– Арх. Василева, припомнете как е създадено това селищно образувание и до колко историята на създадаването му има отношение към днешните проблеми?
– Селищно образувание „Хоталич“ е част от селищно образувание „Крушевски баир“, което е било създадено във времето назад, с решение на областния управител, след съгласуване с местната власт по Закона за териториално и селищно устройство.
Идеята е била тази територия да има застроителен режим, тъй като на това място вече е имало изградени постройки, които към 2000–та година би трябвало да са до 35 кв.м. По-късно е било преценено, че вместо тези постройки да бъдат събаряни, е по-добре тези зони да бъдат урбанизирани. И с решение на областния управител по това време административно, на хартия, е уреден документът тази територия да е вече урбанизирана.
-Вие казвате: “На хартия тази територия е урбанизирана.“ Означава ли, че в действителност не е и защо?
– Реалната урбанизация става постепенно, като в първоначалните действия властите би следвало да стъпят на основата на устройственото планиране, т.е. да се изготвят общи устройствени планове и подробни устройствени планове за регулация, които да показват размера на парцелите и какво е предвидено да се строи върху тях; размера на улиците, предвидено ли е към тях да има тротоари, както и техническа инфреструктура – електро и ВиК снабдяване. Но през годините това не се е случило. Само административно са били изготвени едни кадастрални планове, които показват къде се намират имотите, без да имат силата на административен инструмент за регулация и предвиждания за устройство на територията.
-Как стоят нещата днес с това селищно образувание, след като Община Севлиево вече има Общ устройствен план?
-С днешна дата, на ниво планиране, нещата стоят малко по-различно, тъй като е създадена планова основа за територията на цялата община Севлиево и това селищно образувание е прецизирано като обхват и редуцирано в няколкото устройствени зони, които са одобрени като вилни зони, съгласно влезлия в сила Общ устройствен план от месец май 2017 г. Вилната зона е урбанизирана територия, със занижени устройствени показатели, спрямо традиционните жилищни зони за ниско застрояване, което ще рече по-малко застрояване. И още нещо, което е много важно – Общината няма задължението да прави обществено обслужване – построяването на училища, детски градини, детски ясли и т.н. , защото това са зони за отдих.
-Какво трябва да направи Общината, за да реши проблемите на хората, които трайно вече живеят в тази зона и недоволстват от липсата на нормални улици, с необходимата за пешеходци и моторни превозни средства настилка и прилежащи тротоари?
-Общината може да започне с изготвянето на следващото по-ниско ниво на устройствено планиране, а именно цялостни подробни устройствени планове за тези зони. Такива планове в момента се разработват на парче от всеки възложител, започващ строителство и не изясняват в необходимата степен техническата инфраструктура общо за зоната. Тези мероприятия, които искат жителите, не са били извършвани точно поради липса на такива планове, тъй като само по силата на регулацията може да се извършва общественото мероприятие – да се изграждат пътища и улици. Само въз основа на действащи подробни устройствени планове Общината може да планира разходи за благоустрояване с необходимата инфраструктура.
-Може ли да се поправи този пропуск и откъде трябва да се започне?
– Може, с изготвянето на цялостни планове. Началото може да е с минималните по обем планове за първоначална регулация, със съдържание габарита на улиците и осигуряване на реален достъп до всеки имот. Неудобството за Общината е, че трябва да се отделят не малко средства за това планиране. А неудобството на самите обитатели е, че трябва всеки един да отстъпи част от имота си за тези улици. Тъй като по кадастралния план достъпът до имотите сега е с минимални ширини от 3 м, а изискванията за всяка една улица с тротоар е с ширина минимално 6 м. Това означава, че всеки, който има имот с лице към тази улица или път, ще трябва да остъпи част от него за средствата на регулацията. Затова е необходимо да има воля и от двете страни. Но в момента има изградени огради и благоустройствени елементи, които не са направени съобразно такива предвиждания за улици и сега биха попаднали под ударите на планирането.
-И това ще доведе до неудобство на собствениците на тези имоти. Тогава?
-Така е, но както казах, бъдещето на тези зони е да бъдат за отдих, т.е. да бъдат територия, която да е свързана само с жилищно обитаване. На практика идеята е и във вилните зони да се приложи ограничението да няма производствени предприятия.
-Но в момента има такива!?
-Да, така е, защото когато е бил издаден документът за селищното образувание, е било възможно това да става. Затова има изградени и малки работилнички, а не би следвало да е така.
-Означава ли това, че институциите, които имат контролни функции, биха наложили санкции на собствениците на тези малки производствени сгради?
-Ако не са имали разрешителни документи до този момент, ще попаднат под забраната.
– Поводът за този разговор са писмата в редакцията на в.“Росица“ от жители на тази зона, които изискват от Общината да предприеме действия за подобряване на пътната инфраструктура. Доколко основателно е недоволството и упреците, че Общината не заделя средства за решаването на проблема?
– При тези обстоятелства, които вече обясних, Общината не е длъжна да прави това. Тя има приоритети в инвестиционната си програма и когато ги изпълни, и има останали средства, може да помисли и за периферията на града. Макар че тенденцията показва, че в тези територии хората изнасят градското си обитаване за постоянно там. И на практика развитието на територията, като сграден фонд, изпреварва средствата на регулацията.
-Да разбираме ли, че всички, които купуват имоти и предприемт инвестиционни действия, са нясно с тези обстоятелства около статута на територията на „Хоталич“? Вие, като главен архитект, можете ли да регулирате този процес на строителство?
-Да, те купуват имотите с определените условия в момента – липса на инфраструктура и улична мрежа. Така че законови претенции не могат да имат, а само граждански. Законът позволява в тези зони да се извършва строителство. И главният архитект, когато издава визи за проектиране, трябва да определи бъдещия режим, с оглед на бъдещата регулация на територията. Т.е. отдръпване на сградата за изграждането на бъдещи улици и отстояние, спрямо съседните сгради.
-А спазва ли се това изискване при новото строителство?
-Спазва се, но в последните няколко години. Една разходка в района показва, че има вече построени огради, които биха препятствали изграждането на улици. Но тъй като Общината не изпълнява строг контрол за незаконно строителство, с оглед да не притеснява обитателите и да се създава допълнително напражение, не предприема и такива функции. По закон е записано, че когато започне изграждането на някакво мероприятие по улична регулация, което засяга построени сгради, законно изградените ще бъдат заплатени, а тези, които са незаконни, ще бъдат съборени.
– Но може ли Общината да предприеме действия, с които да реши създадените досега проблеми и да въведе ред в строителството на сгради и необходимата техническа инфреструктура?
-Всичко зависи от местната изпълнителна и законодателна власт. На практика ОбС допуска разрешаването на това планиране. Ако кметът, представлявайки изпълнителната власт, изпълни разпореждане на ОбС – да бъдат разработени тези планове, това може да стане, но на части. Защото зоните за извънградско вилно обитаване в Севлиево са доста по-големи, в сравнение с другите населени места. Оказа се, че виладжийството в Севлиево е в по-големи територии, отколкото в други градове от този тип, и на практика не може да стане във всички зони едновременно. Но вилна зона “Хоталич” е застроена с най-луксозни сгради, с най-голяма разгърната застроена площ и би могло да се започне оттам – от зоната, където обитателите вече са поставили по-високи критерии за урбанизация.
-И ако собствениците на тези луксозни сгради се съгласят да отстъпят малко от имотите си, за изграждането на улица например !?
-Да! В България всеки, който изгради нещо в имота си, винаги има желание и Общината да се погрижи за инфраструктурата към него. Може да се каже, че Община Севлиево вече е направила нужните администартивни стъпки да резервира тези зони, в които да се развива града. Но с предходни решения Общината е допуснала това да стане в особено големи размери. С Общия устройствен план тези зони са фиксирани, имат си граници и може вече да се изработват последващи подробни устройствени планове.
-Но Вие казахте, че някои от имотите са лишени от достъп. Тогава?
-Има такива, до които е изключено да има достъп. Тъй като не са били ползвани доста време и поради липса на регулация, собствениците на прилежащите до тях имоти са препятствали достъпа до тях.
-Може ли да се каже, че днешните проблеми на жителите на вилна зона “Хоталич” се дължат на минали управленски решения?
– Да, разбира се! Защото когато се вземе решение за устройство на територията на една част от населеното място, първата стъпка е създаването на планова основа, по която да се осъществява строителството в отделните имоти и достъпът до тях по благоустроени улици. За съжаление такива луксозни зони, като “Хоталич”, в които липсват нормални улици, канализация и друга техническа инфраструктура има не само в Севлиево, но и в цялата страна.