Преди 2 години беше създаден Областен съвет за намаляване риска от бедствия, чийто председател е областния управител. В него са представени всички структури, имащи отношение към превенцията на бедствените ситуации, като община, пожарна, полиция, енергото, бърза помощ и др. Представители от общинските администрации са кметът, председателят на ОбС, общински съветници или упълномощено от кмета лице. За Община Севлиево представители са Здравка Лалева – председател на Общинският съвет и упълномощено лице – Димитър Ножаров, служител по сигурност на информацията и ОМП в Община Севлиево. Паралелно с Областния съвет за превенция на риска от бедствия има и общинска структура, която трябва да изпълнява решенията на Областния съвет – Общински съвет за намаляване на риска от бедствия. В края на месец април беше приет годишен план за намаляване на риска от бедствия на територията на областта. Кои са акцентите в този план и какви са инструментите за неговото изпълнение, защото бедствията – природни или с човешка намеса ни спохождат? Коя е най-голямата опасност от бедствие за община Севлиево? Коментар по темата за в. Росица” направи Димитър Ножаров.
-Г-н Ножаров, кои са акцентите в този план и възможностите за тяхното изпълнение, защото у нас планове и стратегии има всякакви, но в екстремна ситуация сме вечно неподготвени?
– Още през 2020 година беше създадена система за намаляване на риска от бедствия, като всяка общинска администрация трябваше да изготви програма, която да обхваща период от пет години, 2020 -2025 година. В тази програма трябваше да бъдат набелязани мерки за превенция на риска от бедствия, а те са предхождани от мащабна оценка на опасностите за населението на общината и косвено за цялата област. Такава програма е направена и за нашата община.
-Коя е най-голямата опасност от бедствие за община Севлиево?
-Наводненията. В исторически план ние сме имали най-много проблеми, свързани с наводнения от реките Росица и Видима, и техните притоци. Имало е периоди в миналото, когато е имало сериозно отношение от всички институции по поддържане на речното корито на река Росица като основна заплаха на населението. За съжаление през последните 20 г. не са предприемани сериозни мерки по тези дейности. Надеждите ни са, че с тази петгодишна програма, съпътствана с годишен план за всяка една от тези пет години, стъпка по стъпка, с помощта на Областната управа ще се предприемат необходимите мерки. Оказва се, че поречието на р.Росица – от Лъгът до вливането й в язовир „Ал.Стамболийски“, е в прерогативите на Областната управа, защото влиза в извън урбанизирани територии. Всички дейности, които следва да бъдат организирани и финансирани, трябва да се извършат от държавата.
-Приемат се планове от държавни организации и институции, но в крайна сметка задължение на общините е да ги изпълнява и да ги финансира!?
-Община Севлиево многократно е алармирала през последните 2 години областния управител, като представител на държавата, че Общината всяка година заделя средства от общинския бюджет за превантивна дейност и се опитва да ги реализира. Някой ще попита защо? Защото рискът е най-голям в тези обекти на държавата и респективно тази опасност застрашава най-голям брой население от съответното населено място. И Общината трябва да обърне внимание на този риск, на който държавата не обръща. И вместо да инвестираме тези средства за почистване на речно корито в едно малко населено място с няколко жители, ние ги инвестираме там където са заплашени от бедствия няколкостотин жители.
-И проблемът за почистването на речните корита остава на инициативата на кметовете на населените места и хората, които живеят там !?
-Да, така се получава. Общината не може така мащабно да реши проблема в рамките, примерно на една година, на един сезон, защото обикновено се действа през месеците август, септември, когато има маловодие и няма опасност от високи води. Ние правим откъслечни дейности по реката, те се забелязват, но за сметка на изоставянето на други. Хората питат, защо нищо не се прави в нашето село?
-И аз скоро зададох този въпрос на кмета на с.Батошево, защото видях, че коритото на р.Росица е доста обрасло в централната част на селото.
-От 12 години се занимавам с тези дейности. Река Росица, минавайки покрай Батошево, излиза в извън урбанизирана територия. Община Севлиево два пъти е инвестирала средства за подобряване на ситуацията около селото, което не е нейна работа, но го прави.
-Защо не се използва опита на кметства от други общини, в които кметовете имат право да определят участък от речното корито, който да се почисти от местни жители, като дървесината остава за тях?
-Няма как да стане тук. Имаше период, в който всеки един кмет имаше марка за маркиране на дървета. Но поради злоупотреби се наложи тази функция да бъде иззета от селските кметовете. Когато реката е в извън урбанизирана територия държавните горски структури следва да проведат това маркиране. Изсичането на всичко, което е в общински дерета, земи, гори трябва да се извърши от общинското горско предприятие. И пак стигаме до това, кой е собственика. Няма как Общината да влезе в държавния имот и да направи ремонт, всеки трябва да си отговаря за имота. Ние сме правова държава.
-И все пак, какви действия предприема Общината за да реши важни за територията опасности от бедствия, за които няма финансовата възможност, а са наложителни?
-Всяка година до месец април общините трябва да изготвят доклад за състоянието на защитата при бедствия на съответната община и на областта, както и приоритетни дейности за финансиране през следващата календарна година. Тези дейности са доста скъпи и не са по силите на една Община, колкото и голям бюджет да има. Като нещо ново, в момента, държавата е измислила някаква форма на финансиране, различна от финансирането от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. В следствие на този доклад за приоритетни дейности за финансиране, ние залагаме един обект в с.Горна Росица за финансиране от тази нова възможност.
-За какъв обект става въпрос?
-Казва се “Западен защитен канал на село Горна Росица”. От 8 години имаме готов проект, след наводнение през 2014 година, което мина без жертви, но с много материални щети. През това време 3-4 пъти сме кандидатствали за финансиране през Междуведомствената комисия, но без резултат. Сега ще кандидатстваме за финансиране през тази нова схема за намаляване на риска от бедствия. Длъжни сме да пробваме всяка една възможност, която дава държавата за извършване на такива дейности. Говори се вече от няколко правителства за създаване на държавно предприятие, което да поддържа реките в извън урбанизираните територии, което е нещо добро. Същото нещо преди време се говореше за язовирите в следствие на което се създадоха две предприятия – за изграждане и стопанисване. Ако се изгради такава структура, която да поеме всичките тези дейности, тогава можем да кажем, че нещо е постигнато в следствие на всичките тези щабове, планове, програми и доклади.
Реките са държавна собственост, но поддържането на речните корита се извършва със средства на общините.