На 14 февруари излезе последната книга на проф.д.н.Венелин Терзиев. За разлика от други негови произведения, посветени на науката, “Книга за мечтите” е врата към човешката същност, събрана в есеестични творби. Какво е нейното послание към читателите, проф.Терзиев коментира за в.”Росица”.
– „Книга за мечтите“ е заглавието на най-новата Ви книга. Разкажете как се роди идеята за нея?
– Събирането на мисли в думи е нещо, което правя от доста време. Понякога тези лични споделяния са се появявали в различни издания, предимно периодични издания. В последните две години те оживяха в различни литературни издания и най-вече в списанието за литература и визуални изкуства „Картини с думи и багри“. Някои от текстовете присъстват в електронното списание „Литературен свят“, както и в интернет пространствата „Четилище“, „Тетрадката“, „Площад „Славейков“ и др.
Идеята да съберем в близо 300 страници една част от написаното в книга дойде от няколко човека – от Силва Василева, която е добре позната като пишещ човек, от актьора Симеон Владов, писателя Любчо Иванов и много други познати и непознати хора, които четяха и коментираха публикациите ми в социалните мрежи.
За да бъда точен в изложението на обстоятелствата трябва да кажа, че имаше вътрешна лична съпротива да сторя всичко това. Не приемам нито себе си, нито написаното от мен като нещо, което може да бъде „вкарано“ и да носи признаците на определен литературен жанр. Не мога дори да определя тези събрани мисли и чувства какво точно представляват, но те са част от моята същност. Много прозаично е да кажа, че читателите ще оценят и преценят. Но все пак се надавам четящите хора да разлистят страниците на тази книга, подредена по особен начин и поднесена с фотографския привкус на един севлиевски фотограф – Божидар Генков, електроинженер по образование.
– Не е тайна, че през последните две години Вие претърпяхте доста огорчения и обиди – някои хора се бяха погрижили те да станат публично достояние. В такива моменти хората се свиват, омерзени от злобата и омразата, а Вие, г-н Терзиев, не скривахте болката си, напротив – показвахте я във Вашето творчество, с което още повече предизвиквахте „акулите“. Защо?
-Какво предизвикват или не текстовете е доста сложен по своята същност въпрос. Личните възприятия на всеки са много различни и могат да водят до различни крайни усещания. Не мисля, че всичко, написано от мен през последните две години, трябва да се определя като следствие или мотив за това какви професионални премеждия един човек преживява или изтърпява.
В последните години това, което изпитах и преживях, мога да определя като академичен екстремизъм. Нямах и най-малка представа, че в демократична България учени, министерски чиновници и, за съжаление – дори някои медии, могат да лъжат безогледно и да нямат и ни най-малко усещане за чест и достойнство. Не мога и не искам да правя каквито и да е квалификации, но всичко това не може и няма как да се случи, ако процесите в държавата ни се управляват от добре подготвени и знаещи хора. Не е тайна, че посредствеността е овладяла почти всички йерархични нива на държавата. Та тези, които наричате „акули“, са присвоили почти всички управленски инструменти в определени области. Компетентността им е доста ниска и граничи с посредственост и това води не само до хаос в системите, но и до пълен разпад. Поради тези и ред други причини и обстоятелства настъпиха процеси на тежки обществени кризи. Добре че не ме питате какви са възможните изходи от тях, защото трудно ще мога да формулирам еднозначни отговори.
-Болка и най-добрите думи за пътеката към надеждата, мечтата и доброто към хората. Това разчетох в голяма част от есетата. Как се постига този баланс?
-Няма как да не изпитваме болка в нашето си човешко съществуване. Всичко, което преживяваме в нашето житейско пътуване, наричаме съдба, предначертан път и с много други имена. За мен това, което правим с човешкия си живот, който е доказано по безспорен начин, че е само един, трябва да бъде направено с дълбокото усещане, че е необходимо да вършим добро. Едва ли някой си представя идилични картини през цялото му битност, но полагането на усилия е важно, за да откриваме и намираме правилните решения. Успехите и неуспехите ще ни съпътстват, трудните и безнадеждните ситуации ще ни връхлитат, но все пак трябва да продължим напред с надеждата, че ще постигнем своеобразен компромис със съдбоносните си решения, така че те да бъдат достатъчно добри както за самите нас, така и за околните.
-Почти във всички есета Вие съчетавате Вашите мисли с мислите на известни класици в прозата и поезията. Какво Ви провокира да представите в книгата и творчеството на известни български писатели и поети?
-Толкова ми се иска да пренесем мъдростта на умните хора на България, която остава все още захвърляна някъде в ъгъла на събитията. Пишещи хора с тяхната изключителност в сферата на познанието, което са носили в своето време, имаме достатъчно много. Ние просто ги забравихме, поставихме ги на рафта на историческото забвение. Вероятно тези автори понякога са трудни за разбиране и често са достатъчно сложни в своята творческа битност. Но те са и достатъчно силни и устойчиви, за да помогнат с мъдростта си на днешното ни съществуване. Затова е добре не просто да ги пазим, а и да възпитаме отношение към тяхното дело. Това със сигурност ще допринесе и за тяхната незабрава.
-Какви чувства искате да остави „Книга за мечтите“ у читателя, след като затвори последната страница?
-Чувствата са дълбоко лични и много индивидуални. Дори нямам идея защо остана заглавието „Книга за мечтите“ – така бях озаглавил файла със съдържанието на текстовете. Може би в събраните и затворени между кориците на една книга думи са тези, които могат да ни помогнат да показваме своите чувства, своят обич, своите мечти – да ги разказваме, да им даваме сили и да им помогнем да стигнат до онази дълбока същност, която често скриваме или прикриваме. И за да не изпадам в сложността на многото натрупани на едно място думи – вярвам, че мечтите трябва да тичат на воля в нас и около нас, за да може да ги съберем в спомена на своето натрупване.
-А кое Вашето любимо есе или стих?
-Не знам кое от събраните в книгата мога да определя като любимо. Мога да кажа, че те са отразявали определи състояния, определени потоци от мисли, определени връхлитащи срещи. Всичко това идваше и когато имаше вътрешна потребност се появяваше като текст в един файл. Някои престояваха много време в тъмнината на компютърната памет. Някои от текстовете разчитам са дълбоко трудни, поради мои лични преживявания в тях, но те остават спотаени там, в поредицата от написани думи. Надявам се да не съм злоупотребил с думите и да съм предал своята емоционална същност и потребност. Знам Вашето мнение за един от написаните текстове, който остана дори без заглавие. Него определям като много тежък, но въпреки трудната същност на самия текст трябва да разбираме и приемаме тези съдбоносни и смъртоносни срещи с определени очаквания в неочакван момент.
-Книгата излиза точно на рождения Ви ден. Може ли да се приеме, че тя е подарък за Вас или Вие правите подарък за читателите, които ще открият своята пътека към мечтите?
-Приемам идването на рождения ден като един отрязък от време, в който се старая да бъда част от личностния си комфорт на семейството. Това е време, в което се лутам вкъщи между статиите и се опитвам да предавам обич на близките хора около мен. Времето, когато се стараех да отговоря на всяко телефонно обаждане или пък електронно съобщение, е отстъпило на онзи уют на благодарност, че сме преживели с обич още една година.
Нямах намерение всичко да съвпадне с този ден, но така се получи или така е трябвало да се случи. Може би всичко това има известен смисъл и дава определени послания. Ще ги потърсим всички заедно.
-Кога да очакваме и традиционното издание на книгата и кога ще бъде представена на читателите?
-Книгата в своя електронен вариант вече е публикувана от издателството, което се ръководи от д-р Габриела Цанева. Една жена, с която все още не съм се запознал лично, но която се отличава със своята богата душевност, изключителна сила и с огромното си и безкомпромисно чувство за справедливост. Не знам дали нейното семейство, от което произхожда такъв интелектуален и творчески великан, какъвто е Стефан Цанев, или житейският натрупан опит са дали и създали тази сила у нея.
Вестник „Росица“ също е публикувал някой от текстовете, свързани с проф. Марко Семов, за което благодаря.
Истинската книга на хартия, която ще можем да усетим и да почувстваме нейния мирис, ще дойде месец-два по-късно. В нейното издаване спомоществователи са Община Севлиево, вестник „Росица“ и интернет пространството „Тетрадката“.
В заключение бих искал да кажа, че посланието на тези мои творби, е да споделяме своята чувствителност, да я показваме пред околните и да бъдем добри!
Венелин Терзиев е роден на 14 февруари 1970 г. в Севлиево. Завършва специалността „Технология на полимерите” в университет „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Бургас. Следват квалификационни курсове във Великобритания, Гърция, Румъния, България и др. За своята научна дейност е награждаван с множество национални и международни отличия, последното от които е наградата „Сократ” на Академичния съюз в Оксфорд, Великобритания. Учен, преподавател и общественик, личност с широк хоризонт на научна и просветителска дейност, проф. Венелин Терзиев посвещава голяма част от своето време и усилия да популяризира успехите на родни творци, артисти, учени и изследователи, като създава свои собствени интерпретации върху текстове на редица наши интелектуалци, сред които акад. Ангел Балевски, Георги Раковски, Марко Семов, Атанас Далчев, Константин Павлов, Николай Хайтов, Димитър Талев и др.
Зареждане ...
