Наталия Стоянова е украинска писателка, арт терапевт, работи предимно с деца и е една от хилядите, които преди година напускат страната си, търсейки спасение от “военната операция”, когато Русия обяви войната срещу Украйна. Заедно с дъщеря си и домашния любимец Наталия пристига в Севлиево, благодарение на Светослав Цветков и негови приятели, тръгнали да помагат на украински бежанци, както много други доброволци. Дни след това в редакцията на в.”Росица” Наталия разказа, че баща й е българин, а майка й – рускиня, но е живяла в Украйна. Че винаги е мечтала да живее в България, но никога не е предполагала, че война може да сбъдне мечтата й. Разказа с какво вълнение е преминало представянето на последната й книга на 23 февруари в град Мариупол и как с нейни приятели са организирали представянето й в цяла Украйна, но радостта й е била помрачена от взривовете на следващия ден, от воя на линейките, от ужаса в очите на съгражданите й…С дете, куче и чанта в ръце тя тръгва да търси спасение и го намира в България. В момента Наталия продължава да помага като терапевт на украински деца, и на техните родители да преодолеят травмите от войната. Преди седмица тя имаше юбилей, а на 26 февруари в София ще представи поредната си книга. Две събития, които са достатъчен повод за разговор с Наталия Стоянова, година след началото на войната, която сбъдна мечтата й да дойде в България.
-Макар и със закъснение, честита годишнина, Наталия! Как премина празника, далеч от родината?
-Благодаря, трудно е да повярвам, че вече съм на 50 и, че живея в България от близо година, но е така..
-Няколко дни след началото на войната в Украйна, се запознахме в Севлиево. Тогава казахте, че мечтата Ви да дойдете в България се е сбъднала. С какви мисли сте сега, година след тези толкова трудни за Вас и вашите сънародници дни, с които потърсихте спасение тук?
-За мен са важни не само спокойствието и перспективата за децата ми, но много се радвам, че мога да помогна и с моя професионален опит и тук в България. Той се оказа много полезен в тези тежки за нас дни.
-Какви новини имате за вашите роднини и приятели в Украйна?
-Приютът от Мариупол беше евакуиран в Полша и роднините ми успяха да заминат за Естония. Молихме се и чакахме, трудно беше, когато нямаше връзка. Но сега всичко е все по-добре, всички са живи.
-Следите ли какво се случва там, в Мариупол, в другите градове, където имате приятели и роднини?
-За съжаление къщата е напълно разрушена. Закриха и списанието, в което работех. Трудно е да се опише болката.
-Как се чувствате тук, в България с дъщеря си?
-Наслаждавам се на красотата на природата, харесвам и хората, и вкусната храна. Всичко е добре, освен новините от Украйна!
-Свикнахте ли вече с езика, на който да пишете, да говорите?
-Учим езика. Дъщеря ми отиде в IT колеж и казва, че класът е много приятелски настроен, имахме късмет с учителите. Искам да благодаря на Таня Попова от Севлиево, която ми помогна да преведа една приказка, която вече е отпечатана. Надявам се, че тази книга ще помогне на украинските деца да научат езика.
-Доколкото разбрах от Фейсбук, Вие продължавате работата си с украинските деца в Банско. Как работите с тях? От какво имат нужда?
-Правила съм и продължавам да правя арт терапевтични сесии с деца. Навлякохме страхове, обиди, но преодоляхме всички тези чувства, за да почувстваме отново радостта и любовта. За съжаление много деца са уплашени и с психични травми. Може да се напише цяла книга за това.
С приятелите ми отворихме клуб за творческо развитие и помогнахме на много семейства да се адаптират и социализират. Тук, в Банско, Евангелската църква е помогнала на повече от две хиляди бежанци. Нашата работа е малка част от този пъзел.
-Разбрах, че скоро ще бъде представена още една Ваша детска книга в София. Разкажете ни повече за нея, какво Ви вдъхновява да пишете и рисувате?
-Сюжетите на всичките си истории черпя от живота. Понякога е достатъчно само да гледам децата. В приказката, която ще представя в София, се разбива суеверието за черните котки. Искам децата да спрат да вярват в глупостта. Книгата е на два езика – украински и български. Илюстрациите са направени така, че децата да ги оцветяват. От дългогодишната си работа с деца знам, че те обичат да се занимават с творчество. И ако майките им вземат книгата, за да им четат приказката на родния им език, тогава може би ще видят колко близък до украинския е българския език и това ще помогне за преодоляване на езиковата бариера.
-Какво е посланието на Вашата работа, какво искате да научат децата от Вашите книги с красиви рисунки?
-Както всички приказки за деца, основното послание е за победата на доброто. То е законът на живота и това е най-висшият закон, в който вярвам.
-Какво си пожелахте за рождения си ден?
-Искам да си пожелая вдъхновение за писане на нови истории. Тази година успях да преведа две приказки, но не написах нито една. Имах безсъние през последната година, събуждах се в 3 сутринта…Не мога да спя и да пиша…Но може би това ще се промени скоро. Много се радвам да се запозная с деца. Мислех, че ще пътувам с презентации из цяла Украйна, но се оказа, че деца от цяла Украйна намериха убежище в гостоприемната България. Още веднъж много благодаря за помощта, особено съм благодарна на моите приятели от Севлиево, които не познавах преди, но до края на живота си, ще благодаря на Небето за тях.