В Деня на Св. Игнатий Богоносец, своя път към звездите пое Васил Кънев – човекът, който изгради своя неръкотворен паметник с развитието на Севлиево. Публикуваме последното интервю на г-н Васил Кънев за в. ”Росица” преди 5 години, в което той дава отговор и на днешни въпроси за обществено-икономическата обстановка в страната.

Васил Кънев: “Севлиево трябва да бъде град на младите хора!”

Той е пример за български мениджър, постигнал изключителни бизнес резултати, реализирал се на висока позиция в голяма международна компания. Харизматична личност, успяла да вдъхне доверие не само у служителите си, но и у всички, с които е работил.
Човекът, допринесъл за развитието и просперитета на Севлиево, подкрепил и вдъхновил хората от бизнеса да бъдат не само успешни, но и по-благородни, дарявайки за благото на родния си град.
Васил Кънев – успелият мениджър, човекът с голямо сърце, разказва за тайните на успеха за читателите на в.“Росица“.

-Г-н Кънев, носите последната си книга. Какво искате да кажете на читателите с нея?
-Тя е нещо като футурология за бизнеса в Севлиево. Искам да предскажа бъдещето на бизнеса, да покажа предизвикателствата, които трябва да преодолее, за да продължи да е успешен.
-Кое е най-важното предизвикателство?
-Липсата на хора за промишлеността – няма заварчици, няма стругари, но ние трябва да си ги създадем.

Трябва да направим така, че младите хора да остават, а тези, които са отишли да учат навън, да се върнат, за да работят и живеят тук.

Габрово и Велико Търново имат висши училища, които са предимство за привличането на млади хора, ние трябва да си намерим нашите предимства. Всеки ден да се прави анализ на всички онези възможности, които могат да задържат младите хора в нашия град. Севлиево трябва да бъде градът на младите хора, за да продължи възходът му.
-Вие преди 25-30 години направихте първата крачка и сложихте началото на днешния възход на града – факт, който признават много хора днес с почит и уважение към Вас. От днешна гледна точка, как ще определите това време?
-Скоро говорих с акад. Юхновски и той ми каза, че сравнява това време в Севлиево с един мълък ренесанс. Време на пробуждане. Наистина тогава имаше много амбиция за промени в града. И това не е минало, заминало – желанието остава, и трябва да го продължим със същия дух и ентусиазъм.

Няма ли ентусиазъм в една дейност, нищо не се получава.

-Когато създавахте сдружение „21 век” имаше голямо политическо разделение между хората. В същото време Вие обединихте в Сдружението леви, десни, сини, червени, зелени – как успяхте?
-С много разговори. Аз не съм обръщал внимание на техните политически наклонности, въпреки че и сини, и червени бяха много силни по това време. Скоро гледахме мач с мои приятели и се върнахме в годините назад. Те ми разказаха какви списъци са били правени против нашето управление, как са ги агитирали. Такива бяха времената. Когато предавах управлението на Сдружението на Красимир Копчев, той ме попита какво означава да си добър мениджър. Отговорих му: “Много работа и много сблъскване с трудности – това означава.“ Трябва да се срещаш с всеки и да го убеждаваш за това, което е необходимо да се направи. А ние тогава направихме много неща.
-Как се устоява на едно такова противопоставяне? Кое беше нещото, което Ви даваше сила?
-С ентусиазъм, себеотдаване и липса на завист. Така започнахме със създаването на смесените предприятия. Тогава поканих министър Пушкаров и ръководители на големи предприятия от Габрово и Севлиево, които имаха одобрението за създаване на смесени предприятия с над 50% външно участие. Той каза, че ще изпълни такова желание, защото ако някой външен инвеститор иска да бъдеш част от неговия състав, това е чест. Тогава минахме през целия завод, после обядвахме и той каза същите думи. И си спази обещанието – след една седмица ние заявихме такова желание. Бяха одобрени три предприятия – в Каспичан, Монтана и ние, в Севлиево. Тогава синдикалните движение бяха много силни и оказваха сериозна съпротива против управленските ни решения. Но ние в Севлиево устояхме, защото вярвахме, че това е за добро.
-Развитието на икономиката в една община зависи до голяма степен и от местната власт. А Вие имахте тогава тази подкрепа!?
-Да, абсолютно! Тогава кметът Йовко Йовков и целият ОбС даде пълна подкрепа за всички наши инициативи. Бяхме поканили и тогавашния кмет на Габрово Николай Дачев, който беше избран от СДС. Скоро се срещнахме с него и си припомнихме онези времена. Той се чудеше защо е бил поканен.

Успяхме, защото имахме подкрепа на всички, от които зависеше развитието на Севлиево – местната власт, държавата и бизнесът.

-Това беше време и на първоначалното натрупване на капитала в България. Известно е с колко рискове и предизвикателства е свързан този първи период, и колко е трудно да се мисли за нещо друго, като например развитието на един град, освен за бизнеса. А в Сдружението решавахте точно проблеми на Севлиево. Каво казвахте на членовете, как ги убеждавахте, че е важно да се мисли и за града?
-Всички приемахме задачите съвсем отговорно. Имаше голямо себеотдаване, себераздаване – всички вярвахме на кметското ръководство и така се създаде едно сдружение, което наистина стана важен фактор за социално-икономическото развитие на Севлиево.
След това идваха хора от много градове да черпят опит от нас. Започнахме да правим благотворителни вечери, на които присъстваха и хора от целия политически спектър – идваха и от БСП, и от СДС и събирахме немалки суми. За Дома на културата, който се строеше от 7 години, събрахме над 20 хил. лв. на благотворителна вечер. След това Общината също намери средства и нещата се получиха. Признавам, че заслугата беше и на Йовко Йовков, благодарение на който Министерството на културата, в лицето на Стефан Данаилов, отпусна средства, за да стане и Галерията. Най-голямо влияние оказаха контактите между нас. Всеки петък Милка Евтимова, която беше от СДС, ни събираше в ДЗИ и завършвахме в клуба на Винчев, който също беше един от знаменосците на СДС. Там нямаше сини и червени, бяхме само директори на предприятия и имахме добри контакти помежду си.
-Спомням си едно интервю с Вас по това време, в което Вие казвате, че в Севлиево трябва да се изгради най-напред една силна икономика, а тя от своя страна ще развие и обществено-културния живот. Стана ли това, което искахте?
-Все още не е това, което си представях, че може и трябва да стане. Но

…семето е посято и рано или късно всичко ще си дойде на мястото. Мисленето и манталитетът на хората се променят най-трудно.

-Това ли е и една от причините за този дълъг демократичен преход в страната, в който напредъкът не е този, който очаквахме и трябваше да се случи?
-Мисля, че и тогава, и сега, от голямо значение е политическото противопоставяне. България не може да бъде само дясна или само лява. Ние

…все още не сме достатъчно богата държава, но вече има много богати хора, които започнаха да мислят по друг начин, защото богатството им идва отгоре и те ни си дават сметка, че някой друг е изкарал тези пари. На тази основа е и политическото противопоставяне, което е в основата и на неуспеха, и на дългия преход.

-А какво място отреждате на липсата на справедливост през тези години, на промяната на ценности и идеологии в името на това богатство, което някои получиха „отгоре”. Между тях има и хора, които преди 1989 година заклеймяваха капитализма, а след това станаха най-върлите капиталисти? Не е ли и това причина за бавния растеж в страната, а и за негативизмът, който е обхванал голяма част от българите?
-Да! Оттам идва тази завист, защото тези хора и преди и сега получаваха и продължават да получават едни пари несправедливо! Това политическо пребоядисване беше много лошо и трябваше да се избегне. Но не стана!
Негативно влияние върху обществото ни оказват и тези класации, които поставят България на последни места по бедност, по доходи, по много други показатели в ЕС. И аз не мога да проумея защо? Наши хора излизат навън и се чувстват добре и никой не работи два пъти повече от това, което се работи тук. Защо часовата работна ставка у нас е 15 пъти по-малка? Защо?
-Какъв е Вашият отговор, Вие имате лични наблюдения за това?
-Защото не сме направили навреме големия анализ за икономическото развитие на страната. Това е отговорът!

Най-важните мерки, които трябва да се предприемат, е да се повишат доходите моментално, за да се върнат хората в България.

Преди няколко години имах среща в Брюксел с вицепрезидента Маргарита Попова, която каза, че има две Българии – едната е в пределите, а другата извън пределите на страната. Тогава повярвах, че ще се направи нещо, за да се променят нещата, но едната си остана непривилегирована България.
– А защо доходите в България са толкова ниски – защото бизнесът тук не дава по-високи заплати или наистина производителността на труда е ниска, за да се получават достатъчно средства?
-Според мен изоставаме в три неща: производителност, иновации и качество. В западните общества, които са доста по-напред от нас, качеството е норма на поведение и начин на живот. Докато в производителността и иновациите сме на едно ниво с тях. Но не мога да си обясня защо не можем да произвеждаме качествено. Вярно е, че нашите хора като отидат там, определено вършат неприятната, мръсна работа, но производителността не е толкова по-малка.
-Излиза, че бизнесът в България не оценява колко е важно да създава добри условия за труд, да дава добри заплати на българските специалисти, за да ги запази?
-Проблемът е в това, което беше направено преди 25 години – предприятия и фирми, които даже и ДДС не начисляват в България. Това за мен е най-точният отговор. Тогава говорих с вицепрезидента на нашата Компания – той беше президент на производството на фитинги. По това време у нас беше нормално да се крие някакво развитие, на заплати например. Но благодарение на него ние всичко показвахме. И всичко, което беше печалба, го реинвестирахме. Тогава имаше достатъчно инвестиции и ние тук произвеждахме за Германия. Цените в Германия са двойно по-големи. При същото производство там, нашите работници още на третия месец влизаха в крак и получаваха същите заплати като германците.
-Т.е. в България бизнесът побърза да забогатее за сметка на добрите специалисти, въпреки че оня известен и станал богат българин в Америка, още в първите години на демокрацията беше казал рецептата: ”Станах богат, защото уважавам моите работници и им давам високи заплати”.
-Сега не напразно всяка търговска реклама завършва с думите „На достъпни цени.” Това означава, че българинът все още търси ниските цени. Но това не е причина да не се дават високи заплати. Моите колеги не искат, защото ще трябва да правят по-високи отчисления.
-Казано накратко, гледат да скрият нещо, но то рано и или късно излиза наяве – най-напред с младите хора, които потърсиха прехрана на друго място!
-Това е и основната причина младите хора да излизат на Запад.

Едно е от важните неща е да престанем да мамим държавата, защото мамим себе си!

-Определихте 70-те години, които скоро навършихте, като период на мъдростта. Но тя не идва с годините, а с преживяното през тях. Кои са Вашите житейски уроци, г-н Кънев?

-Първо контактите ми с различни хора и препятствията, които трябваше да преодолявам заради политическото противопоставяне. Мисля, че и тогава, и сега, политическото противопоставяне е вредно.
-Кое е нещото, което Ви даваше сила да продължите, въпреки трудностите?
-Винаги съм се стремял да постигна поставената цел.
-На всяка цена?
-Не на всяка цена, но донякъде целта оправдава и средствата. Не всичко е печалба, тъй като един човек се развива бавно и, докато дойде време да постигнеш исканото, трябва търпение. Това е качеството, което все още ни липсва. Контакти и търпение – това е разковничето за един успешен ръководител. Всеки ръководител трябва да бъде и тясно специализиран, но е трудно постижимо. Но

…той трябва да бъде и обществена личност, с добри позиции в обществото и да бъде търпелив. Търпението е голяма печалба.

-На тези ли две качества се дължи Вашият и успехът на бизнеса, който ръководехте?
-Всеки ръководител на предприятие трябва да бъде много тясно специализиран в производството на фирмата, трябва да бъде и за пример в обществото. Сега нещата са по-различни.
-Как се печели доверие, г-н Кънев?
-С много контакти, дисциплина и коректност. Бих казал, че се чувствам добре и в Севлиево, и в Габрово, и в София, и в Брюксел. Където и да мина, по болници, по училища, навсякъде хората ме посрещат добре. И това се дължи на факта, че когато съм бил ръководител, съм бил и общественик, и това са резултатите.

Печалбата не се измерва само в цифри, тя е и в доверието, в отношението на хората към теб.

-А останаха ли приятелите толкова, колкото са били когато бяхте на високия отговорен пост?
-Е, не толкова, но останаха. Един ръководител не може да има приятели там, където е работил.
-Накъде от тук нататък?
-През май следващата година ще се завърна окончателно в Севлиево. Всъщност аз ще съм един от тези, които се завръщат. Мисля, че тук има място за работа, за помощ с натрупания опит, знания и мъдрост.
-Какво Ви се иска да правите?
-Всичко, което ще помогне младите хора да ходят да учат и трупат знания по света, но после да се връщат. А най-добре да не напускат, а да остават в Севлиево.

Три са ключовите думи, на които трябва да се обърне внимание за доброто развитие на Севлиево. Това са: цигани, храна и пенсионери. Към циганите трябва да се отнасяме като към българи, защото бъдещето на България е тяхно. Ако си мислим, че от днес ще започне бурна раждаемост, за да наваксаме пропуснатото, няма да стане и това е илюзия.

Качеството на храната трябва да се подобри, защото и от нея зависи здравето и дълголетието ни. И да не забравяме, че населението на България застарява, каквото и да правим, това е положението, поне засега. Затова трябва да има особено отношение и внимание към възрастните хора.
-Какво е посланието на книгата?
-Да не бързаме да отписваме пенсионерите, които до вчера са били на работа и да залагаме само на млади хора – това е посланието. Първата книга беше за малкия и среден бизнес, втората разказва защо „Видима“ и „Идеал Стандарт“ успяха. Третата е поглед към бъдещето, но не само за младите хора, а за всички с опит и знания, защото за бъдещето на България сме отговорни всички.