Димитър Димитров – Исторически музей
Марин Попниколов Христов (Марин Попов) е роден на 30 март 1888 г. в с. Чадърлии (днес Сенник), в семейството на селския свещеник Никола. Прогимназиалното си образование Марин завършва в Севлиево. През 1902 г. той вече е ученик в специалното Овощарско-лозарско училище в град Кюстендил. След това завършва с пълно отличие средното земеделско училище в с. Садово, Пловдивско. През войните за национално обединение нашият съгражданин е мобилизиран, въпреки че е убеден противник на войната като средство за решаване на междудържавните спорове. През Първата световна война той служи в редиците на 20-и Добруджански пехотен полк и като подофицер е командир на картечен взвод.
След края на войната Марин Попов изцяло се отдава на земеделското движение. Още като младеж той е голям привърженик на кооперативното дело. Марин Попов е създател на земеделския синдикат в Севлиево и негов председател, един от основателите на Популярната банка в града и на много селски кооперации в околията. Той е основател на първия воден синдикат „Росица“ за ползването на водите на реката. Марин Попов е един от основните инициатори за откриване на Зимно земеделско училище през 1918 г. в града ни. Негово дело е и построяването на електростанцията в с. Батошево, като доставя машини от далечен Берлин.
През 1918 г. Марин Попов става председател на Околийската земеделска дружба в Севлиево. На следващата година е избран за окръжен съветник и председател на окръжната постоянна комисия във В. Търново. На произведените избори през 1923 г. той е избран за народен представител. При управлението на Александър Стамболийски за известно време Марин Попов става председател на парламентарната комисия на БЗНС.
Марин Попов е един от ръководителите на съпротивата в Севлиевския край срещу преврата на 9 юни 1923 г. След разгрома на Юнското въстание, превратаджиите започват да претърсват за скрито оръжие домовете на земеделците. Домът на Марин Попов също е проверен обстойно, за един ден през него преминават 5-6 комисии, а самия той е арестуван и в затвора е подложен на жестоки изтезания. Септемврийските събития през 1923 г. го заварват в затвора, където той е оставен до края на годината. През 1924 г. Марин Попов е амнистиран и отново се включва в редиците на БЗНС.
На изборите през 1924 г. Марин Попов отново е избран за народен представител в единната листа на земеделци и комунисти. Политическите му противници се опитват на два пъти да го ликвидират физически. Първият атентат срещу него е извършен на ул. „Дондуков“ в София, а вторият по пътя Севлиево – Габрово. За щастие и двата са неуспешни. Неговите приятели и другари подготвили заминаването му в чужбина, но той отказал с думите: „Никому лошо не съм сторил, престъпление не съм извършил, служа на народа си и няма защо да бягам“.
През 1925 г. Марин Попов става председател на парламентарната група на БЗНС. В същата година на 16 април е извършен атентатът в църквата „Св. Неделя“. Правителството започва да преследва представителите на опозицията, а в страната продължават политическите убийства. Един трагичен момент в българската история известен като период на „Червения и белия терор“ в страната ни. На 6 май 1925 г. без съд и присъда в Севлиевските казарми са убити Георги Златев – кмет на с. Кормянско и Иван Смилов – председател на земеделската дружба в с. Батошево. На 8 срещу 9 май също без съд и присъда е убит едва 20-годишния Александър Драганов от с. Крамолин.
По същото време Марин Попов влага всичките си сили за да достави модерни земеделски машини, семена и препарати с цел да облекчи труда на селскостопанските работници. Самият той, по професия механик, от сутрин до здрач е при машините по селата. Страшно много хора го уважават, но това не спира намеренията на неговите политически противници да бъде ликвидиран.
Покушението срещу видния земеделец е извършено на 25 юли 1925 г. Той е прострелян с 9 куршума, когато се труди на вършачката в местността Коджа кър. Не получил своевременно лекарска помощ, той почива от раните си на 27 юли 1925 г. С това убийство е нанесен тежък удар на земеделското движение в град Севлиево, а севлиевци губят един от видните си съграждани.
„Марин Попов. Радетел за модерно земеделие и развитието на селата“
откъси от биографичната книга на Димо Тодоров
Семейството на поп Никола се преселва от с. Душево в с. Чадърлии със синовете си – Христо и Марин, роден на 31 март 1888г. По-късно там им се раждат Иван, през 1892г. и Дамян, през 1901г. През 1934г. селото е преименувано, става Сенник.
Децата растат задружно, но са свидетели на тежкия живот на селяните. Марин и братята му завършват началното училище, открито през 1886г. То носи името на големия поет и революционер Христо Ботев. Поради масовото заселване повечето деца са раждани в различни балкански села като Столът, Дебнево, Гумощник, Батошево, Ново село (сега Априлци), Боазът и др. , откъдето са дошли с родителите си.
Децата на поп Никола получават голямо за времето си образование. Първородният му син Христо завършва право в Лайпциг и става адвокат в Севлиево. Дамян става свещеник, но през 1952 се разпопва.
Марин израства под закрилата на брат си Христо. Трайна дружба го свързва от детска възраст с Кольо Стайков Врачански, който е с 4 години по-голям от него.
Поп Никола има около 50 декара земя, но не му остава време да ги обработва. Затова пък малкият Марин се заема с двора и го превръща в градина. От малък той проявява подчертан интерес към земята. Посажда сливи, ябълки и орехи.
Марин се развива физически по-бързо от другите деца. Израства висок, снажен и силен. Лесно побеждава и по-големи момчета. По същото време в Горната махала се разчува за необикновената сила на Дончо, синът на Кольо Тревненеца. Това е бъдещият световноизвестен борец Дан Колов.
В работа, игри и лудории преминават първите 11 години от живота на Марин. Той наследява от майка си веселия нрав и любовта към народните песни. От съселяните си – заселници от буден район в Предбалкана от Трявна до Троян, учи различни порядки и знания по скотовъдство и овощарство. Още тогава мечтае да стане агроном.
По волята на баща си младото момче работи в Търново през есента на 1903г., но страстта му към земеделието не го напуска. Постъпва първо в нисше земеделско училище в село Пордим, Плевенско. След това продължава образованието си в лозаро-овощарско училище в Кюстендил и накрая в земеделското училище в Садово.
Синовете на поп Никола имат силно влечение към техниката и през целия си живот Марин ще й отдава първостепенно значение.
Марин Попов отбива военната си служба в 33-ти пехотен полк в Ловеч от 1908г. Завършва подофицерска школа като картечар. През 1909г. се задомява. Сам попски син, той избира за съпруга Иванка, дъщеря на свещеник Илия П. Михайлов от с.Селце, Троянско. Иванка е природно интелигентна, но поради предразсъдъците на епохата към жените, тя остава с начално образование. Иванка насърчава Марин в неговите търсения в селското стопанство, в общстествената и кооперативна дейност. Ражда му четири деца – три дъщери и един син. След раждането на първата му дъщеря – Тинка, младото семейство напуска с. Сенник и се установява в Севлиево. Живеят в различни квартири.
Марин Попов бързо печели доверието и уважението на севлиевци и на хората от селата. Само войните го откъсват от неговата дейност. След мобилизацията през септември през 1912г., той тръгва с 33-ти полк от Ловеч пеш през Севлиево за фронтовата линия. Войната завършва през лятото на 1913г. и Марин Попов се завръща при семейството си, но не за дълго. През август 1914г. Европа е обхваната от пламъците на нова война – Първата световна. Той е вече подофицер и година по-късно отново е на фронта.
Марин Попов навлиза в творческа зрялост след войните и всеотдайно се включва в политическия, обществения, стопанския и кооперативния живот. Първото му значително постижение е създаването на овощна градина в бащината му нива при мелницата в с.Душево. Сам подбира ябълкови и крушви сортове, които се развиват много добре. След утихване работата на полето, през зимните месеци, той събира своите съселяни, които вместо да си губят времето по кръчмите, усвояват селскостопански знания. Насърчава учениците в селото да се учат и ги насочва към проблемите на земеделието. Младият земеделец поощрява хората да създават черничеви насъждения и да развиват бубарството. Той отделя много време и старание на лозарството, посредничи при доставяне на машини и съоражения в околията.
Зареждане ...
