МЕЛНУР НУРИЕВА, клуб “Журналист” при СУ ”Васил Левски”
Тази година в Йезоло, Италия, на Световното първенство по кикбокс участваха 1926 състезатели от 62 държави в общо 2566 различни стилове и категории. Националите по кикбокс постигнаха 46 победи на първенството за участници до 19 години. България участва с 93 кикбоксьори и от тях четирима се класираха на финал, а 10 – на полуфинал. Нашите спортисти спечелиха 28 световни титли, 22 сребърни и 19 бронзови и страната ни стана първа в комплексното класиране по медали.
Емануел Огнянов, ученик в СУ ,,Васил Левски”, стана световен шампион по кикбокс – спечели златен медал по време на Световното първенство за кадети и кадетки в Йезоло, Италия. Той участва със стил лоу кик в категория 75 кг. за юноши в младша възраст. Десетокласникът стана първият, който взе тази титла в историята на севлиевския клуб, след като победи съперника си от Босна и Херцеговина.
Имах страхотната възможност да задам няколко въпроса на нашия шампион, за да научим повече за него – началото, вълненията, мечтите..
-От колко време тренираш кикбокс и как започна?
-Влязох в залата преди 5 години. Един тогавашен мой приятел постоянно ми разправяше за кикбокса – какво правят на тренировки. След време треньорът дойде в училище да раздава брошури, съответно за клуба и тренировките. Те ме запалиха и реших да пробвам.
-Кой е треньорът?
-Треньорът ми е Даниел Въгленов, който също е съдия на световно ниво, бих казал и мой много важен приятел.
-Мислеше ли, че ще имаш такива огромни постижения в спорта?
-Никога не съм си представял, че ще стана състезател, шампион, никога не съм имал такива намерения.
-След като никога не си мислил и не си имал намерението да станеш шампион, как стигна до тук, благодарение на какво и на кого?
-Благодарение на треньора ми. Без да знае успя да ми даде упора в труден момент, да ми насочи вниманието към спорта и аз му дадох шанс. Стигнах до тук чрез постоянство и вяра в себе си.
-Родителите ти тревожиха ли се за теб, все пак кикбоксът е боен спорт? Какво беше тяхното мнение за това, че се занимаваш с този спорт и занимават ли се с спорт?
-Първоначално имаше съмнения от тяхна страна, но разбраха, че наистина желая да тренирам и да съм част от клуба. Смятам, че са спрели да се тревожат вече, понеже знаят, че съм сигурен в това, което правя. И двамата са бивши спортисти.
-Промени ли се много отношението на другите към теб (ако да, това притеснява ли те, или напротив – радваш, че те виждат като звезда?
-Да, промени се. Хората станаха по-уважителни към мен, което ме радва.
-Опиши какво беше чувството, когато се качи на ринга? А когато стана световен шампион?
-Чувството беше неописуемо. Адреналинът беше на макс. А когато станах световен – не се чувствах по-специално, дори не бях щастлив, защото не се взимам за по-специален от другите хора, дори и да имам световна титла зад гърба си. Изпитвам уважение към всеки човек и всеки мой противник.
-Пушиш ли, пиеш ли, ако не – защо?
-Не, не пуша и не пия. Целта ми е да бъда максимално добра версия на себе си. Не само физически, но и психически.
-Имаш ли време за други неща от тренировките – като например да излизаш с приятели? Всъщност колко често ходиш на тренировки и какво представлява една твоя тренировка?
-Да, имам време за приятели. Смятам, че имам време за всичко, стига да си организирам деня и графика правилно. Тренировките ми представят най-различни неща, били кондиционни, силови, технически, свързани с кикбокса и т.н.
-Какво обичаш да правиш през свободното си време?
-През свободното си време предпочитам да чета, гледам филми или сериали, да излизам навън, да пътувам и т.н.
-Вкъщи дават ли ти да вършиш домакинска работа, или може би не, защото вече си звезда?
-Естествено, че ми дават. Не ми харесва хората да ме виждат като звезда или нещо повече.
-Ще продължаваш ли да тренираш? В бъдеще с кикбокс ли ще се занимаваш, или имаш други планове за живота си?
-Плановете ми за бъдеще са да продължавам да тренирам, да взема Европейската титла, още първи места да извоювам, а другото времето ще покаже.
Зареждане ...
