Еньовден е един от най-обичаните и най-тачените български празници. Нарича се така по името на светеца Йоан Кръстител, чийто празник от хилядолетия се чества на 24 юни. Ден, който се счита за най-светлия ден през цялата година, през който слънцето огрява земята най-продължително време и след него денят отново започва да намалява. Затова и българският народ вярва, че след Еньовден “свети Еньо намята кожуха и тръгва за сняг”.
Смята се, че през този най-слънчев ден на годината растенията, треви и цветя имат най-голяма лечебна сила. Затова от незапомнени времена на този ден жените и момите ставали рано, още преди изгрев слънце, излизали в полето и гората да берат лечебни треви и цветове, които изсушавали и използвали като лек през цялата година. Изпълнявали се и редица ритуали, които помагали за изцеряването на различни болки и страдания. Някои от болните преспивали през нощта на „росни ливади”, други измивали лицата си с росата от еньовденските билки и (случайно или не) много от тях оздравявали.
Разпространен обичай за Еньовден било и да се напълни едно менче с изворна вода, в която се поставят билки,да се пренесе в къщи, да се завие с червена кърпа и да се остави цяла нощ под звездите, а после да поеме силата и на изгряващото слънце. Всичко това се извършва в пълно мълчание, затова и водата в менчето наричат “мълчана вода”. В нея момите пускат различни предмети и на сутринта ги вадят един по един и гадаят какво ще им се случи през годината, за кого ще се оженят. Поръсват се с “вълшебната мълчана” вода с потопената в менчето китка от билки.
На Еньовден имен ден празнуват имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.