МИЛКА ДЕШЕВА
Родно мое, хубаво селце!
Дето и да бъда в този час,
винаги си в моето сърце,
вечно тебе ще обичам аз!
Може би с тези мисли в сърцето и с много вълнение, от цялата страна – Севлиево, Габрово, Павликени, София, Хасково, Добрич, на 19 ноември се стичат хора за събора на селото, за да се видят с приятели и роднини, да се повеселят и да се докоснат до разковничето, наречено „моите корени“. А старите крушевци си знаели, че около Архангеловден нещо се запършули отгоре, първите снежинки ще се загонят из въздуха, а на сутринта – всичко побеляло. Някогашният български дом не е бил крепост, както казват англичаните за своя дом, а храм. Във всяка къща на една от източните стени е окачена икона на Божията майка или Христос, в повечето случаи със запалено кандило. По Архангеловден семейството, многолюдно и боголюбиво, е особено радостно. Празник е, събор е. Гости ще дойдат. Стопанинът току слага ново пънче в печката, стопанката вече се суети около трапезата. Печената кокошка и млинът са на централно място. От голяма пръстена паница се подават хрупкави червени чушки, току що извадени от делвата с мирис на дюлеви и вишневи листа, и на земята, която ги е родила. В ъгъла, на ниска синийка са натъркаляни няколко дебели пити квасник, завити с нов пъстър месал. Ето че камбанен звън се разнася из цялото село и всички се стичат към църквата за празничната служба. После бързат за вкъщи, че сборяни ще дойдат, а най-много идват от с. Ловнидол, защото много крушевци са преселници от там. Стопанинът разчупва хляба на кръст, сипва отгоре вино от пръстена паница, домакинята събира с шепи с виното и го разпръсква навсякъде из къщата за берекет, като изрича думите: „Свети Архангеле, помагай ни да се роди живот до пояс“. А павурчето с гроздова ракия вече се подава от ръка на ръка и всеки цуква от дървената цифка по глътка за здраве. Приказки, смях, спомени… Похапнала набързо, момата в къщата „новия сукман ще облече, мушкато алено зад ухото си ще бодне, с пъстрия гердан ще се украси, за сборянската веселба ще се нагласи“.
Там момино и невестино хоро се вие.
Цигу-мугу, иха ха.
Хайде, бързо и ти ела.
Много много не мисли
и на хорото се хвани.
А местни музиканти – гайдари, гъдулари, цигулари, кавалджии, кларинетисти, макар и неуки, са били душата на сборенските хора.
Така е било някога, до около 50-те години на миналия век. Но традицията, наречена селски събор, никога не пресъхва, а съборите придобиват по друг характер, като съхраняват онова, което най-много топли сърцето – музиката, песните, хората, гостите.
Тази година съборът на селото, организиран от Кметството и Читалището, се проведе на площада. Ноемврийското слънце смело разчупи някогашната традиция за сняг и беше по-щедро от всякога. Опашката пред павилиона за скара трудно мърдаше, ароматът на казанлъшки понички се опитваше да пребори този на печени кебапчета, сергията с детски играчки предлагаше какво ли не. Ето че водещата Силвия Минкова дава началото на празника. В краткото си поздравително слово кметът инж. Илия Илиев благодари на всички жители на селото, които със своята всеотдайност обновяват селото и милеят за неговото бъдеще. Той благодари на онези, които със средства и труд спомогнаха за довършването на новия църковен храм „Св. Арх. Михаил“, осветен от отец Спас на 8 ноември тази година. Благодари и на дарителите, помогнали и тази година крушевци да имат един хубав празник.
А Общинският духов оркестър вече показва класата си като съпровод на песните на Поля Колева, Дафин Паскалев и Николина Ботева. Една след друга застават на сцената две детски вокални групи, ръководени от Пламен Пенчев – „Пчелички“ от ДГ „Слънце“, 3 „б“ група, и „Звънче“ при Детски комплекс „Йовко Йовков“, която не за пръв път се изявява на крушевска сцена. Соловото изпълнение на Никол Минкова беше посрещнато с особено вълнение, защото тя порасна и се утвърди като певица до голяма степен и пред крушевска публика. Българските народни танци са като пъстра шевица, в която са втъкани радост, копнеж по хубавото, цветя и птици. На своя събор крушевци имаха щастието да се насладят на изящните носии и танци, с които ги дариха танцьорите от танцов ансамбъл „Развитие“ с ръководители Весела и Йордан Йорданови. Именно те, младите танцьори, увлякоха неусетно и хората, които бяха изпълнили площада, за да стане крушевското сборянско хоро.
А една жена, дошла със сина си от село Ресен, вече приветстваше с огромен букет есенни хризантеми своите любимци Димитър Аргиров и Соня Чакърова. Започна дългоочакваният концерт на двамата изпълнители, които водещата представи така: „Тя е от Монтана, а той от село Бериево по майчина линия и от Благоевград по бащина. Двамата са дует и нека се насладим на техните божествени изпълнения“.
„Не чакай държавата да ти помогне. Помогни й ти“. Тези думи на американския президент Джон Кенеди могат да се перефразират така: „Не чакай селото да направи нещо за теб. Направи ти нещо за него“. И те, младите, го направиха. Направиха нещо, което е на път да се превърне в една хубава традиция. Вече втора година съборът продължава вечерта, но не на площада или в читалището, а в ресторант. Тази година ресторант „Ловен дом“ беше буквално превзет от крушевци. 162-ма тинейджъри, млади и не толкова млади са гостите на ресторанта. Организаторите Ангелина Христова, Силвия Кънева и Шермин Адил дават всичко от себе си, за да направят този вечерен събор забавен, запомнящ се. Хора, викторина, игри, награди и… една прекрасна, истинска жива пуйка кацва на масата на спечелилата я Боряна Илиянова и се превръща в атракцията на вечерта.
А дали занапред младите крушевци ще развяват знамето на духовния живот в селото, и ще поливат корените на дървото, наречено Крушево, ще видим. Бъдещето на това село е в техните ръце. Нека то бъде светло.
Нека мир да има по земята.
Любов да има в сърцата.
Да има хляб и детски гласчета.
Гълъби бели да летят волно по цялата планета.
Тогава и песен ще има.
И събори. И богата ще е на всеки душата.
В навечерието на очаквания християнски празник Бъдни вечер, нека кажем и ние: Да бъде!
Зареждане ...
