ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА
След едногодишно отсъствие покрай пандемията, на 26 и 27 август 2022 г. отново се качих на Хоталич заради Петия рок фест, организиран от Община Севлиево. Както обикновено, организацията беше перфектна – от учтивите отговорници за паркирането, през сериозните и отзивчиви полицаи, та чак до тениските и сувенирните шапки с логото на Хоталич, които се продаваха на входа и с които бяха облечени много хора от публиката.
Това, което наистина ме зарадва, беше присъствието на много млади хора. Аз познавам вкусовете на днешните тийнейджъри и знам, че на пръсти се броят тези, които ще си пуснат рок, докато си пишат домашните или докато вървят по улицата със слушалки в ушите.
Затова бях приятно изненадана не само да срещна там свои ученици, които ме посрещнаха с възгласи: „Госпожо, бяхме сигурни, че ще Ви намерим тук!“, но и да чуя как младите знаят и пеят песните на „Тангра“ и „Остава“ – песни, с които аз съм пораснала, как танцуват и скачат на тяхната музика, а възторжените им викове огласят разкопките!
Другото хубаво нещо беше признанието за севлиевската банда Cheese heads с членове Панчо, Християн, Пачо и солист Богомила. Първия ден публиката беше сравнително малко – едни бяха дошли да подкрепят севлиевската група, а други – да слушат невероятните JEREMY – хедлайнери на вечерта. И именно севлиевците освен заслужените овации, получиха и признание от Жоро – китариста на „Остава“! Той на всеослушание обяви предпочитанията си към групата, похвали ги за авторската им музика, а за Богомила каза, че пее „зверски добре“!
Третото хубаво нещо беше участието на група от деца и тийнейджъри под ръководството на Николай Михайлов.
Деветгодишният солист Павел Петров, който е само в трети клас, но пее невероятно, вдигна на крака публиката, която пя с него и бурно го аплодира. На пианото също беше ученик от школата на г-н Михайлов – Ивайло Недялков, а Ивайла Цветкова – бас китара, Иван Цветков – барабани и Теодор Джабраилов – китара – тримата от групата Never found, бяха истински професионален съпорт на по-младите си „колеги“ и взривиха сцената с изпълненията си.
Втория ден имаше адски много хора, които бяха дошли с целите си семейства, за да използват почивната събота извън града на въздух – а нали това е част от възпитанието на децата – докато се забавляват, да слушат хубава музика и така неусетно тя ще стане фон на тяхното преживяване, ще им звучи познато и ще ги кара да си я пуснат вкъщи! Имаше и възрастни англичани, които бяха дошли със столчета и хладилни чанти – те не разбираха нито дума от текста, но се наслаждаваха както на музиката, така и на факта, че българите пеят в хор всички песни на „Тангра“ и танцуват като луди под звездите!
И именно там, под звездите, когато градът е в краката ти, а ти се чувстваш в безопасност и неразделна част от общност, която споделя твоите интереси, си казваш: „Има надежда! Нищо не е изгубено! Децата ни ще носят огъня в сърцата си – огъня, който сме им предали самите ние и рокът няма да потъне, задушен в извивките на Азис, Меди и Галена!“
Рок фест “Хоталич” показа, че се увеличава обществото, за което “Рокът е начин на живот, а животът е рок”
МИНКА МИНЧЕВА
Скоро открих, че във Фейсбуск има група “Рокът е начин на живот, а животът е рок”. Направи ми впечатление, че тя обединява хора, повечето от които са родени във втората половина на миналия век и съвсем малко от този. И е съвсем нормално, защото това е музика, тръгнала през 50-те години на 20 век от Америка и развивала се в различни стилове през всичките тези години.
У нас дойде по-късно и слушахме рок музиката тайно, защото беше забранена. Затова я приемахме като бунт, като жажда за свобода, като начин да разбием системата, която ни ограничаваше – за много от нас стана житейска философия..
През последните 30 години, които определяме като преход към демокрацията, се наложи стилът на попфолка, който измени не само вкуса към музиката, но и ценностите на по-младото поколение българи – за съжаление и на децата. Радостното е, че в различни краища на страната се провеждат все повече инициативи – фестивали, конкурси, които показват, че има връщане към поп и рок музика.
Доказателство за това е и Петото издание на рок феста “Хоталич”, който събра в старинната крепост едни от най-добрите български рок групи. Нямах възможност да присъствам лично, но гледах всички клипове. Бях впечатлена, от факта, че по-голяма част от публиката бяха млади хора и деца, които пяха заедно с музикантите и се забавляваха истински. А това показва, че се увеличава обществото на тези, за които “Рокът е начин на живот, а рокът е живот”.