Жизнерадостна, лъчезарна, вечно усмихната. Такава е художничката Снежана Велчева, която през целия си съзнателен живот работи с деца, сред бели листи, боички и четки. А нейният темперамент ясно се вижда и в пъстрите творби на нейните малки художници.
През 2023 година школата й по изобразително изкуство при Детски арт център „Видима“ навършва 20 години. По този повод тя вече е подготвила специална юбилейна изложба, която ще бъде открита днес – 30 май, в изложбената зала в сградата на бившия РУМ.
За началото на школата и за други важни неща, както и за каузата на предстоящата изложба, разговаряме със Снежана. Интервюто го водя на „ти“, но не от неуважение, а напротив – от приятелски чувства, по-дългогодишни от живота на школата й.
– Разкажи ми за началото. Как се роди идеята за създаването на детска школа по изобразително изкуство?
– През 2003 г. г-н Васил Кънев, да почива в мир, ми предложи да направим тази школа към вече новооткритата галерия „Видима“. За мен беше много трудно да си представя, че ще напусна любимото ми читалище, където вече имах близо 30 деца и 20 години зад гърба си. Но не мислих дълго, защото обичам предизвикателствата и започнах от нулата. Оставих разработената вече школа, запретнах ръкави и така сложихме началото на Детски арт център „Видима“. Тук, в прекрасна обстановка и хора зад гърба ми, които ми вярваха, аз намерих мястото, където да прекарвам с удоволствие всеки ден с най-страхотните деца на Севлиево.
– Много или малко са тези две десетилетия?
– Мисля, че не са малко, но минаха като миг. От изложба в изложба, конкурси и пътувания. Изминаха в борба да бъдеш пръв.
– А лесно или трудно беше началото? Лесно ли ти се довериха и родителите, и децата?
– Аз мисля, че хората вече ме познаваха и в това отношение не беше трудно. Благодарение на вас, медиите, които отразявахте всички наши изяви, аз бях позната и на децата и на техните родители. Условията, в които работим, са прекрасни, което също до голяма степен помага за избора, който родителите трябва да направят за своите деца. Пътуванията, пленерите и международните участия пък са огромен стимул за всеки малък художник.
– Колко деца са преминали през школата?
– През школата средногодишно минават 40 деца, по-малко или повече, което прави около 1 000 деца. Не са малко.
– Знаеш ли колко от тях продължиха образованието си с рисуване?
– За моя радост, голяма част от децата продължават по пътя на изкуството. Вече има много, които се изявяват в областта на изобразителното изкуство, дизайна и архитектурата. Голяма част продължават образованието си и в чужбина, но с всички поддържаме връзка, защото те завинаги си остават моите малки художници. Точна бройка не мога да кажа, но са много. Важното е, че във всеки един от тях е останал един изграден свят на хармония и красота.
– Стотици са наградите ви от различни конкурси, но кои би отличила като най-запомнящи се?
– Наградите наистина са много, но за мен истинските награди са тези, когато сме предпочетени да представим страната, града и школата на различни места по света. Но, разбира се, зад тях стоят страшно много труд и старание, както от моя, така и от страна на децата.
– На какво залагаш в работата си с децата?
– Децата виждат света около себе си по по-различен начин от нас, възрастните. Те обичат да фантазират, имат удивително мислене. Моята цел е да възпитам у тях креативност, да обогатя светогледа им. Старая се ги накарам да виждат красивото около себе си и не на последно място, да ги запознавам с изкуството по увлекателен и забавен начин. И всичко това в една атмосфера, наситена с въображение и фантазия, и така неусетно и с лекота да сътворят едни прекрасни произведения на изкуството.
– Детските творби са често нестандартни – като формати и основа, винаги пъстри и много жизнерадостни. Откъде черпиш идеите си, за да са те винаги изненадващи и уникални?
– За да бъдем различни и за да е интересно на децата, аз се старая да сменям често техниките и форматите, материала на който рисуваме и използваме при изграждането на една експозиция. Начинът на поднасяне на творбите в средата, с която разполагаме, е също важен, за да бъде различно, нестандартно и красиво.
– Къде е мястото на сдружение „Духовно огледало“ в живота на школата?
– След „Идеал Стандарт – Видима“, които са до мен през всичките тези години, сдружение „Духовно огледало“ е мой партньор във всяка една изява. Това е неправителствена организация с председател Татяна Костадинова, чиято основна дейност е да популяризира и представя творческите постижения на българските деца у нас и в чужбина. Сдружението има голям опит в организирането на свободното време на децата, като организира срещи, фестивали, панорами, конкурси за свободно изявяване на талантите и придобитите умения. „Духовно огледало“ разработва редица проекти в сътрудничество с български и международни организации, насочени към важни проблеми на младите хора у нас и по света. Именно участията ни в конкурси на сдружението ни направи вече двадесет години приятел с тях и всичките ни международни участия са благодарение на доброто ни сътрудничество. Трябваше обаче да положим доста труд, за да се докажем и оправдаем доверието им.
– Какво ти носи работата с децата?
– Всичко! Работата с децата ми носи удоволствие, удовлетвореност, духовност, любов и красота. Това не е малко, за да се чувствам щастлива с работата си и с децата от моята школа.
– Защо е важно децата да рисуват? Какви са ползите от него?
– Важно е дотолкова, доколкото рисуването въздейства на децата емоционално, умствено, духовно и физиологично. То им позволява да изразяват себе си да се забавляват. То помага и на нас, възрастните, да разберем какво се крие в детската душа. С помощта на рисунките си децата изливат своите емоции, своя начин да разберат света около себе си. Рисуването действа успокояващо и ги кара да се чувстват уверени, спокойни и щастливи. Нека децата рисуват!
– Кой беше редом с теб през тези две десетилетия, на кого искаш да благодариш?
– На много хора искам да благодаря. На първо място искам от все сърце да благодаря на ръководството на „Идеал Стандарт – Видима“, на екипа на галерия „Видима“, на сдружение „Духовно огледало“, на талантливите ми деца и не на последно място – на техните родители. Огромно благодаря на всички тях!
– Какво ще пожелаеш на себе си и твоите талантливи малки художници за юбилея?
– Пожелавам си да съм здрава, за да мога да продължавам да се гордея с уменията на децата и това да ми дава увереност да постигам своите цели, посредством съвместната ни работа. А на всички мои малки художници и техните родители пожелавам много здраве и търпение. Нека да ги подкрепяме, да ги обичаме и да се опитваме да надничаме по-често в техния свят, защото там се крие ключът към тяхната душа.
– Днес – 30 май, откривате юбилейната си изложба, какво ще видим в нея?
– Тази изложба беше моя мечта. Да покажа на всички това, което сме сътворили през всичките тези години и да се види от повече хора от града ни. Това са всички експозиции, които 20 години сме направили и грижовно съхранили. Това са рисунки на деца, които тогава са били на 5, сега са на по 15 и повече години. Затова и избрах голямата зала в тренинг центъра на Идеал Стандарт, бившия РУМ, която, за съжаление, се оказа тясна.
Огромна радост е представянето и на специален албум, в който ще може да се види част от историята на Детски арт център „Видима“ от началото през 2003 г. до днес. Всичко, което виждам във вече подредената зала ме кара да се чувствам много горда и удовлетворена. Каня всички да уважат нашия празник и ви уверявам, че ще бъде едно истинско удоволствие за сетивата. По този начин ще направим малките и вече пораснали творци на нашия град значими. Така ще ги насърчим да са още и още по-добри. Та нали те са нашето бъдеще и нищо не е по важно от това!
– По традиция на годишните изложби на школата децата те затрупват с букети от цветя. Тази година обаче ще бъде по-различно. Защо?
– Да така е и съм много благодарна за тези пъстри жестове на внимание. Но тази година искам да помоля всички родители и гости да подкрепят моята кауза и дойдат без цветя. Много искам средствата, които те биха отделили за букети, да бъдат пуснати в кутия, която ще бъде в изложбената зала. Със събраните средства ще подкрепим една бивша художничка на школата. Това е Моника Георгиева, която близо десет години беше част от нас. Тези средства ще й помогнат за така необходимата й рехабилитация. Ще бъда искрено благодарна и много щастлива да й помогнем.
Зареждане ...
