МИНКА МИНЧЕВА
Да работя във в.”Росица” е чест и голяма отговорност за мен. Така приемам щафетата да ръководя вестника, към който изпитвам респект още от студентските ми години във Факултета по журналистика към СУ”Св.Климент Охридски” – София. Спомням си изпита по „История на българската журналистика”. Трябваше да прочета три дебели тома книги, в които бяха вписани всички имена на вестници, които са сложили началото на българския печат преди и след Освобождението на България от турско робство, до средата на 20 век. Бях впечатлена не само от техния огромен брой, но и от тяхното съдържание, което представя една друга история на България, различна от тази в учебниците по това време. Там видях и различен образ на историческите личности, които сме изучавали. И това се дължи на факта, че написаното във вестниците остава, независимо кой как го тълкува и иска да приеме. Още тогава изпитах гордост, че един от първите вестници, издавани след Освобождението на България, е в.”Росица”. Питах се, защо носи името „Росица”, след като е издаван в Габрово. Много по-късно научих отговора, че той е бил основан от група будни севлиевски учители под редакторството на Петьо Мустаков, но е издаван в Габрово, защото по това време не е имало печатница в Севлиево.
Сега, когато се подготвях за отбелязването на 132-та годишнина на в.Росица, научих, че през годините той е имал висини, но е имал и спадове. Но през това време различни социални групи са използвали името „Росица”, за да издават вестник за разпространение на своите идеи – на учители, на туристи, на различни партии… Научих, че последното честване на 100- годишнината от създаването на първия социалистически вестник, е било през 1986 г. През 2009 година е чествана 50 годишнината на в.”Росица” – период, в който той не си е променял името. Но вестниците са като хората, не само защото пишат за техните истории и резултатите от техните дела, но и защото различни моменти бележат историите на техния живот.
Но най-важният момент е тяхната рождена дата. А за в.”Росица” тя 4 юни 1886 г. И днес се навършват 132 години от създаването му. Годишнина, достойна за уважение, защото е заслуга на хората, които са работили в него – редактори, журналисти, краеведи, дописници, печатари, на будните севлиевци, които са имали нужда от своя вестник, защото са му вярвали.
Преди няколко дни в социалната мрежа ми напомниха, че един не малък период вестник „Росица” е бил орган на ГК на БКП. Да! Така е било, защото политиката на обществения строй е поставяла такова изискване. Желаем или не, миналото – което никога не е само добро или само лошо, е основата на днешния и посока за утрешния ден.
През ноември 1989 година беше сложено началото на най-новата история на България, която я нареди на зеслуженото й място сред другите европейски народи. Тези 30 години от тогава, които наричаме „години на прехода”, напомнят на онова бурно време след Освобождението на България, както с промяната на обществената система, така и със събитията, които я съпровождат.
Всички те са намирали място на страниците на общинския вестник, но и на страниците на други местни вестници, които са излизали през този период и продължават да излизат. Но вестник „Росица” отстоява запазената си марка да отразява политическите събития на времето, да представя проблемите на хората, да помага в търсенето на решения, да предлага различни гледни точки на различни казуси, но не и да налага мнения. Така е било и надявам се така да бъде, защото написаното остава – не можеш да го промениш с едно кликване на мишката. Затова определят вестниците като летописци на времето. Ще продължи ли тази своя функция нашият вестник и каква ще бъде посоката му след тези 132 години?
Мнозина са тези, които предвещават края на местния и регионален печат, след силната конкуренция на електронните медии и най-вече на Интернет. Интернет сайтовете предлагат много бърз достъп до всяка информация и новина, които чрез социалните мрежи се разпространяват мигновено. Но те не винаги гарантират тяхната достоверност. Факт е, че новинарските емисии на електронните медии много рядко включват сюжети от различните краища на страната, в т.ч. и от Севлиево, ако новините не са от криминалните хроники на полицията. А тук животът продължава с различен дневен ред от този, който ни представят националните вестници и телевизии. Жителите на общината имат своите успехи, които заслужават да бъдат представени пред обществеността, имат и проблеми, които трябва да покажат, за да им се потърси решение.
И ние, екипът на в.Росица сме готови да отговорим на новите предизвикателства пред местните медии през 21 век. Имаме нов Интернет сайт, който предлага информация от Севлиево, региона и страната. Имаме Фейсбук страница, която анонсира част от темите и интересните публикации във вестника, но искаме да запазим и хартиеното издание, за да продължим традицията.
Вече изпълняваме собствени проекти, но имаме идеи и за съвместни такива с различни институции от града и региона, които не само ще отразяват новини и събития, но и ще създават новини. Вече започна реализацията на проекта „Успешен бизнес в Севлиево? Мисията възможна! В който представяме хората, които сложиха началото и определиха посоката на феномена „Икономическа мощ на Севлиево”. Имаме последователи от Клуба по журналистика във СУ „Васил Левски”. Те са част от проекта „Севлиево – градът на младите”, в който ще разказват за възможностите на един млад човек за развие своя професионален потенциал в Севлиево. Имаме толкова много сюжети за севлиевци, които с делата си са белязали хилядолетната история на този край. Но не са малко и тези, които пишат днешната история на града за поколенията. Почти във всеки брой на вестника има публикации за успехите на севлиевските ученици, спортисти, музиканти, художници…. Не оставаме безразлични и към проблемите на хората от общината. Търсим причините, но и начини за тяхното решение. И така ще бъде, защото имаме отговорността да продължим започнатото от будните севлиевци преди 132 години. Да продължим постигнатото от всички редакционни екипи – в.”Росица” да бъде институция в полза на хората. Остава и нашата професионална и обществена отговорност да проверяваме всяка информация преди нейното публикуване, като търсим и се позоваваме на различни източници. И всичко това, защото в.Росица е най-старият, действащ регионален вестник в страната и част от богатото културно-историческо наследство на Севлиево. И това се дължи на севлиевци, които имат нужда от своя вестник; на бизнеса, който приема вестника като партньор и на местната власт, която независимо от промяната на обществената система, запази статута на вестника да е общински.
Тук е мястото да обясня, че общински не означава, че получава средства от бюджета на Общината. „Росица” ЕООД е дружество, по силата на търговския закон. Основният капитал – сградата, в която се помещава редакцията, е общинска собственост, което определя неговия статут на общинска фирма. Нейният предмет на дейност е издаването на в.”Росица” – нашият продукт. Чрез неговата продажба и услугите, които той предлага, се осигуряват средства за неговото издаване – печат, заплати, осигуровки, данъци…И то, според изискванията на българското законодателство. Ние сме в реалната икономика на територията на общината, на чисто и на светло. Вестникът отдавна не е орган на една партия, а на всички партии, представени в ОбС, което го прави още по-ценен за своите читатели. В него работят квалифицирани и високо образовани хора, които заслужават и достойна цена на техния труд, а и на техния продукт в.”Росица”, която никак не е малка. Затова и услугите, които ние предлагаме имат цена. И това изискване, те да се заплащат, е заложено още в първите издания на вестника, след неговото основаване. И ние ще го спазим, за да го има вестникът и след 132 години. Но това зависи и от твоята подкрепа, читателю!
Има истории от миналото, които си заслужава да припомняме, има проблеми, на които трябва да потърсим решението, но има и успехи на днешни севлиевци, които трябва да разкажем, защото доброто ражда добро! Севлиево има потенциала да бъде не само град на успешния бизнес, но и град на младите. Нека да го направим заедно!