Основните теми на дискусиите в медиите в момента са газовата, финансовата, политическата и произтичащите от тях още кризи у нас, и то преди предсрочните парламентарни избори. Но освен тези кризи, е възможно и да се зададе и друга, която като бомба цъка и е възможно, скоро да напомни за себе си. Тази в здравната система.
Само преди месец стана известно, че и медиците в страната, и по-специално медицинските специалисти, се подготвят за стачни действия в началото на месец септември – тревожен факт, който не трябва да се пренебрегва. Своята готовност те заявиха с подписка, внесена от Синдиката на медицинските специалисти в последните дни на Парламента. В нея се настояват за незабавно дофинансиране на всички структури на здравеопазването в страната до нивата на минимума, подписани в Колективния трудов договор в сектор „Здравеопазване“ от 12 април 2022 г. В него е посочено, че минималната начална заплата на лекар с една специалност трябва да е 2000 лв., на медицинска сестра – 1450 лв., а на санитар – 910 лв.
Защо не се извършва това увеличение, което провокира недоволството на медиците? И как са справят с проблема в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“, коментира за в.“Росица“ д-р Пламен Цеков, управител на болницата.
-Д-р Цеков, в последните години кризите ни следват една след друга и за съжаление продължават. Как им противодействате в болницата?
-Да, кризите са от най-различно естество, а ние сме длъжни да им копираме ефекта така, че да не дават отражение върху дейността ни. На фона на добре приключилата 2021 година, която имаше адекватно финансиране, и в съчетание на всички мерки, които бяхме предприели и реализирали през годините по отношение на ефективно използване на ресурса, ние влязохме с един солиден запас през 2022 година. Това ни позволи да изкараме зимата сравнително добре, въпреки увеличението на цените на енергоносителите – основният сериозен удар, като разход за бюджета на болницата. Така че зимата изкарахме добре и негативното влияние на тия процеси, които се случват на национално ниво, не ги усетихме толкова сериозно. С финансовия резерв, който имахме, покривахме разходите и към края на месец май вече беше изразходен. Забави се и финансирането на болницата, заради по-късно приетия Национален бюджет, влизането му по-късно в действие и свързаните с него наредби, подзаконови и нормативни актове. Това доведе до смущение във финансирането, но в крайна сметка всичко беше изгладено, след като от държавата, в лицето на МЗ и НЗОК, получихме нужното финансиране. Успяхме да се разплатим с доставчици и към настоящия момент отново нямаме задължения. Трудно е! Има големи неизвестни към нас, които са свързани с изискването да увеличим драстично Фонд работна заплата. Това е най-големият проблем в момента.
-Защо д-р Цеков? В какво се изразява разминаването на решението на доскорошното правителство да повиши заплатите на медиците и невъзможността това да стане реалност?
– Защото с новите цени на НЗОК ние не може да реализираме такъв приход, който да ни позволим да дадем такива високи заплати. Може би за някои да не са много високи, но за нас означава да повишим със 100 % ФРЗ. А с новите цени на клинични пътеки не може да осигурим тези пари.
-Значи предишното правителството е приело решение за увеличаване заплатите на лекарите, медицинските сестри и санитарите, но не осигурява тези средства или възможностите им за получаване?
-Очевидно е, че системата е недофинансирана в частта за работни заплати. Казвал съм го многократно ще го кажа и сега, дори и на някой да не му хареса – здравната система съществува в момента благодарение на търпението на работещите в нея. То компенсира ниското възнаграждение и много от недостатъците в системата. И работещите в нея я кредитират. Някой ще каже:“Не е вярно!Ние си плащаме здравните осигуровки!?“Но никой не си задава въпроса дали тези здравни осигуровки са адекватни, дали сумите, които се събират са адекватни на потребностите на системата!? И от тази гледна точка нашите лекари и най-вече медицинските сестри страдат. Техният труд е обезценен наполовина, те дотират системата, търпят и мълчат с години наред, но продължават да лекуват хората.
И от тази позиция това, което предишните управляващи искаха да направят – да увеличат заплатите звучеше добре. Надали има човек, който да каже:“Ние не искаме да увеличим заплатите на персонала!“ С тази разлика, че начинът, по който да се направи това, не е изчистен така, че да може да дадем тези работни заплати.
-Защо, какви са необмислените добре стъпки за осъществяването на тази иначе добра идея?
-Защото увеличението минава през императивно вкарани клаузи в договора с НЗОК, т.е. вменява ни се задължителен разход, който е постоянен във времето и ние не може да отстъпим. Записано е в трудовите договори, че всеки месец тези пари трябва да са осигурени. От друга страна на нас ни се казва:“Вие имате един определен таван, който може да достигнете на заработка, и в този таван трябва да осигурите задължителните компоненти на фонд работна заплата, плюс достатъчно и ефективно лечение.“ Това ще рече, че всичко трябва да бъде осигурено на пациентите, да си платим разходите към доставчиците и да дадем високите заплати – те наистина стават високи на фона на тези в България, което минава през дейността.
А болницата работи на един ограничен пазар. Въпреки че пациентите могат да избират да се лекуват където искат в България, нашият анализ показва, че общинската болница се избира предимно от населението на община Севлиево и малко от Габрово. Ние сме заградени от три областни болници – в Габрово, Велико Търново и Ловеч, както и от общинските болници в Троян и Трявна. И на практика това, което ни се вменява да се извърши от Националния рамков договор:”Увеличете приема, за да си дадете по-високи заплати”, противоречи на нагласите на обществото, което от своя страна казва:”Твърде много ни приемат в болници, ние не искаме да лежим толкова дълго време! Диверсифицирайте услугата!“ Това означава една част от манипулациите и лечението да бъдат изведени в извънболничната помощ. Нас ни принуждават в момента да правим свръх хоспитализация при един много тежък и стриктен контрол от НЗОК, т.е., на нас ни се стеснява максимално коридора, в който може да приемаме пациенти. Това води до не толкова висок приход, независимо че са увеличени цените на клиничните пътеки от една страна, а от другата – ни карат да извършваме един твърд разход, който противоречи на пазарния подход на пазарната логика. Ние сме търговско дружество и определяме заплатите си на базата на приходи и разходи. И тук идва големия сблъсък, и в това е голямата опасност за мен, защото ние вече втори месец работим по новите клинични пътеки и сме наясно, че не можем да достигнем тези нива. Ние имаме необвръзка около 100 хил.лв. средномесечно. Това означава, че 100 хил.лв. не ни достигат, за да дадем тези заплати. Но в договора, който сме подписали има клауза, че до 1 септември, ако не дадем тези заплати ще намалим цената на клиничните пътеки. А никъде в цената на клиничните пътеки не е записано колко пари трябва да се даде за труд, а това е нонсенс. Това е доста объркващо. Хубави намерения…!? Наскоро чух една сентенция:”Направих го за по-добро, а то стана както обикновено.“
Нямаше комуникация и необходимото време нещата да бъдат изчистени. Това е проблема пред нас в момента.
-И защо се стигна до тук? Вие казахте, че една от причините е липсата на комуникация с досегашното правителство. Кои са другите – много политика и липса на политики за решаване на проблема в здравеопазването или ..?
-Според мен политизиране на един процес, който не се решава чрез административни, а се решава с политика в здравеопазването. Понеже години наред са отлагани проблемите за развитие на здравната система, накрая някои хора сметнаха, че с бързи, еднократни мерки и средства ще отстранят пропуските, направени през годините. Това на практика се оказа, че е невъзможно. Сигурно всички са заредени с добри намерения, но дали могат да бъдат реализирани е друг въпрос.
-Не създава ли това проблем между ръководството на болницата и медицинския персонал? Как успявате да убедите лекарите, медицинските сестри, санитарите, че неплащането на по-високите заплати, не е Ваше решение, а на обстоятелствата?
-Хубав въпрос, защото очакванията на персонала, дори и на тези, които взимат прилични заплати, винаги са с желание да се по-високи – както казва Мечо Пух:”Колкото повече, толкова повече.” Много е трудно да се обясни, защо едно нещо не може да се случи, след като то вече е афиширано и прието като норма – правило, което не трябва да се заобикаля. На мен, като ръководител, не ми остава нищо друго, освен да покажа на персонала как се формират заплатите, че това става на база приход, на база разход. Да видят ясно колко пари изкарват като лекуват пациентите, колко пари разходваме за лечение, колко остават за ФРЗ и как го разпределяме. Аз, като ръководител на болницата, друг лост нямам. Ако с персонала имаме за момента равновесие във взаимоотношенията, то се дължи, че те са добре информирани за това, че да се получат по-високи заплати трябва да бъдем избрани от повече пациенти, а не насила вкарани в болница. А това означава да работим качествено добре, за да ни избират. И на второ място – недостигът, който е на база дейността трябва да бъде компенсиран, дали това ще бъде от Министерството на здравеопазването с допълнителни средства или от други източници, аз не мога да кажа, но ние не може да произведем пари, за си дадем високи заплати. И с всичките рискове, няма да увелича заплатите, ако това крие риск за съществуване на дружеството. Защото ние ще бъдем изправени пред две дилеми – или плащаш заплати и не плащаш на доставчици, което ни връща в ситуацията на 2015 г. – отново задлъжняване, запориране на сметки и бягство на персонал, заради неизплатени заплати. Другият вариант е да плащаме на доставчиците, така както правим в момента и това, което остане да разпределяме за фонд работна заплата.
-Отново информацията за заразените с Ковид-19 намира място в информационните емисии на медиите. Каква е ситуацията в болницата?
-По отношение на тази инфекция ние сме доста добре подготвени, познаваме я като заболяване, знаем хода на протичането. Във времето успяхме да организираме дейността на болницата така, че не ни притеснява наличието на пациенти с Ковид – 19. Изградихме тристепенна система на прием, диференциране на леки и тежки случаи, реанимация заработи на нов ритъм. И пандемията от Ковид – 19 не ни притеснява, още повече, че вирусът показва тенденцията на трансформация към една по-лека форма на инфекция. И сега има граждани, които са заразени, но не достигат до болницата – изкарват заболяването амбулаторно. Най-голямото ни притеснения са заплатите и настъпващата зима, в която цените на енергоносителите прогресират, а не осигурим ли отоплението на пациентите ще нарушим значително качеството на работата. Противодействаме и на това – подготвяме се за зимата така, че да може да омекотим негативните ефекти на пазара, независимо от какви причини са продиктувани.
-През последните години бяха вложени доста инвестиции, както в медицинска техника, така и в условията за пребиваване на пациентите в болницата и работа на медицинския персонал. Станаха ли те по-привлекателни за млади лекари и медицински сестри, които да работят в болницата?
-За съжаление, не! Лекари няма, сестри също няма! Идват рехабилитатори, което е малко по-встрани от нашата дейност. По един, двама човека идват на година, което е твърде слабо, като се има предвид, че средногодишно от 3 до 5% трябва всяка година да идват по трима лекари, а ние нямаме нито един и то от години наред. Двойно повече медицински сестри трябва да идват на година, но…. И този проблем ние няма как да го решим.
-Разбираемо, след като заплащането на труда на лекарите и медицинските специалисти е ниско и не отговаря на отговорността, която носят за живота на хората. В един момент може и професията да се окаже непривлекателна!?
-Да, това е професия, която изисква определена квалификация и образование, което по българското законодателство е 4 годишно. Когато една медицинска сестра учи 4 години и започне работа със заплата, която е по-ниска от тази на човек, който няма никаква квалификация, тя се демотивира да продължи да я изпълнява. И в това е големият проблем. Може би в тази насока е било желанието на предишния кабинет да увеличи драстично заплатите с близо със 100%, за да компенсират именно този пропуск, но той не е достатъчно добре осигурен с ресурс, за да бъде изпълнен.
-Вече почти 4 месеца работите по заложените в Националния рамков договор параметри за работните заплати. Какви са резултатите до момента?
-Към края на месец юни сме достигнали брутните нива на работните заплати, записани в НРД за 2022 г.
Зареждане ...
