ХРИСТИНА ПЕТКОВА, читалищен секретар в с. Богатово
Най-хубавите спомени от миналото ни са онези от светлите семейни празници в уютен и топъл дом сред скъпи, усмихнати и трогнати лица, изпълнени с вътрешно сияние от добрите традиции, сподирени с приятни ритуали и добра българска трапеза. Здравите традиции на нашия народ да чества своите празници са просъществували от най-стари времена до ден днешен. В миналото народния празник Трифон Зарезан, който е един от най-обичаните и почитани празници, предшестващи идването на пролетта, e сред най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното и зарязване.
В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност, той е бил и най-младият бог на пантеона, не е живял в Олимп, защото често е обикалял света в търсене на тайните на производството на вино. Бил е изобразяван като красив млад мъж с венец от бръшлян в косата, със жезъл в ръката с увити листа от бръшлян и борова шишарка на върха.
Православната църква чества празника на 1 февруари, посвещавайки го на св. Трифон – лечителя-мъченик, който през 248 г. е осъден и посечен заради силата на вярата си и категоричния си отказ да се отрече от християнството. От векове обаче, по стар утвърден обичай, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се приготвят специални трапези в чест на светията. Празнуват всички лозари, кръчмари и градинари. Традицията повелява жените да изпекат пресен хляб, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур. С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели фамилии поемат към лозята, за да направят резитба. Там, всеки на своето лозе, изпълнява основния обред – зарязване на лозето или закройване на лозята. Обръщат се към изгрев слънце, прекръстват се и отрязват няколко пръчки, поливат отрязаното място с вино и благославят: „Колкото капки, толкова коля грозде“. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. А след гощавката, с венци от лозови пръчици и песни на уста, се завръщат по домовете си. Там наздравиците продължават…
Днес пълният ритуал, с който се чества Трифон Зарезан, се спазва само в районите, където е развито лозарството. Въпреки това навсякъде млади и стари не пропускат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят най-вече здраве. От стари времена наздравиците са задължително съпътствани с неизменната благословия: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Цар на виното може да стане и някой, който преди е бил в тази роля и по време на неговото “царуване” е имало обилно плодородие. След като царят е избран, лозарите го качват в каруца и го возят до селото под звуците на народна музика. В селото всяка домакиня изнася вино от своя дом и дава на царя да отпие. След благословията на всички, царят сяда официално на трапезата и посреща цялото село. Хорото, със своя смисъл на ритуално обиграване, има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе хоро, независимо от студа.
В Богатово този ден е празник голям! Ден на виното е -Трифон Зарезан! Рано впрегнали са хубав кон в лъскав и широк файтон. Всички хора с нови, хубави премени. Моми и момци, весели, засмени. С много песни, вино и хора празнуват и Деня на любовта. Първо отиват да зарежат лозята. Пеят хубави песни за лозята. Да има здраве и късмет, да има много грозде, радост, берекет! Българските традиции остават. Те никога да не се забравят. Това се случи и в Богатово. Дори избрахме и нов цар на виното – Митьо Митев.
Хайде, сега пийте, млади, стари! Празник е на виното, другари! Така че, хайде, нека да е берекет и… наздраве!