МАЯ ГАНЕВА
В микро сметище се е превърнала беседката до старата велоалея по пътя за бившия Военен завод. В това се увери нашият екип, след като посети на място обекта по читателски сигнал. Натъкнахме се на, меко казано, неприятна гледка. Бурените около беседката бяха по-високи от нея, а миризмата, която се носеше от там може да конкурира неподдържана градска тоалетна. А вътре не може да се пристъпи от боклуците, които се въргалят на пода, някои от тях – непосредствено до изкъртеното кошче за отпадъци.
Сред отпадъците, освен опаковки от храна, бутилки и кенчета от безалкохолни и алкохолни напитки, пластмасови и картонени чаши, употребени мокри кърпички се търкаляха и десетки използвани флакони от опасния райски газ и необходимите към тях аксесоари – балони. Последното ясно доказва, че любимото доскоро място за отдих на севлиевци, тръгнали на разходка покрай реката, се е превърнало в свърталище на индивиди, отишли там с ясната идея да се „надрусат“ необезпокоявани от никого.
Беседката е построена през пролетта на 2011 г. от тогавашното общинско ръководство, паралелно с изграждането на велоалеята. Постепенно обаче районът около нея бе занемарен, а дървените части от конструкцията – изтръгнати и разграбени. В този вид я намира екипът на „Гражданско сдружение За Севлиево“ през 2019 година, Сдружението със собствени сили и средства я възстановява. Поставят се нови странични греди, маса и пейки. Новите дървени елементи се лакират, старите се обновяват. Районът се очиства от боклуци, окосяват се тревите и храстите, и мястото се превръща в зона за отдих и пикник до прохладната река. От двете страни на входа бяха поставени кошчета за отпадъци, за да могат посетителите лесно да се погрижат за чистотата на мястото след себе си.
За съжаление всичко това е вече в историята. Явно на хората, които посещават беседката, поддържането на чистотата не им е нито първа мисъл, нито пък приоритет. Съдейки по множеството флакони от райски газ, явно те отиват там, за да достигнат „нирвана“.
Зареждане ...
