Илхан Кючюк е български политик от Движението за права и свободи (ДПС) и съпрезидент на партия „Алианс на либералите и демократите за Европа“. Той е член на Европейския парламент за втори мандат от групата на „Обнови Европа“. Наш съгражданин, приятел на в. „Росица“.
Член е на Комисията по външни работи, заместващ член в Комисията по транспорт и туризъм и Комисията по правни въпроси. Той е първи зам.-председател в Делегацията на съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция и заместващ член в Делегацията за връзки с Арабския полуостров. От ноември 2014 до ноември 2017 г. е член на Комитета по човешки права на Либералния интернационал. През декември 2017 г. Кючюк е избран за вицепрезидент на партия АЛДЕ, а през октомври 2019 г. е преизбиран с най-висок резултат сред всички кандидати. На 11 юни 2021 г. е избран за съпрезидент на партия АЛДЕ. Избран е за член на делегацията на ЕП в Конференцията за бъдещето на Европа заради усърдната си работа в Комисията по външни работи на ЕП като отговаря за приоритетната тема „ЕС по света“. Илхан Кючюк е постоянен докладчик на ЕП по докладите за Северна Македония, Узбекистан, Андора, Монако и Сан Марино.
С него имах възможността да разговарям лично, в средата на юли, в Европейския парламент в Страсбург. В интервюто, взето в една от почивките на пленарната сесия, Илхан Кючюк отговори на въпроси по актуални теми.
– През 2024 г. предстоят поредните избори за Европейски парламент. Коя ще бъде голямата тема този път, г-н Кючюк?
– Безспорно това е темата за сигурността. След като се провали цялата европейска архитектура за сигурността, която включваше Руската федерация, е настъпил моментът да бъде изградена нова, в която България трябва да играе много ключова роля и аз поощрявам всички онези, които направиха възможно президентът Зеленски да бъде в България. Това не просто е символен знак към нашата страна, а е възможност за ролята, която може да играе България, ако, разбира се, иска да е част от този голям европейски дебат, който е започнал, на моменти се задълбочава, на моменти отстъпва, но със сигурност нещата се случват тук, в европейските институции.
Сигурността ще бъде ключов въпрос. Това не означава, че другите теми ще отстъпват, въпросът за бъдещето на работните места, въпросът за това как да бъде изграден ЕС с високи стандарти по отношение на човешките права и свободи, които ги спазваме така или иначе, но както и да бъдат вдигнати една идея на по-високо ниво или стандартите за климата, за социалните права, ще бъдат по-незначими, но този път определено сигурността ще бъде въпросът на въпросите.
– Българите като че ли не участват много активно в изборите за членове на ЕП, имайки предвид ниската избирателна активност. Как могат да се убедят хората, че е важно да гласуват и в тези избори?
– Години наред ние възприемахме европейския дебат като настроечен, като външен, като този, който допълва националния дебат. На моменти го възприемахме и като „Брюксел каза, ние трябва да изпълняваме“. Всичко това е погрешно и затова българските граждани не отиват до урните с такъв голям ентусиазъм.
Идеята, че Европа е външно тяло на България, е абсолютно неиздържана теза. Европейският дебат е част от вътрешния дебат. Видяхме го в редица примери – ще говорим вероятно за политиката по интеграция на Западните Балкани, но видяхме го в пакета „Мобилност“, видяхме го и с това колко много национални усилия трябваше да бъдат обединени, за да бъде запазен интереса на българите и на България в частта за розовото масло, един дебат, който не е спечелен, но на първо място всички обединени усилия дадоха резултат. И редица други регламенти и директиви, които България така или иначе изпълнява всеки ден и прилага в законодателството си. Българското народно събрание намира мнозинства, за да ги прокара. Всичко това показва колко взаимообвързани са двете теми. Вътрешният дебат и европейският дебат трябва да вървят ръка за ръка, защото в крайна сметка едно трябва да разберем – ние сме част от Европейския съюз и не трябва да се държим като страна, която е леко приклекнала, да няма самочувствие, да не иска да предлага инициативи. А точно обратното, ако не може да лидира, защото не всеки може да лидира, но поне да предлага инициативи, да се включва в тях, които могат да променят средата. В крайна сметка политиката е затова да променя среда. Дали е местна общност, или европейска, или решава глобални въпроси, разговорът за политиката е за промяна на средата през правила.
– От многобройните си срещи с хората, можете ли да кажете какво е Европа за българските граждани и какви са техните очаквания спрямо по-нататъшната интеграция на страната ни?
– Искат да бъдем в Шенген. Според мен това е безспорен факт, защото Шенген означава правила, означава по-лесно преминаване, означава интегриране на България на едно друго ниво, което не се случва откакто сме членове на ЕС. От друга страна Шенген, аз го усещам всеки ден в разговорите ми, че стигматизира българските граждани. Те не искат да се чувстват второ качество европейски граждани и това е справедливо. Големият дебат, когато влизахме в ЕС беше как да направим така, че да няма няколко скорости. Днес Европа има много скорости, защото, макар по трудния начин, осъзнахме, че Европа е поле на консенсус, но заедно с това е поле, в което има съревнование на компетенции и кой колкото може да взема в тази среда – взема най-доброто за своята собствена страна, което далеч не изключва идеята, че трябва да бъдем съюз на ценностите, а не само на интереса.
Но българските граждани не заслужават да бъдат второ качество граждани и ние трябва да направим всичко възможно България да бъде част от Шенген. Вероятно това ще се случи на два етапа. Първо може да се случи даване на свободна зона за летищата и през вода, на последно место да се случи най-накрая през КПП-тата, т.е. по суша. Това също не е лошо. Хърватия премина през същия етап. Първо двете неща се случиха и най-накрая по суша беше допусната до Шенген. И днес виждаме колко огромно значение има това върху хърватската икономика.
Другото, което вълнува хората е близането на България в еврозоната. Еврозоната е малко по-сложна от гледна точка на комуникативна стратегия. Много повече трябва да се обяснява. Първо става въпрос за национално достижение, какъвто е българският лев. Във всяка страна знамето, валутата и още няколко неща трябва да бъдат на пиедестал и те са на пиедестал, в България включително. И затова идеята е, че не се отстъпва суверенитета. Ние сме част от това пространство още от 1997 г., привързвайки се към правилата на еврозоната ние днес, казвам най-общо, търпим негативите, защото като всеки един клуб той има своите негативи и позитиви, но ние вземаме позитивите. А за да направим така, че с една много ясна комуникационна стратегия да обясним на българските граждани, че те няма да загубят средства.
– Само преди дни отпадна мониторингът на България за приемането ни в Шенген. Какво точно означава това?
– Имаше едно прикрито привързване на механизма за сътрудничество и проверка за Шенген – много държави, които не искаха да се разширява Шенгенското пространство или бяха скептични заради техния вътрешен дебат по отношение на миграцията и бежанския въпрос, свързваха механизма с Шенген. Разбира се, тук вина имат и европейските институции, които нееднозначно се изразяваха по този въпрос. Някои го тълкуваха, че по-скоро е паднал, в България имахме подобен дебат, в който управлението казваше да, видите ли това е най-хубавият доклад и по-добър не може да има. Комисията еднозначно каза, че няма да има вече механизъм за сътрудничество и проверка, в същото време пък тези, които бяха в опозиция разчитаха сигналите от ЕС. Тук вече е ясно, няма пряко обвързване, което е било и позиция винаги на ЕП за влизане на България в Шенген. От тук нататък, и това ми се струва не по-лесната задача, са необходими обединени дипломатически и политически усилия на целия елит, дори и интелектуален, с огромната подкрепа на българската дипломация. Мнозина си казват, че българската дипломация е неефективна, аз не поддържам тази теза. Българските дипломати са едни от най-добре подготвените, но те не могат да действат без политическа подкрепа. Ако не им бъде даден гръбнак, ясни указания, няма какво да направи един дипломат.
– Вие самият оптимист ли сте, че до края на годината България ще стане част от Шенгенското пространство?
– Бях повече. Сега съм умерен оптимист, защото падна правителството в Нидерландия. Този дебат е изключително тежък в тяхното общество поради това, че държава, която расте като население, не може да расте като територия, поради географски причини, има огромен проблем с хаузинга, с работните места, с всички икономически, социални, здравни и инфраструктурни системи, които трябва да приемат новата вълна от идващи хора. Около 300 000 в момента са на тяхна територия само от Украйна. Нидерландия е страна, която традиционно е отворена към различията, приела е доста хора от Турция, от Мароко, Алжир и ред други държави. Този разговор не е чужд за тях, но в момента ми се струва е поставен една идея по-високо в политическия фокус. Което не помага за спокойното дебатиране на темата. Затова казвам, че през оставащите няколко седмици много интензивно, по политически признак ако искате, ако ние сме ефективни като ДПС при либералите ще отидем там, ако Социалистите и демократите могат да говорят с техните колеги, нека да го направят, ако ЕНП имат достатъчно добри контакти, също трябва да го направят в лицето на българските представители. Тоест нужни са едни обединени усилия. Буквално аз си го представям като един дипломатически и политически десант в следващите няколко седмици. Много интензивни, много фокусирани усилия. Не просто политическо говорене, което го имаме в изобилие и доказано то не работи вече, а конкретни действия, които да бъдат подплатени с много енергична подкрепа от българските дипломати.
– А трябва ли България да въведе еврото? Вие за или против сте?
– Аз съм категорично за, защото България не губи средства от това, има начин да бъдат регулирани цените. В една Хърватия също първите няколко дни имаше спекула, до момента, в който държавата не реши да влезе в роля на регулатор и каза: „Това са правилата, моля, съблюдавайте ги“. А тези, които злоупотребяваха, бяха извикани на среща с министър-председателя, той ги предупреди, че не може да има спекула на гърба на хърватските граждани и всичко това приключи. И днес виждаме как това се отразява на туризма. 150% повече туристи са влезли в Хърватия през този туристически сезон, в сравнение с предишния. Това са все индикатори, които показват благосъстояние, което дава ЕС и по-конкретно включването на България в еврозоната.
– Другата голяма тема на европейските избори е разширяването на ЕС. Вие сте радетел за разширяването му със Западните Балкани и Северна Македония. Но как гледате на постоянните провокации и антибългарски прояви от страна на северномакедонците? Трябва ли ние да ги преглътнем заради европейското бъдеще на региона?
– Мен малко ме учудваше това, което се говори. То се говори и от двете страни, разбира се, и в България го има, има го и в Северна Македония, че някой може да променя правилата. Не става въпрос нито за промяна на правила, нито за написване на нови. Те са ясни, имаме договор от 2017 година, който доказа, че доверието между двете страни не съществува. Т.е. исканията на България не се изпълняват по простата причина, че доверието се е загубило и се отиде към френското предложение. Всъщност френското предложение, което е европейска регулация, предложение, гласувано и от двете страни, не е ново условие, а то потвърждава необходимостта от връщане на нормалния политически консенсус, който трябва да бъде скрепен с доверие. Казано всичко това означава, че всичко, което е написано във френското предложение и гласувано от двете народни събрания, трябва да бъде приложено на практика и да дава резултати. Това е в краткосрочен план.
В дългосрочен план аз смятам, че нито България, нито Северна Македония имат полза от отношения, които ги вкарват в категорията „достатъчно близки са, но не се познават“. Аз го виждам със собствените си очи, защото поради работата ми на докладчик имам ангажимента да пътувам и да комуникирам, не само с политическите партии, но и с гражданските организации, а смея да кажа и с хора, които съм срещнал случайно на пътя или с таксиметров шофьор, когато съм ползвал неговите услуги. Ако преди 2-3 години отношенията бяха лоши между структурни организации – партии, групи, неправителствени организации, и те имаха, безспорно, своя дневен ред. Дали е бил той в интерес на добросъседство е съвсем друга тема, но имаха своя дневен ред. Днес отношенията станаха по-лоши заради това, че хората, гражданите на двете страни, казват, че това е много сложен въпрос и „ние няма да можем да го разрешим“.
– Така изглежда…
– Да, така изглежда. Но ние имаме ли интерес от това да граничим със съседна държава, с която сме имали история, с която искаме да имаме бъдеще, в същото време безспорно се разбираме – няма да имаме нужда от преводач, общи нрави, обща характерология на проблемите и вместо да търсим общи решения, ние да се обърнем назад в деструктивен план и да счупим всичко, което е постигнато. Разбира се, че човечеството винаги е било способно да бъде деструктивно и да разрушава всичко, което може да се разруши. Но аз съм привърженик на другата теза и с всички мои усилия правя опит да изграждам мостове, вместо да изграждам допълнителни стени, които ще направят така, че буквално хората няма да се познават след години, въпреки че имат роднински връзки. Ако това е добра политика, аз не съм привърженик на такава политика.
– А защо е важно разширението на ЕС?
– Защото е сигурност, просперитет, защото България спечели толкова много от влизането си в ЕС. Това ни даде възможността да бъдем част от едно цивилизационно пространство. Да, днес теми като свобода, сигурност, може би от новото поколение, което не плати нито политическа, нито интелектуална цена за влизането на България в ЕС, не си дава сметка за важността на този съюз.
Но той работи. Как си представяте ние да бъдем конкурентоспособни с една Германия или Франция или която и да е друга държава от среден калибър, когато става въпрос за закупуването на ваксини. Ние щяхме да бъдем изоставени ако не бяхме в ЕС. Какво се случи със Западните Балкани? Те получиха ваксини, но ги получиха доста по-късно. Т.е. отговорът, че е винаги по-добре да си вътре, отколкото вън, е релевантен, той е работещ и работи в интерес на гражданите.
Ето България като е част от НАТО и ЕС не се притеснява за сигурността си. Да, ние може да говорим понякога наивно по тези теми, може да ги използваме спекулативно във вътрешния дебат, но не виждам реално притеснение у българските граждани за своята сигурност и просперитет, защото двата съюза – единият отбранителният, другият – икономическият, създават достатъчно увереност, че тук сме си на мястото и имаме приятели. В световната политика, особено в глобалните дела, всяко едно голямо нещо, а безспорно свободата и сигурността са достижения на световната цивилизация, се изграждат чрез алианси.
Нито една държава, днес една Германия е прекалено малка в рамките на глобалните въпроси, тя не може да се съревновава нито със САЩ, нито с Китай, да не говорим за по-малки държави. Но ето ЕС дава възможности. Роберта Мецола, която идва от Малта, с шест евродепутата, днес е председател на ЕП. Някой може ли да отрече, че ЕС дава равни възможности? Никой не може да го отрече. То е видно. Вижте моята лична история, идвайки от едно малко градче като Севлиево, което винаги е свързвано със своето еснафство, традиционно затворена консервативност в отношенията между хората даже, успя да дойде тук, в ЕП, да седи наравно с премиери, с президенти, с други, които са имали своята политическа биография, и ще продължавам да го правя, защото усещам, че това е правилното нещо – да представлявам хората, които са ми дали доверие. И много е важно да не се забравя родното място, общността, училището, да се поддържа връзката, доколкото е възможно.
Винаги съм казвал, че европейският език в брюкселския език не е допълнителен език, за него не трябва преводач, но със сигурност е необходимо да се обяснява Европа на гражданите, колкото е възможно повече. Да могат да разберат смисъла, мястото на България, възможностите, които дава, и това да ни прави по-близо до центъра, не да ни отдалечава от него, да ни изпраща в периферията. Когато човек не знае нещо, той или подхожда предпазливо, плахо, или въобще не подстъпва към темата, не се допира до нея, защото се притеснява, че тя не е за него. Той не разбира, има шанс буквално да изгори, може би звучи детски, но така реагират децата, така реагират и възрастните хора, включително така реагират и хората, които се занимават с политика.
– Какви според Вас са уроците за ЕС от войната с Украйна и всички кризи, произлезли от нея?
– Те са много уроците, но единственият голям урок е, че трябва да бъде единен в своите действия. Единението на идеи и принципи може да направи така, че ЕС да бъде конкурентоспособен на останалите геополитически актьори във външнополитически план, от друга страна да даде всичко това за което е създаден – мир, просперитет, свобода, възможности за поколения наред и най-вече да направим така, че ЕС да бъде едно място, което е отворено за всички, а не клуб, който е затворен.
– Казват, че посещението на Володимир Зеленски в България е знаково, дори го сравняват с посещението на папа Йоан-Павел II. Какво е вашето мнение?
– Всяко едно посещение, което се случва за първи път влиза в историята. И аз вече съм имал възможност да кажа, че това го прави историческо. Извън това обаче, извън клишираното говорене, смятам че то постави България в една ситуация, в която трябва задължително да покаже, че е компетентен и лоялен член на съюзите, в които членува, да дава еднозначни послания. А политическите боричкания, институционалното противопоставяне между президент и изпълнителна власт не помагат на България.
Силните държави са тези, които успяват. По темите на отбраната, по темите на външната политика да имат ясна национална визия, програма за следващите 10-15-20 години и да я отстояват навън по еднозначен начин. т. е. външнополитически говорения, единодействия във всеки аспект на форматите, в които участва. Независимо дали това е българският държавен глава или български министър-председател, или български външен министър.
Зареждане ...
