ХРИСТО ИВАНОВ с.Бериево
В ранната утрин отново погледна към сградата и изпадна в мрачно настроение. Прашната улица, сивите и неугледни сгради, ту събрани на купчини, а някъде раздалечени се мяркат хора, рядко файтони каруци. Пред млекарницата, ранобудeн и известен в града търговец, го спира и пита как се справя с трудностите. Христо Стойнов замислен се обръща и му отговаря:
-Едва оцеляваме и купуваме най-необходимото. След световната война населението е бедно. Необходими са средства за оцеляване на производството в града, които днес трудно се осигуряват. Животът в града ни е труден, навсякъде беднотия, мизерия. Баща ми Васил Стойнов ме научи да се трудя и да отстоявам правата си с упоритост и твърдост. За да подобрим живота си, всеки днес трябва да работи и да не очаква от държавата.
Вкъщи жена му Елена, учудена от сериозния поглед на съпруга си го попита:
-Какво се случи да си толкова разтревожен и мрачен?
Погледна я и сдържано отговори:
-Обичам тишината и спокойствието, простора, чувството за свобода…!Трудният живот след войната е в контраст със спокойните дни от миналото. Днес всичко изглежда различно и се убедих, че можем да го променим, като си като открием работилница за плетене.
Елена учудена го погледна и спокойно каза.
-Идеята е добра, но откъде средства за плетачни машини
прежди, бои, помещение?
Той посочи на стената портрета на майка си Руска Златева и на баща си Васил и спокоен, замислено отговори:
-Ще успеем с твърдост и непоколебимост на задружния труд на семейството, и близките ни! Родителите ми успяха в миналото с упорит труд и спестовност да ни осигурят малки спестявания за началото. Съгласна ли си утре да регистрирам в съда работилница за плетене – отговори спокойно Христо и посочи на стената портрета на родителите си.
-Знам, че трудно променяш становището си, но помисли колко трудности ще преодолее семейството, за да организира работилницата – все пак го предупреди Елена.
След войната къщата на Илия Денчев се ползваше за сграда на Окръжния съд в Севлиево. Чиновникът във фирменото отделение разгледа внимателно документите и вписа в регистъра новоучредената фирма и пожела успех на собственика.
Непоколебим и смел Христо Стойнов работеше упорито за организиране на фирма за плетени изделия. Навлезе в девствените глъбини на инициативните и с мисъл, съпоставяне, премисляне действаше. Реши да напусне чиновничеството в Общината. Няколко седмици преминаха в осигуряване на средства за организиране на производството. Използва и заем от Народната банка. Енергичен и инициативен успяваше. Семейството, брат, дядо – всички се включиха в производството. С упорит труд и качествена продукция стана известен в града. За да продава произведените плетени изделия откри и магазин.
Времето му започна бързо да преминава в дни на труд и тревоги, в тежка борба с конкуренцията и ограничените кредити. Отминалите дни, бурните събития на протести против глада и скъпотията, тревогите от организираните на тайни организации за борба със земеделското правителство, участието на военните и белогвардейците в града в заговора против управлението на земеделското правителство, несигурността, кризата в общинското управление, го тревожеха. Един ден край часовниковата кула срещна земеделските общински съветници Марин Попов и Петър Атанасов, които го заговориха:
-В града производителите настояват общинското управление и кмета Петко Братованов да организират панаир в града, който ще има важно стопанско значение за реализация на пазара на произведените изделия. Поканваме Ви господин Стойнов да се включите в инициативния комитет за организиране на важната за града ни инициатива.
-За подобряване на търговията в Севлиево е необходимо да изпратим мотивирано решение на Общинския съвет до министерството за откриване на панаир в града. Аз бих се включил в изготвянето на правилник на панаира. В западните покрайнини при Коджа кър има свободен терен и ще може да се използва – отговори придобилият опит като чиновник и ръководител на фирма Христо Стойнов. .
Един ден в ресторанта при хотел „Централ”, в центъра на околийския град, на масата край прозореца, към улицата видя Захари Боев, Антон и Петър Душкови, които го поканиха да се присъедини към компанията на основателите на керамичното производство в града. Боев го попита верни ли са слуховете за намеренията да разшири производството с откриване на текстилна фабрика в Севлиево.
-Производството на плетени изделия върви добре. Не съм мислил да открия текстилно производство. Неспокойната политическа обстановка в града ме тревожи – отговори Стойнов.
Връщайки се вкъщи, в съзнанието му продължават да се нижат образ след образ на събитията и предстоящите задачи. Човешката драма през 1923г. – българи да се избиват за възгледи и от злоба и завист непрестанно го тревожеха. Към Демократическия сговор започнаха да се присъединяват индустриалци, чиновници, учители. Опозиция в общинското управление бяха земеделците и социалистите – „тесни” и „ широки”, които защитаваха населението и обществената собственост.
След бурните събитие, от есента на 1924 година започна да се съживяват индустриалното производство, търговията, банките. Печалбите Стойнов реши да използва за закупуване на нови машини, прежда за разширяване на производството. Осигурил средствата той започна да организира текстилно производство на памучни изделия. Идеята си сподели с близките си Елена Баева, Елена Цанкова и Никола Михайлов, които го подкрепиха за създаване на фирма за плетени изделия. Предприемчивият му стремеж и дух го подтиква да организира текстилно производство в околийския град. През май 1926г. в съда регистрира текстилна фабрика за производство на памучни текстилни изделия „Св.СВ.Кирил и Методий” представлявана от жената му Елена Стойнова и близките им Елена Баева и Елена Цанкова, а Христо Стойнов. Текстилната фабрика започна да произвежда хасе, поплин, кенарени платове, салфетки и други памучни изделия.
На собствен терен, на ул. „Ангел Кънчев” в Севлиево, той открива текстилно производство с 6 стана, 15 плетачни машини. За двигателна сила използва дизелов двигател. Местният печат отразява събитието за учредяването на текстилната индустрия в Севлиево.
На улицата, пред хана на Кръстовицата, в близост до пътническата агенция, в пазарния петъчен ден винаги е оживено. По наследен обичай в хана отсядат гости на града. В съседната улица е дома на собственика на керамичната фабрика „Гранит” Захари Боев. Един ден, виждайки на улицата Христо Стойнов, Боев го спира за кратко и му казва:
-Кметът Захари Маринов се заел с канализацията на града, но средствата са недостатъчни. Популярната банка, на която си член на управителния съвет, ще моли за заем?
-Плановете на Общината за благоустройство, канализацията и електрификацията са обширни и ще са необходими значителни средства. Средствата се събират и от гражданите. Ако Общината поиска финансова помощ от банката, управителния съвет ще реши. Аз нямам права сам да реша. Клонът на Популярната банка в Севлиево е подпомагал градската управа в павирането на главната на града – отговори Христо Стойнов, но в ума му не излизаше мисълта как да разшири производството си. Дълго мисли и реши да увеличи капитала на текстилната фабрика и да преобразува фирмата в акционерно дружество. Беше убеден, че, ако привлече жена си да го подкрепи, ще съумее да привлече и други последователи на дружеството. Написа на лист хартия промените за трансформиране на едноличната фирма в акционерно дружество. Сподели идеята с жена си, която учудена сподели:
-Идеята за трансформация на дружеството в акционерно е интересна, но след световната криза през 1929, ще е трудно да се привлекат последователи. Виждаш, че вече две от учредителките на сдружението ни изоставиха!
Изненадан от твърдението й Стойнов отвърна:
-Обстановката в страната се подобрява и условията за преобразуване и разширяване на производство се промениха. Ако не увеличим основния капитал и производството, конкуренцията ще ни унищожи. Друг изход аз не виждам днес.
През май 1934г. правителството на обновата /Правителството на Кимон Георгиев / забранява деформираните буржоазни партии, разпуска Народното събрание и отменя Конституцията. Страната се управлява с правителствени наредби. Промените контрастират с демократичните възгледи на севлиевския индустриалец за обществото.
В назначеният от правителството кмет на Севлиево, завършилият право в Белгия д-р Захари Лесев, Христо Стойнов вижда политик, който полага усилия за подобряване благоустройството и труженик за стопанския възход на Севлиево. Затова, като председател на управителния съвет на Популярната банка, той подкрепя инициативите на кмета за промените в центъра на града, уличната регулация, павирането на главната улица, разширяване на сграда на гимназията и за възстановяване на щетите от наводнението през 1939г.
В трудните години, в началото на 1941г. Стойнов регистрира дружество за търговия и индустрия „Тибет”, за производство на прежди от памучни и вълнени парцали. Членове на управителния съвет на дружеството са Елена Стойкова, Никола Михайлов и Михаил Господинов. Той продължава да ръководи Акционерното дружество за търговия и индустрия, тъкачната фабрика „Св.К. и Методий” и е председател на управителния съвет на клона на Популярната банка в града.
През септември 1943г. правителството назначава севлиевеца Дочо Христов за министър на вътрешните работи, който се среща с ръководството на града и призовава да се включат в обществената сила за борба с нелегалните. Основателят на текстилното производство и банков чиновник Христо Стойнов е ангажиран с фабричното производството и участието му в политическите събития е затруднено. Избягва с ловкост участие в обществени изяви в околийския център. Последователите на Дочо Христов – кметът Марин Конов, адвокатът Никола Попов, аптекарят Стефан Венков и др. го обвиняват в безразличие и вяло отношение към политическите събития.
За да покаже позитивното си отношение към правителството, в началото на 1944г., в салона на Популярната банка, той организира среща с министъра на вътрешните работи. Посетителите, подбрани предварително, сядат тихо и с вълнение очакват да се отвори масивната врата, и да се появи именитият държавник. Усмихнат той приветства присъстващите и застава в центъра на заседателната маса до кмета, околийския управител Стоян Проданов, индустриалци и граждани. Кметът Марин Конов представя накратко дневния ред на срещата. Слово за политическата обстановка в страната и предстоящите задачи пред местната власт произнася поднася Министър Дочо Христов.
-За умиротворяването на страната правителството амнистира заблудените, поели пътя към Балкана. Тези нелегални, които се предадат и декларират лоялност към властта, няма да се преследват. Закриваме селищата за въдворяване. Ще изтърпят наказанията само тези, които не спазват законите и се занимават с нелегална дейност. Главна задача днес е да учредим обществена сила за подкрепа на правителството. Тя ще бъде връзка на властта с народа“ – заяви в словото си за политическата обстановка в страната и предстоящите задачи през местната власт министър Дочо Христов. Присъстващите, ликуващи, въодушевени и ентусиазирани подкрепят с бурно ръкопляскане правителствените промени. Околийският управител Стоян Проданов в изказването посочва:
-Ексцесиите, отрязаните глави на нелегалните доведоха до охладняване, отчуждение на населението от властта. Днес ние искаме подкрепа от бедния народ. Със средства, търговците и индустриалците могат да подкрепят правителството за закупуване на моторни превозни средства за преследване на нелегалните – допълни промените околийският управител Стоян Проданов.
Когато под натиск на областния управител Йонов поискаха от Популярната банка средства за награди на военни и полицаи участвали в сраженията с нелегалните, председателят на управителния съвет Христо Стойнов се противопостави. Той е огорчен е и от поведението на служителите на банката, които подкрепят предложението. Напрежението във взаимоотношенията в банката се изострят. С незначителна група поддръжници в управлението на банката, Стойнов се противопоставя на отпускането на награди на убийците на нелегалните. При гласуването е подкрепено отпускането на исканите средства от областното управление.
В началото на април 1944г., в салона на читалище „Развитие”, се провежда учредително събрание на „Обществената сила“ в Севлиево. За председател е избран адвоката Никола Попов, заместници – Христо Стойнов и Стефан Венков. Присъстващите не уважиха отказа му да се занимава с политическа дейност, сдържаната му учтивост го караше да бъде внимателен. Настъпи и оня момент при който трябваше или да се забъркаш сериозно или да се оттеглиш и да прехвърлиш отговорността върху другите. На заседание Стойнов подкрепи родителите на младежите от Бранник да не участват в стражата и патрулите на Севлиево. Той отсъстваше и от заседанията на „Обществената сила“ сила с ангажираност в ръководството на текстилното производство в града. Тайната го караше да се замисля. От погледа му жена му Елена чувстваше, че нещо се променя в него. Спокойствието, с което е известен сред своите, го беше напуснало.
В сутрешната септемврийска дрезгавина сградите в околийския център изглеждаха прихлупени. Въздухът охладен от реката, с дъх на трева даде златен отблясък на дърветата. Хладината беше изтрила умората от лицето му и той се чувстваше бодър и изпълнен с желание за работа. Но в същото време политическата криза, обявяването на война от съветското правителство на страната го тревожат. Свободата идваше с тревожни вести за убийства и самоуправството. Без разследване и съд на 9 септември бяха убити, полицейските служители – Марин Маринов, Дончо Цолов, Стефан Влайков, Пенчо Атанасов, Златю Радоев и др. Убийствата предизвикаха уплаха и ужас от зверствата на близките на антифашистите. Христо Стойнов не вярваше, че новата власт ще допусне самоуправство, самоунищожение без съд. За да не го обвинят в спъване на производството, продължаваше да работи за изпълнение плана за производство на платове към държавата. Когато страстите започнаха да се развихрят, населението се показва в истинската светлина. Някои бързо заставаха под общата стряха на властта, други се присъединяваха към опозицията.
Околийският управител на новата власт Симеон Балджиев покани членове на Дружеството на индустриалците да обсъдят стопанските задачи на предприятията в града. За да не го обвинят във вредителство, на събранието присъства и Христо Стойнов. Изказа се трезво, внимателно, стараеше се да бъде полезен със съветите си. Посочи и трудностите в текстилното производство, липсата на суровини.
Прибра се в къщи и мълчаливо седна край масата. Сподели впечатленията си от срещата с околийския управител. Промените прие и беше готов да работи за преобразованията на обществото. Жена му Елена, заета с хранене дъщерята им Василка, не се включи в обсъждане на дневните новини, а той очакваше да чуе окуражителни думи.
-Не си в настроение – каза тя
-Днес витае нов дух, нови идеи обхващат обществото. Властта мрази, ненавижда собствениците на фабрики, богати граждани, търговци. Знаеш с колко труд и лишения успяхме да организираме производството на плетени дрехи. С придобитите средства и заем организирах текстилно производство на памучни изделия в града. В успеха ни властите виждат грабеж и експлоатация на работниците, което е далеч от истината. Ние сме сред първите, които организирахме изхранване на работниците и заплащането на труда им бе добро, но това едва ли ще се оцени – сподели Стойнов.
Животът в Севлиево кипи от промените. Съдбовният въпрос за всички беше оцеляването. А за него, да определи отношението си към общонародната организация на ОФ, в която има няколко силни партии. Той беше наясно, че за него няма място сред противниците на частната собственост. В разединените земеделци не вижда ясна позиция за бъдещето. Звенарите държат за отечественофронтовската декларация,но открай време той на обичаше военните – нещо ограничено и закостеняло съзираше във възгледите им. Съжаляваше, че толкова време се бе опазил от партийни увлечения, а накрая с избирането му за заместник на председател на „Обществената сила“, допусна да го присъединят към „бившите” и по този начин да си навлече гнева на ония, които проливаха кръвта си по планините и погубваха годините си по затворите. От разплата им тръпки на неувереност преминаха през съзнанието му.
В индустриалните предприятия, новата власт започна да назначава на работнически контрол от представители на политическите партии. С некомпетентната си намеса те затрудняваха производството, за което обвинявани бяха собствениците на фабриките.
Промени настъпиха и в душата на Христо. Почувства някакво разместване на душевните пластове, което доведе до затваряни в себе си, до откъсване от обществото, обвинило го несправедливо за богатството му. Изведнъж, в стремежа за красиви вещи в дома им, видя вещомания, която му се стори смешна и безсмислена. Той се бе примирил с всичко и се надяваше на справедливост.
Когато на 4.10.1944 г. по радиото съобщиха вестта за обнародването на Наредбата за народния съд за съдене на виновниците за въвличане на страната в световната война и за злодеянията свързани с нея, Христо Стойнов се успокои, че ще се сложи край на беззаконието и самоуправството. На другия ден отиде в текстилната фабрика да прегледа производствените отчети и установи, че поради недостиг на електроенергия и на памук производството намалява. Прибра се в къщи разтревожен, че властта може да го обвини във вредителство и саботаж. Привечер в дома му дойде милиционер, който му съобщи да се яви за справка в милицията. В сградата Стойнов забелязва и други – кмета Марин Конов, адвоката Никола Попов, свещеник Съби Кривошиев. Притесни се, че смъртта може да стигне и него. На въпросите на следователя отговаряше съсредоточено и задълбочено.
-Защо през февруари 1944 г. в салона на популярната банка участвахте в срещата с министъра на вътрешните работи Дочо Христов и взехте решение да се организира организацията “Обществена сила” за борба с нелегалните в Севлиево – попита следователя.
-С политика не се занимавам и бях против. По настояване на министъра и заради необходимата конфиденциалност на срещата се използва салона на банката. Решението беше на управителния съвет. Присъствах на срещата в качеството ми на управител – отговаря Стойнов.
Следователят продължава разпита.
– Взели сте решение за отпускане 130, 000 лв. за закупуване на превозни средства на властта за борба с партизаните и за награди на отличилите се полицаи при преследването на нелегалните ?
-Инициативата беше на Дочо Христов. Той е собственик на кооперативната банка, но от Севлиево искаше средствата. Бяхме под силен натиск и Управителния съвет подкрепи предложението на министъра на вътрешните работи.
От обвинителния акт разкриваме преживяното в последните часове преди безследно да изчезне един от известните севлиевски индустриалци. Протоколите за разследването му не са запазени. Някой е бързал да прикрие недоказаните обвинения срещу учредителя на текстилната индустрия в Севлиево. На другите в дознанието не се посочват имената на следователите и за без подпис. Вероятно в оригиналните ръкописи има подпис, но в дубликатите на пишеща машина не са преподписани.
Властите бързат арестуваните да изчезнат преди да влезе в сила Народния съд, който спира самоуправството и убийствата. На 5.10.1944 г. мълвата за безследно изчезналите не остава скрита. Според близки са убити край пътя за с.Добромирка, според други – край шосето за с.Шумата.
През 1994 г., когато влиза в сила Закон за политическа и гражданска реабилитация, дъщерята на индустриалеца Василка Христова подава молба до съответната комисия в Габрово, но тя бива отхвърлена, с мотива, че Христо Стойнов е съден от Народния съд. А това не е вярно, защото той Беузследно изчезва още на 5 октомври 1944 г., когато Народният съд в Севлиево все още не е формиран и не действа.
През март 1945 г. в обвинителния акт срещу името на Стойнов е посочено „починал” – една фалшификация за която е отказана реабилитацията. През ноември 1995г. централната комисия признава Христо Стойнов за безследно изчезнал с решение 1055/21.11.1995 г.
Но това не пречи създателят на текстилната индустрия и на благоустрояването на града да бъде провъзгласен за почетен гражданин и да бъде именувана улица на неговото име, за да напомня за забравения достоен севлиевец Христо Стойнов.