Районът на ДЛС ”Росица” – Лъгът е предпочитано място за ловен туризъм както за български, така и за чуждестранни ловци. Но преди две години, месеци преди да се появи епидемията от Ковид-19 в страната, инфекцията Африканска чума по свинете навлезе в териториите на стопанството. Това се случи в момент, когато имаше заявки за ловен туризъм за цялата 2019 и 2020 г. Как се отразиха ограниченията на дейността на ловното стопанство и каква е подготовката за новия ловен сезон, коментира за в. ”Росица” инж. Иван Степанов, директор на ДЛС ”Росица”
-Инж. Степанов, какво се случи през тези близо три години в ловното стопанство?
-Африканската чума по свинете направи така, че през последните две години лов на такъв дивеч в държавния ловен район нямаше. Високата плътност на дивеча допринесе за масовото разпространение на АЧС и впоследствие тотална смъртност. Продължителен период нямаше следи от присъствие на дивата свиня. Постепенно се появиха първо единични екземпляри, после малки групи. В момента има минимални запаси, около биологичния минимум, така че разумното неловуване на дива свиня за определен период от време ще позволи тя да се намножи отново и оцеляването на вида ще бъде гарантирано.
-Как се отрази на стопанската дейност тази инфекция? Какви щети понесохте?
-ДЛС “Росица“ имаше един от най-големите планове за ловуване на дива свиня в България и сме известни с големият брой ловци, които ни посещаваха. В последните години липсата на дива свиня в региона намали с около 70% броя на ловците, които ни посещават. И причините са няколко. Първо любимият на българските ловци групов лов на дива свиня на гонка вече не го предлагаме. Не предлагаме и другия любим лов за голяма част на българите и за гостите от Европа – индивидуален лов на глигани. А голямото предимство беше, че този лов е целогодишен и уплътняваше и ловната ни база, и персонала през цялата година. Липсата му доведе до това, че се наложи да съкратим част от персонала заради чувствително намаляване на приходите от ловен туризъм. Бяхме поставени в трудно положение, но при тази ситуация нямаше какво друго да направим.
– В предварителния разговор казахте, че се борите и с бракониерите. Много ли са?
– По темата с бракониерството е важно дали това е основен фактор за развитието на дивеча в даден район или не. За територията на ДЛС ”Росица” бракониерството не е първостепенен фактор. Но въпреки това е явление, което дразни тези, които ловуват регламентирано. Бракониерството представлява кражба на дивеч от неговите стопани. А никой не обича да бъде краден. Полагаме усилия да контролираме този процес. Последният случай беше преди дни, когато в неделен ден, в 5 часа сутринта, беше спрян лек автомобил за проверка от съвместни екипи на Ловно стопанство „Росица“ и на РДГ Велико Търново. Беше заловен с ловна карабина и уред за нощно виждане да ловува от автомобила. Сега предстои да му бъдат съставени актове и да бъде санкциониран. През годината се натъквахме многократно на убити животни. Естествено е по-често да разбираме за набезите след престъплението. Има нарушители, които ловуват за трофеи, както и такива, които участват в схема за продажба на дивечово месо. Има и хора, т.е. не хора, а престъпници, които ловуват заради самото бракониерство, заради адреналина, който изпитват, да упражняват незаконен лов. Въпреки че законът позволява да си ловуват съвсем законно и като цивилизовани хора да упражняват хобито си.
-Защо? Превенцията ли не е достатъчна, за да стигне до съзнанието на ловците или санкциите не са ефективни, за да ги дисциплинират?
-Очевидно превенцията не е на необходимото ниво. Полагаме усилия, но явно трудно стигаме до масовите ловци. Безспорно е, че за да стигне до санкциониране на заловен нарушител, трябва да се измине дълга верига от процедури в различни административни структури и институции. И когато някъде по веригата нещо се пропука, дали поради некомпетентност или поради някаква друга причина, Вие преценете каква може да е, много често производствата не стигат до успешен край и нарушителите биват оневинявани в съда. За мен най-големият проблем и в голяма степен причина за бракониерството в България е ниската ловна култура на българския ловец. Почти няма бракониер, който да не е законен ловец. Всички те са минали курсове за ловци, полагали са изпити за това, често и за подборен лов. Тук има сериозни пропуски, които се надявам в най-скоро време да се отстранят на национално ниво. Необходимо е младите ловци, когато записват курс, да бъдат много добре, пълноценно обучавани, да изграждаме у тях европейска ловна култура и отношение към дивеча, което в България липсва. Това е пътят към намаляване на бракониерството. Най-важното е да се насади непримиримост у населението и ловната общност към кражбата на дивеч. В момента у нас нарушителите, тези които са „изиграли“ закона, са героите на обществото. Когато успеем да възпитаме непримиримост и нетърпимост към бракониерството в обществото, особено в ловното общество, тогава вече ще имаме успех. Това важи в пълна сила и по отношение кражбата на дървени материали от горите. Всеки е против тези прояви, но мнозина си купуват незаконни дърва, незаконно добита строителна дървесина, дивечово месо… И затова има предлагане на подобни „блага“.
Няма как денонощно, до всяко дърво, да има горски служител или полицай.
-Завърнаха ли се чуждестранните ловци, които обичаха да ловуват в ДЛС ”Лъгът”?
-След Ковид пандемията има импулс на стари приятели – ловци, които през последните две години, заради противоепидемичните мерки, бяха възпрепятствани да дойдат, но липсата на дива свиня отнема доста от емоциите в стопанството. Не е същото, каквото беше. Все пак графикът ни за лов на елени е пълен. За октомври, ноември и декември имаме доста заявки и от България, и от чужбина – не може да се оплачем, но остава горчилката от липсата на дива свиня. Трябва да отбележим, че популацията на благороден елен в района е в много добро състояние, запасите са високи. Необходимо е разумно ползване за постигане на оптималните параметри на популацията.
-Как се отразяват икономическата и финансова кризи на вашата дейност?
-Когато има криза, тя се отразява и на всички сфери. Очевидно навлизаме в нова криза. И за близките години не съм оптимист за развитие на ловната действителност.
-Как да завършим този наш разговор, инж. Степанов?
-С оптимизъм, както винаги сме го правили. Мога да се похваля, че трудните години напоследък мобилизираха колектива. В стопанството работят сърцати и способни колеги. Навлизаме в ловния сезон отлично подготвени. Дай боже, в края на месец октомври да се чуем, за да се похвалим с добри ловни успехи.
Позволете ми да използвам вашата трибуна, за да благодаря публично на служителите на ДЛС ”Росица” за отличната работа. Във всяка една от многобройните ни дейности, свързани с опазване на горите. За мен е чест да ръководя подобен колектив!