МИЛКА ДЕШЕВА
Пъстър, шумен, многолик, беше празникът на хората на с. Крушево. Не беше съборът на селото, който е през есента, не беше и някакъв фестивал, нито земляческа среща, не беше за жалост и сватба. Поводът за този колоритен съботен юнски ден десети обяви по микрофона секретарят на читалище „Цв. Иванов – 1919“ г-жа Ирина Савова. Фирма „Пала – Агро“ ЕООД дава курбан за здраве и в знак на типично разбирателство между двата основни етноса в селото – българи и турци. А зрънцето на това етническо разбирателство е посято в далечната 1862 г., когато в Крушево има 49 български и 60 турски къщи. По спомени на стари хора тогавашният турски управник на селото, Ахмедаолу, бил умен, добър и човечен турчин, който не правел разлика между българи и турци, еднакво наказвал за грешките и едните и другите. С една дума, справедлив човек. Когато християните вземат решение да си построят и те собствена църква, Ахмедаолу им дава позволение. „Дървен материал е взет от горите на Ахмедаолу, камъкът е от Йордановото, а варта – от Кайряка“, из „История на село Крушево“. Същият този човек дарява от собствен джоб турски лири за построяване на храма. И се зареждат години на добри взаимоотношения в мирното ежедневие на крушевските християни и мюсюлмани. А по време на редицата последвали войни в българската армия служат и крушевски турци и дават живота си за родината. Толерантността е като едно цвете, което, за да радва с красотата и аромата си, трябва да се подхранва. Затова християнските и мюсюлманските празници се отбелязват заедно.
И ако черешката на тортата на празника беше курбанът, то ягодката беше програмата. Бляскави и грациозни младите госпожици на г-жа Мария Бенева от ансамбъл „Мария“ към Сдружение „Път към приключенията“ напълниха със своите изпълнения очите и сърцата на зрителите. И нека си пожелаем първото им гостуване на крушевска сцена да не бъде последно. Фолклорните хитове, които изпълни народната певица Силвия Минкова бяха доказателство за нейното творческо израстване. Много или малко са пет години. За пет години се завършва университет. Така че символично танцьорите от Клуб за народни хора и танци „Хопни ми, тропни ми“ с ръководител Пламен Христов и хореограф Беньо Пенев имат висше образование по отношение овладяване на танца. Вече пет години те правят това, което обичат, което кара очите им да блестят, а челата да се поизпотят. Техните гостувания, не само в България, а и в чужбина, са доказателство, че са харесвани и чакани.
Най-малкият посетител на празника беше Радослав, само на два месеца, трета рожба в семейството на Ивелина и Христо и пето правнуче на нашата съселянка Неда Ненчева. Малкият Давид, който гостува на баба Надка, може би правеше прощъпулник в един свой бъдещ търговски бизнес, като предлагаше донесени от морето, оцветени лично от него мидички и рапани. И ако питате кое беше най-сладкото нещо на този празник ще кажем, сладките приказки, подсладени с топли пърленки, хрупкави картофки, кебапчета и студена бира.
Несъмнено най-вкусното нещо на празника беше курбанът, осветен от отец Стилиян и ходжа Исмет, чието раздаване премина под знака на отлична организация. Под ръководството на Байриш Хасанова, Бахрие Шерифова и Севинч Азисова, приготвили курбана, всеки получи бутилка минерална вода, багета и купичка от тази вкусотия, в която мръвчиците не бяха щадени, а подправките бяха с мярка.
Празникът, организиран от Кметство с. Крушево и читалище „Цв. Иванов – 1919“ събра много хора. Скъпи гости на крушевските мюсюлмани бяха техни роднини от Турция, дошли да подишат роден въздух и да се насладят на тази вкусотия. А горе, високо в небето над село Крушево се рееше птицата феникс, станала свидетел на този вълшебен спектакъл. Тя изпрати и послание.
„Благородството и щедростта са силата, която ражда надеждата, че в селото ще се заселят в бъдеще още млади, трудолюбиви, будни и предприемчиви хора, които ще работят не само за собственото си благополучие, а и за своето село Крушево и неговите добри хора“.