От 19 юни (понеделник), в продължение на един месец, Исторически музей – Севлиево представя на вниманието на севлиевци част от богатата си колекция поздравителни картички от края на XIX и началото на XX век.
Картичките са изпращани и получавани от севлиевци не само по повод големи християнски празници, имени, рождени дни, специални дати, а и без повод, за да се засвидетелства внимание и да се изкажат „сърдечни поздравления“. Те носят информация за човешките отношения на хора, живели така, че и след цял век може да се намери някаква следа за това кои са били те.
В колекцията особено място заемат картичките от архива на известното севлиевско семейство Кина и Андрея Конови. Андрея Конов е виден севлиевец, син на един от най-известните севлиевски първенци – Хаджи Никола Конов, който притежавал магазия в самия център на града, построена от прочутия възрожденски майстор – строител Колю Фичето. Андрея Конов е сред най-будните севлиевски младежи, с юридическо образование, адвокат в Севлиево и София и няколко мандата депутат в Народното събрание. Свързал живота си с Кина Мутафова – жена ерудирана, с европейско образование, общественичка и дарителка. Нейният брат Сава Мутафов също е юрист, народен представител и съдия в Стара Загора. Другият им брат Петю Мутафов е сред първите печатари и издатели в Севлиево, с немалък принос в създаването на в-к „Росица” през 1886 г.
Те купуват и първата печатница от Ненчо Несторов, запомнена от Севлиевци като печатницата на Мутафови, съвсем близо до площада, на север от паметника. Родителите Мутафови са Радка и Анастас, родени преди средата на ХІХ век, се радват на вниманието на децата си. Изключителната привързаност на семействата Конови и Мутафови се потвърждава много пъти през годините. С тези картички показват обичта или уважението и към други приятели или сродници от Севлиево, София и страната.
В изложбата присъстват и поздравления на други севлиевци, както и изгледи от Севлиево, оформени като „пощенска карта“.
Поздравителните картички от богатата колекция от фонда на Историческия музей припомня за севлиевци преди сто и повече години, когато привързаността и уважението, вярата в семейните ценности са били здравата основа на живота в България.