ИВЕТА МИЛЕНОВА, директор на Исторически музей – Севлиево
В историята на всеки град през вековете се запазва споменът за личности, допринесли много. Такава ярка личност в нашия град безспорно е Хаджи Стоян Николов. Името му е известно на всеки севлиевец. И децата знаят съграденото от него училище и скромния му паметник отпред. Но най-важният знак за нашата признателност е да припомняме отново и отново неговото дело и да съхраним за поколенията най-значимото, което той е имал – родолюбивият дух. Исторически музей – Севлиево е институцията, която е призвана да поддържа жив този родолюбив дух. За Деня на народните будители и по повод 225-годишнината от рождението на дарителя в сградата на Хаджистояновото училище ще бъде открита малка изложба от старопечатни книги и печатни издания от епохата, в която е живял големия родолюбец.
Видният севлиевски първенец и богат търговец Хаджи Стоян Николов е роден в Севлиево на 4 април 1797 година, в семейството на предприемчивия Никола Зуреолу, преселил се от с. Градище в града. Младият Стоян вероятно се е научил да чете и пише в килийното училище при църквата „Св. Пророк Илия”, а след това завършва килийно училище в Свищов, където живее и работи по-големият му брат. Завръща се в Севлиево, открива дюкян в чехларската ръста, а след това подхваща търговия и сравнително бързо успява да добие добро състояние.
Като градски първенец той бил епитроп-касиер на църквата „Свети Пророк Илия” и по негов личен почин се събират пари и помощи за църквата. За това свидетелства съхранената във фонда на музея църковна записна книга, попълвана прецизно от ръката му. Спомоществувател е на редица възрожденски книги, като в „Цветособрание на сичкото презгодишно церковно богослужение”, издадена през 1847 в Букурещ, е споменат като родолюбивия господин хаджи Стоян Николов от Севлиево. Той е един от инициаторите за обновяването на църквата „Свети Пророк Илия” през 1934 година и на църквата, и част от манастирските помещения в Батошевския мъжки ставропигиален манастир „Успения Прясвятия Богородици” през 1836 година. Неговото име е начело в списъка на ктиторите в Парусията на манастира от 1837 година.
Търговските му интереси налагат да пътува, като особено често посещава Свищов и Габрово. Там, наред с частните си работи той с интерес следи развитието на просветното дело и културата в тези градове. Като осъзнава важната роля на училището за възраждането на българския народ и по примера на габровския радетел за народно просвещение Васил Априлов, Хаджи Стоян Николов решава да основе гражданско училище в родния си град. Важно е и обстоятелството, че „Килията”, която той със собствени средства е обновил и разширил така, щото да събира около 100 деца, не можела вече да побере всички желаещи да се учат.
Достойният българин определя част от собственото си дворно място, отделя от личните си средства около 60 хиляди гроша и през 1842 година строежът започва. През 1844 година голямата и представителна сграда в общи линии е завършена. В свода на главния източен вход е вграден строителен камък с възпоменателен текст, обиколен от две прави човешки фигури: „Созида ся училище сие надстоянием и иждивением Любороднаго Господина х. Стояна Николаевича просвещение ради единородних 1844”.
Новото училище е солидна сграда на два етажа с дебели каменни стени. По примера на Габровското и останалите открити вече училища, където обучението се провежда по метода на Бел-Ланкастър, Хаджи Стоян разбира необходимостта и тук да се преподава по новата „взаимоучителна метода”. Като построява и обзавежда новото училище, х. Стоян Николов сам се погрижва да намери подходящ учител – Петко Рачев Славейков. Едва 16 годишен, през 1843 г. П. Р. Славейков става учител в Българското училище в Търново. Известен с „немирния си нрав”, той едва в Севлиево, според собствените му думи, намира „спасение и спокойствие”.
Славейков въвежда в Хаджистояновото училище „училищен правилник”, написан от Николай Палаузов, който се спазва в Габровското училище от 1845 година. Учи децата на българска история, свещена история, славянска граматика, смятане, пение и гимнастика. Въвежда годишните публични изпити, седмична програма и междучасие, награди за добрите ученици. За награда служат късове хартия, върху които е отпечатан с червено или черно нарочно изработеният печат на Хаджистояновото училище. Печатът е показан днес в експозицията на Исторически музей Севлиево. В центъра е изобразено двуетажно здание, подкрепяно от двете страни от короновани лъвове и годината 1844. Около него е изписано: „УЧІЛІЩЕ ГРЕЖДАНСКО СЕВЛІВО ОТ х СТОІА:”
Самият Славейков пише: „Почнах пръв да преподавам по новата метода за взаимното учение в Хаджистояновото училище”. Подкрепа за своята дейност Славейков среща единствено от Хаджи Стоян, който нееднократно сам поема направените разходи. Потвърждение за това, че единствено на него се надява младия даскал, намираме в писмо до Цвятко Самарджиев от 1847 година по повод поръчаните взаимоучителни таблици : „Ние стоим и се чудим какво щем да правим, никому една пара не дават, нито на учителя Никола, нито мен… за хляб пари нямаме… За таблиците повечето се дивят как ще платят, кога дето ся подписани не плащат. Ами дано би дал Бог дядо Хаджи един инат, че да ги плати пак сам”.
Може да се твърди, че хаджи Стоян почти изцяло поема всички разходи на училището – той заплаща не само заплатите на учителите, а дори дървата за отопление. Под впечатлението на тази всеотдайност П. Р. Славейков описва това „святое дело” в своя дописка в списание „Любословие” от 1846 година. Училището се описва като „по-достославно от много други народни училища” и освен, че носи „славна памет” на създателя си, „ но и голяма чест въобще отдава на един цял Болгарский народ”.
При всяко от редовните посещения на Хаджи Стоян в училището децата стават почтително и запяват следната песен по текст на Славейков: „О, вий деца, не мълчете, не стойте! Ясна, сладка, хвална песен возпойте, Благодетеля нашего хваляще И роди его во век всегда блажаще. До где сега очи ваши не мигнат, Гласи ваши до небето да стигнат. Из уста ви хвални думи да изникнат – Стефана Николаевича да хвалим. И друго да вдигнем, доста се малим…”. Тази песен намираме като приписка и на първата страница на един екземпляр от „История славянобългарска” и това е поредното доказателство, че още в средата на ХІХ век на делото на благодетеля на просвещението в града се е отдавало значимото уважение.
Освен средствата, които изразходва приживе, той завещава за издръжка на училището ценни недвижими имоти и голяма парична сума. Хаджи Стоян имал единствен син Григор и две дъщери, които омъжил благополучно в добри семейства. През 1942 година проф. Вълчанов пише, че „родът на Хаджи Стоян е един от най-големите в Севлиево и наброява пет поколения, с около 235 члена. Между тях има много интелектуалци, обществени дейци, учители, лекари, инженери, юристи, офицери и търговци”.
Домът на Хаджи Стоян бил в близост до неговото училище. Разрушен е в началото на ХХ век, като във фонда на Историческия музей в Севлиево са съхранени неголяма, красиво изработена и оцветена декоративна розета за таван, внушителен дърворезбен иконостас с икона „Св. Йоан Предтеча, св. Никола и св. Илия” и надвратна табла, на която и до днес личи врязана годината 1820.
На 17 декември 1851 г., на 54-годишна възраст, завършва земния път на възрожденеца будител Хаджи Стоян Николов от Севлиево, посветил себе си и своето състояние на образованието и въздигането на родния си град.