ДЕСИ ДИМИТРОВА
– Отличен старт на сезона за ФК „Севлиево Лейдис“? Каква е целта за новата спортно-състезателна година?
– Да, започнахме силно както при девойките, така и при жените. В първия турнир за сезона девойките спечелиха два мача срещу силни съперници и играхме за втора поредна година финал срещу отбора на „Болярки“, вече „Етър“, на силния турнир за купата на М&BM. Гордея се с тези момичета, които не допуснаха нито една загуба през изминалия сезон в регионалните турнири.
От началото на сезона женският състав на ФК „Севлиево Лейдис“ придоби нов облик, с много повече комбинативна игра и завършващи пасове, въпреки че повечето от момичетата са на 15-16 години, но пък с огромно желание и хъс за победа. В първия домакински мач спечелихме трите точки след победа с 3:2 срещу не слабия съперник „Пълдин“ (Пловдив). Категорична победа реализирахме и срещу отбора на „Олимпия“ (Шумен). В Държавното първенство по футбол за жени сме най-младият отбор участник, смело решение, но залагаме на това, че момичетата са добре подготвени физически и няма да отстъпят по никакъв начин на съперниците си. Новото поколение футболистки са технически по-добре подготвени от тези, които са започнали да тренират футбол преди 10 години, поради факта, че в момента момичетата започват да тренират от 7-годишна възраст и се обръща много по-голямо внимание на женския футбол оттогава.
Целта ни за новата спортно-състезателна година е да затвърдим добрите успехи и при девойките до 12, 15 и 17 години. Смятам, че имаме много силен отбор при девойките до 12 и 15 г., девойките до 17 г. ще бъдат съставени от момичета по на 14-15 г., но въпреки това се надявам на добри резултати и при тях, като се има предвид, че тази възраст винаги е била от най-силните в школата на „Севлиево Лейдис“. Не мисля да се ангажирам с определени места в класирането, най-голямата ни цел през този сезон е да играем красиво, като едно цяло и да търсим победата във всеки един мач.
– Севлиево бе домакин на международната футболна среща между националните отбори за девойки до 17 години на България и Турция на 29 август. Сигурно почти целият състав на „Севлиево Лейдис“ е бил на стадион „Раковски“? Успяхте ли да извлечете най-доброто от играта на двата тима, което да е от полза за развитието на отбора?
– Да, почти целият отбор на „Севлиево Лейдис“ бе на стадиона да подкрепя българските футболистки. Най-радостни от тази среща бяха най-малките, тези до 12 г., които за първи път гледаха наживо мач на националния отбор и се срещнаха с най-добрата футболистка в България – Силвия Радойска. Двата отбора играха с доста различна тактика. България в по-голямата част от мача се защитаваше, докато съперникът от Турция бе по-активен в предни позиции. Хареса ми това, че и двата отбора се опитваха да играят с възможно най-малко докосвания върху топката, което бе предпоставка за един бърз и интересен двубой.
Доволна съм от това, че Севлиево е център за развитие на женския футбол в България и за това, че такива срещи се провеждат именно в нашия град. Желанието ми е все повече хора извън България да свързват Севлиево с женския футбол.
– Лятната подготовка на женския състав и девойките до 17 години стартира още в началото на август. Усилени тренировки имаше и на едноседмичния тренировъчен лагер в с. Равда в края на лятото. По-добра ли е физическата подготовка на момичетата, по-подготвени ли са за предстоящите двубои на терена и на какво наблягате най-вече при тренировките?
– Изключително доволна съм от проведения лагер в с. Равда и съм приятно изненадана от упоритостта, трудолюбието и мотивацията, която показаха момичетата. Лятната подготовка и лагерът бяха много важни за нас и за подобряването на физическата подготовка при футболистките. Трябва да отбележа, че Цветан Иванов, който е кондиционен треньор в отбора, помогна много върху подобряването на физическите им качества. Моите наблюдения са, че момичетата са много добре подготвени физически и се чувстват добре дори при по-висока степен на натоварване. Както по време на лятната подготовка, така и през сезона наблягаме на повече тактически и технически упражнения. В екипа, който работи с футболистките, вече има и психолог, който работи за подобряване на психиката и концентрацията по време на мачове и турнири.
– Как мотивираш момичетата преди мач? Имате ли своя фраза, девиз, закачка, талисман?
– Преди мач се събираме и говорим в съблекалнята, а преди да започнем с тактическите указания, искам да знам, че са спокойни преди срещата. Опитвам се да създам приятна и спокойна атмосфера, която да се прехвърли и на терена. Момичетата имат своя фраза преди началото на мач. Събират се в кръг и заедно казват „Един отбор – зелен отбор – „Севлиево Лейдис“, когато ги видя заедно в такъв момент, настръхвам и самите те ме мотивират.
– С годините се разшумя и женският футбол набира все повече популярност у нас. Има много качествени футболистки, но като че ли все още те не получават нужното признание, както мъжете. Защо, според теб?
– За съжаление женският футбол е със статут на аматьорски футбол. Момичетата играят само и единствено от любов към спорта, не получават заплати и премии. Спортът у нас набира все по-голяма популярност и все повече момичета заобичват играта, въпреки предразсъдъците, че това е мъжки спорт. Радващо е, че медиите в България започнаха да обръщат по-голямо внимание на футболистките, а от тази година на церемонията „Футболист на годината“ бе наградена и жена – като „футболистка на годината“. Мисля, че вървим в правилна посока, а защо не много скоро да доближим САЩ, където женският футбол е третият най-гледаем спорт след бейзбола и американският футбол и нашите футболистки да получават възнаграждения за това, което правят. Тук е моментът да кажа, че женският футбол е спорт както за мъжете, така и за жените. Не бива да има разделение между половете и тук не става въпрос само за моя спорт, а и за баскетбол, волейбол, та дори и в борбата. Женският футбол се практикува в цял свят и е уважаван, така както и при мъжете.
– Кампания на Българския футболен съюз в подкрепа на женския футбол „Момичета, хайде да ритаме“ се проведе у нас през месец май. Тя бе част от паневропейската инициатива на УЕФА Together #WePlayStrong, която има за цел да популяризира позитивния ефект от футбола върху здравето и личностното развитие на момичетата и девойките. Като домакин на Европейското първенство за девойки до 17 години през 2019 г., БФС ще се стреми да увеличи броя на момичетата, играещи футбол и да подкрепи осезаемо развитието на този спорт. Това е една крачка напред, но достатъчно ли е?
– През последните години започна да се обръща голямо внимание на това да се развива този спорт у нас. Форумът, който ще се проведе в България, а именно Европейското първенство, е голяма крачка за популяризирането и развитието. БФС се стреми и прави много със спечелените програми на УЕФА за развитие на девическия футбол и на многобройните турнири, които се правят във всеки регион на България.
Интересно е, че много малко градове в страната са останали без женски или девически отбор, което е голям прогрес през последните години. Мисля, че по-големите медии трябва да обърнат повече внимание на женския футбол и да започне предаване на футболните срещи от Държавното женско първенство по телевизията. Така малките деца по телевизията ще научат, че в България има женски футбол и при интерес и желание да могат да потърсят развитие именно в този спорт. Именно от паневропейската инициатива на УЕФА и мащабното проучване става ясно, че момичетата, които играят футбол, са по-самоуверени от тези, които не практикуват никакъв спорт. Нещо повече, момичетата, които играят футбол, са по-уверени и от момичетата, занимаващи се с други спортове. 80% от тийнейджърките показват по-уверено поведение благодарение на участието си във футболен отбор/клуб спрямо 74% от тези, които практикуват друг спорт; 54% от младите футболистки потвърждават твърдението: „Вследствие на това, че когато играя моя спорт, аз се притеснявам по-малко за мнението на другите за мен“. За сравнение сред практикуващите друг спорт процентът е 41%; 58% от 13–17 годишните анкетирани футболистки заявяват, че са преодолели липсата на самоувереност благодарение на футбола, сравнено с 51% от момичетата, практикуващи друг спорт; 48% заявяват, че се съмняват по-малко в себе си в резултат на футбола, всравнение с 40% от тези, които играят други спортове;
– Гледаш ли мъжки футбол и използваш ли някои от добрите тактики в играта на силния пол?
– Да, интересно ми е да гледам мачове от „Шампионската лига“, следя и българското първенство и любимия ми „Левски“ (София). Все повече гледам с интерес женските мачове, защото предпочитам да извличам полезни неща от големи отбори, като тези в първенството на САЩ. Следя редовно мачове на женския отбор на Орландо, където играят най-добрите футболистки в света като Марта и Алекс Морган.
– Ще те върна в детските години, кажи ни ти кога започна да гониш топката?
– Първите ми спомени са още от най-ранна възраст, може би преди да започна първи клас. Събирахме се група деца и ритахме по цял ден на площадката в квартала. В четвърти клас майка ми ме заведе на стадиона и тогава започнах организирани тренировки в отбора на „Видима – Раковски“ при Венци Младенов. Интересното е, че първите ми опити да направим женски отбор в града започнаха в 7 клас, когато събирах момичета от различните класове, а в час по физическо с моите съученички се събирахме и играехме на футбол (за голяма трагедия на момчетата бяхме по-добри от тях).
– А на какъв пост играеше и как е сега от другата страна – треньорската?
– Винаги съм играла в предни позиции. Играла съм като десен и ляв външен халф, но най-добре се чувствах на върха на атаката като централен нападател. В началото на треньорската ми работа ми беше трудно да изляза от терена и да стоя, и да говоря от страни без да вляза вътре и да играя с топката. С течение на времето свикнах и заобичах професията си, така че все едно съм правила това цял живот. Мечтите и амбициите ми са сериозно свързани с треньорската професия и кариера.
– Има ли мъж до треньора на ФК „Севлиево Лейдис“?
– Да, има. Той не се занимава с футбол, но се интересува от резултатите на „Севлиево Лейдис“, оказва ми подкрепа и се радва на постиженията ни.
Зареждане ...
