не пред тях. Обичам усамотението, морето и църквата.

Бих искала да споделя нещо за медиите и опита ми с тях. Почти винаги съм била правилно интерпретирана и разбрана и смятам, че те трябва да поддържат и развиват морални норми, да формират образци на култура и поведение. Имам чувството, че понякога изместват традиционните образователни средства, като изпълняват ролята и на възпитател, и на учител – предметен специалист по един достъпен и ангажиращ начин. Те разполагат с атрактивни средства за осъществяване на чисто образователни дейности, но трудно могат да се подложат на контрол и регламентиране от образователна гледна точка. При отразяването на житейската действителност те печелят пред образованието с припокриване между живота и виртуалната реалност, между истина и измислица. Образованието няма избор за изолиране от медиите, при всички случаи това е губеща политика.

В училище посрещнахме журналиста Георги Милков, написал „Истории от ръчния багаж“, който е бреговчанин и направи незабравима среща с клуба на младите журналисти, от която си тръгнахме с убеждението, че България е най-хубавата страна в света и няма конкуренция. Това е вдъхновяващо, особено да го чуеш от човек, обиколил света и толкова успешен, но винаги изключително скромен и позитивен. Писателката Бойка Асиова дойде с книгата си „Роден на Великден“, за да ни разкаже историята на българчета сираци след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание и на едно от тях, който е сред най-известните офталмолози в Америка… И още, и още срещи с духовници, общественици и бизнесмени, които са работили за НАСА, а сега са пчелари и правят дигитални кошери.

Опитът ми е свързан със споделеното знание, с преживяното, с това за което казват: „Ти ми казваш, аз забравям. Ти ме учиш, аз запомням. Ти ме въвличаш, аз научавам.“

Привърженик съм на Теорията за множествената интелигентност на Гарднър и развитието на функционалната грамотност. Според определението на ЮНЕСКО “функционално грамотен е този, който може да участва в дейности, в които грамотността е условие за ефективно функциониране на неговата група и общност и която му дава възможност да ползва четенето, писането и смятането за своето усъвършенстване и за развитието на общността.”

– Какви са най-съществените проблеми, които откривате и успявате да намерите верните решения?

– Свидетели сме на действителност, зависима от културните хоризонти на едно-две поколения. Промени ли се културата, променя се и действителността. В момента част от младото поколение живее в свят с елементи на хиперреалност, безпорядък на време и място, несинхронна памет, променлива идентичност, смесване на различни култури и исторически периоди. Дигиталното поколение търси универсален език, на който да общува. То знае за европейското пространство, но не знае своето място в него, не може да локализира пребиваването си дори в собствената си държава. Изкушението на готовата информация е готово да погълне и малкото усилия за промяна на това статукво. За някои ученици библиотеките, периодичните издания, дори учебниците не съществуват или са в представите им толкова архаични, че всички опити да ги убедиш в обратното  са безполезни. Как да говорим за западноевропейска литература и основополагащи понятия, като текстът в учебниците е сложен, с дребен шрифт, няма ненужна информация, но има баластра. Ще говорим за екзестенциална култура, хай култура, поп култура, но каквото и да си говорим основен проблем е безвъзвратно остарялата архаична и неефективна на класно-урочна система, която не отчита индивидуалните потребности на учениците. Малките населени места, освен читалищни прояви, не могат да предложат театър или други сценични изкуства. Те са обречени да оцеляват във време на непрестанни икономически и социални промени и по тази причина бързо се предават или унило се съпротивляват, без да могат да се развиват. Културата на малкото селище определя действителността в малкото селище.

Не е панацея, но в малкия ни град открих начин за създаване на среда в училището, която е толкова конкретна и съотносима в линиите на времето, че лесно се идентифицираме: къде сме в далечното или близкото минало, в настоящето, или сме извън времето и пространството. За мен е важна дистанцията на времето и времевите пластове, които да изпълня със съдържание – колкото разбираемо, толкова и полезно.

Учениците от начален етап живеят в своя среда, населена с приказни герои или любими животинки. В коридора, който ползват, има разкази за живота на пчелите, пчелни кошери, воденица, мечка с мечета, водна стена. Шевиците, вечният календар и часовникът с шевици, различните текстури, обеми, цветове са важни за детското развитие. Всеки клас си има лого или нещо, което го отличава от останалите. „Културните коридори“ в училището са много, те имат възпитателна функция. Всеки коридор е разказ с продължение. Дори когато се отправят в училищната столова учениците ще се срещнат с Пайсий, затворен в килията си в Атон, който пише: „История славяноболгарская“, или с Боримечката и черешовото топче. Няма празни пространства, изборът е голям.

Когато големи момчетата в гимназията месят хляб с бабите си, а момичетата рисуват върху брашно, знам, че това ще остане дълбоко в съзнанието им. От срещата с проф. Божидар Димитров разбрахме, че 681 е годината на основаването на българската държава и получихме дубликат от пръстен печат от НИМ, принадлежал на Кубрат. Пръст от гроба на Кубрат получихме от бесарабски българи чрез Велички епископ Сионий. Тя е вградена в стените на училището, както и пръст от бойните полета на Първата световна война при Чеган и Червената стена от проф. Иван Гаврилов. В капсулата на времето, при отбелязване на 150-годишнината от създаването на училището са записани думите: “Помогни ми да те возвися“ от надписа на Галатанското училище, основано през 1869 г. в Котел.

Училището ни има атмосфера на онази духовност и възрожденски плам, която го отличава от всички останали училища в България. Но както казва дядо Вазов, училището не се гради с камъни, а с хората, които го обитават и с неговите учители.

– Има ли нужда от подобни начинания и как те ще помогнат на различните общности от хора?

– Благодаря за поканата на регионален вестник „Росица“ – Севлиево, Технически университет в Габрово и Регионален исторически музей – Габрово за участието ми в Международна научноприложна конференция „Регионално развитие, културни коридори и медии“. Изказвам благодарност на професор Венелин Терзиев за неговата упоритост в отстояване на мечтата за разбиращо и приемащо общество. Общество, което оценява и уважава усилията на работещите в библиотеките и читалищата, училищата, медиите, в областта на сценичните изкуства и за запазване и обогатяване на културното наследство. Разбирането за културните коридори, които са изключително важни за когнитивния характер на информационното общество, обществото на знанието, където човек се ориентира в света (получава, съхранява, избира, транслира, обработва информация) ще ни върне в онази държава на духа, за която говореше академик Лихачов, и за която днес настоява да има ново Възраждане Негово Светейшество Патриарх Неофит и БПЦ , в обръщението си към нацията.

Зад знамето и неговите цветове ние трябва да виждаме не само миналото, но и бъдещето, а единственото, което ги свързва е уникалността на българския дух, традиция, българската култура. Днес трябва да използваме всички възможности на изкуствения интелект, различните платформи за виртуална и добавена реалност, ITM платформи с практични и мощни решения за управление на проекти, ресурси и услуги. Българското училище и университетите имат капацитет да подготвят кадри, които да създават продукти, свързани с туризма на високо технологично ниво. Разбирането за смисъла на подобни форуми като този, с широко участие на утвърдени имена в науката, местните власти, ръководители на институции, а защо не и на ученици от професионални гимназии, свързани с туризма ще допринесе за една балансирана многоизмерност на процеса на модернизация на системата и за презентиране на националната ни култура в глобалния свят, където безспорно има какво да покажем, но по нов и адекватен на реалностите начин. Това означава инвестиции и креативност, работни места, нови професии и развит икономически сектор в туризма и търговията, свързан с културното ни наследство. Използването на „културната дипломация“ е част от националната сигурност.