Д-р Цветомир Попов: “Тя, красотата е около нас, но трябва човек да има очи и сърце да я вижда”

Навярно и на Вас ви се е случвало да срещнете хора, за които казват: “Сутрин сърдити на себе си, а следобед – на целия останал свят“. Те са са вечно намръщени и недоволни…Но има и други, които с първата среща усещаш добрата енергия, която носят и предават с усмивката, с доброто настроение и то в същото това време, което определям като трудно, тежко…
Наскоро в редакцията на в. Росица влезе такъв човек, д-р Цветомир Попов. Носеше добри новини – севлиевските ветроходци се класирали на трето място на международната регата “Ветроходство и приятели”, която се проведе на 22 юли т.г. Да, новината е повод и за гордост, и за усмивка, и за добро настроение, но те съпътстваха и следващите истории, които той разказа. Всяка от тях завършваше с израза “Весело да става!”
Как се постига това “весело” и то във времена, когато хулите, омразата, недоволството ни заливат отвсякъде, а добрата дума е рядкост и откъде идва любовта към ветроходството, при положение, че Севлиево е в центъра на България и много далеч от морето? Това поисках да разкаже д-р Попов.
-Кой е д-р Попов?
-Целият град ме познава. Чичо доктор всички го познават. От известна фамилия сме. Баща ми беше шеф на строителството, всички по-големи сгради в Севлиево са строени по негово време. Натискаше ме да стана инженер, ама аз исках доктор да ставам. Вуйчо ми беше един от водещите гинеколози и каза: ”Ще учиш стоматология!” И аз завърших стоматология в Медицинската академия в София. След това започнах работа в завод “Стоян Бъчваров“, та до днес – във “Видима”.
-И откъде дойде любовта към ветроходството, при положение, че Севлиево е насред България и няма море?
-Едно време в Севлиево имаше само три институции, които бяха окръжни: Окръжната психиатрична болница, която си е все още тук и е с традиции; Окръжен кооперативен съюз и Окръжен морски клуб – базата беше на Богатовския язовир. От деца ходихме там, карахме сърф, яхти… След години на нашия морски клуб ни дадоха една яхта, същата като “Кор Кароли”, каквато има във Варна, срещу Военноисторическия музей, до кораба “Дръзки”, който е потопил турския крайслер “Хамидие”.
Не сме очаквали да имаме такава яхта, но човек се учи. Това става преди 1985-86 година, а след това започнахме да ходим постоянно на регати във Варна. Но, като се разпадна този морски клуб, ни остана яхтата. Кръстена е “Айя” на внучката на д-р Дочев. Тя стои в бургаското яхтено пристанище “Сарафово”. В него има 80 яхти и 120 рибарски лодки, много добре е направено и добре се охранява. Вече 7-ма година нашата яхта стои там.
Имам приятел в Бургас, един от големите ресторантьори, който реши миналата година да организира регата. Тазгодишната е за втори път и е международна. Провежда се под патронажа на Община Бургас и ще влезе в републиканския календар. Миналата година беше само един ден. Тазгодишната трябваше да бъдат три дни – петък, събота и неделя, но лошото времето стана причина да бъде отново само един ден. Но вече става традиционна. Маршрутът е Бургас – мостика на Бургас, след това остров ”Св.Анастасия”.
Намира се преди “Росенец” – там има едни круизни корабчета, които правят разходка до острова. Ние го заобикаляме с ляв борд, после отиваме до Поморие и финал. В регатата участваха 47 екипажа от 7 държави – Германия, Австрия, Франция, Белгия, Украйна, Русия и България. Украинци и руснаци карат един до друг и си помагат. В морето всички си помагат.
-И как тренирате за тези регати?
-Ходим по няколко пъти в годината, аз синът ми, това момче, с което дойдохме в редакцията е син на д-р Дочев – Стефан Дочев. Правим си екипаж, отиваме до Созопол, до Свети Влас, до нос Емине – там има едни подводни скали. Има много хубави места, зад “Атия”. Където е Военноморската база има един полуостров, “Вронос” се казва. Има места, където не може да се отиде, освен по вода – има страхотни плажове, пуснем котва и почиваме. Спим на яхтата – има си койки и всички останали удобства за пребиваване. С колегите ловим риба. Весела работа!
-Весела е работата, когато човек носи доброто в себе си и проблемите се решават по-лесно, ама някои предпочитат да мрънкат, да мразят…
-То човек или го има, или го няма. Ще цитирам нещо, което не е мое, а на любимия ми писател Хемингуей, от книгата „Стареца и морето“: “Всичко отдалечено от морето е провинция”. А неговото определение за ветроходството е, че това е един от най-несигурните, един от най-бавните в същото време един от най-скъпите начини да се придвижи човек от едно място на друго и не трябва да има никаква работа. Защото веднъж вятъра духа, примерно от Габрово към Севлиево, а на другия ден – от Севлиево към Габрово. А ако духа от Габрово към Севлиево, а аз искам да отида до Габрово, как ще стане ….

-И защо Хемингуей Ви е любим?
-Още от времето, когато бях войник, когато прочетох “Стареца и морето“, обичам и О,Хенри, и той пише за морето…
-Да разбирам ли, че сте служил като моряк?
-Не! То не е каквото искаш. От тук направо в шофьорска рота. Кой те пита тогава какво искаш? Донаборник през 1979 година, дълбок комунизъм, имаш шофьорска книжка, отиваш да караш камиони на летището.
-Вие сте стоматолог и какво удовлетворение Ви носи ветроходството?
-То всеки път е различно…Слушам всеки ден прогнозата за времето и като кажат: по Черноморието ще има североизточен или северозападен вятър, вълнение на морето един-два или два-три бала, скорост на вятъра …..Хората пропускат тези данни, тях не ги интересува, освен да не им събори прането. Но в морето не е така. Ние надаваме ухо, защото не е без значение дали е западен вятърът или източен – зависи къде искаш да отидеш, защото като влезеш, после трябва да се върнеш. Като при пилотите, броят на излитанията, трябва де равен на броя на кацанията. Туй е различното и ние го знаем…
-И как съчетавате професионалните ангажименти с ветроходството?
-Аз ходя всяка седмица там, имам две рибарски лодки на Златни пясъци. Но при нас нещата са други, жената е от Варна, което означава, че и аз съм от Варна…А и морето е тук /слага ръка от ляво, на сърцето/.
-Хуморът Ви следва през целият ни разговор. Създавате впечатление, че нямате проблеми или ги решавате лесно, с усмивка. Така ли е?….
-Има борсуци – ти му се усмихваш, а той те гледа и не отвръща. Тук се живее лесно, познаваме се и веднага решаваш проблема, независимо дали става въпрос за колата, за паркета или за друг майстор…
-Но за други малкия град е проблем – злоба, омраза клюки…
-Една риза както я подноси човек. Но тук се живее добре, ние сме в центъра на България – за три часа съм във Варна.
-Как се поддържа такъв екип?
-Ние сме приятели с д-р Дочев и синовете ни са приятели. То, морето вътре е различно, не е като човек да ходи по брега и да го гледа. Ние имаме капитанска квалификация, най-високата. По-високата е, ако съм завършил Военноморското училище, ама не съм, защото съм учил стоматология. Имаме право да возим хора със Стефан Дочев в цяла Европа.
-Как виждате развитието на този спорт?
-От година на година интересът към него се засилва, но сега, заради войната между Русия и Украйна, нещата са малко по-различни. Но на пристанище “Сарафово” – имам лични наблюдения, условията за яхтите са много добри.
Добри са и на морска гара “Бургас”. И откакто България е член на ЕС собствениците на много яхти държат съдовете си у нас. Плащат такси, има охрана и правят круизи.
-Имате предвид и яхти от чужди държави?
-Да. Ще дам пример със собственици от прибалтийските държави. Ако той си държи яхтата на Балтийско море – там е студено, няма плажове, няма нищо… Докато тук е приятно, идват с компания, започваме да общуваме – не с всички, но се познаваме. Особено с тези, които са от 5-6 години на нашето море. При нас няма конкуренция. Решаваме да се разходим от Бургас до Созопол, отиваме до Слънчев бряг с китарите, с рибата… “Весела работа!” Къде го има това нещо в Германия или във Франция?
Все съм се чудил, защо тези хора не се организират да посетят Родопите, да им направят едно чеверме. Да ги заведат да чуят чановете, или на Рупите, или на Преподобна Стойна…. Стоят примерно 3-4 дена на море и като изгорят малко, качи ги на един чартърен самолет към Родопите, към Пирин, Рила… После ще тичат към България…
Хубаво е при нас и през зимата. Моите приятели от Варна като дойдат на гости зимно време, ги водя на Боженци, на Етъра, на Троянския манастир, на някоя къща за гости… Те не знаят какво е куркудена чорба. Вторият път като дойдоха, ги заведох да видят как се прави Коледа у нас, какъв е ритуалът, след като се заколи прасето с наричанията, с греяната ракия… Те, дори не зная как да я пият. Страхуват се, че е гореща… Това са традиции, които трябва да се пазят и показват.

-Как ще коментирате времето, в което живеем…?
-Пак ходим на море, на планина…Но на мен ми е мило като гледам приятели и пациенти, които ми казват: “Ходи ми се за 5-6 дена на море, заради детето, заради внучето, но няма как… Не, че плачем за онова време, но тогава някак си вземахме карти за почивка или на пионерски лагер, сега станало момиченцето в седми клас, ами то не е виждало море.
-Мислите ли, че само парите са проблем?
-Фактор е безспорно, ама и родителите станали на 30-35 години и той не е ходил.
-Не мислите ли, че причината не е толкова в парите, а в това, че хората затвориха душите си, затвориха сетивата си за красивото?
-Тя, красотата е около нас, но трябва човек да има сърце и очи да я вижда!