МИЛКА ДЕШЕВА
Огън от любов, най-щастливият пожар. Нали така се пее в една от емблематичните песни на Силвия Кацарова. А дали узурпаторът Путин, авторът на „специалната военна операция“ в Украйна е слушал тази песен? Но дори да е, тя не би го докоснала, защото у него всичко свято е изпепелено.
Войни, епидемии. Те запалват пожари, променят човешки съдби, отнемат животи. Потичат реки от кръв и сълзи. И все пак рано или късно свършват. Но пожарът, който гори в сърцето на нашия общ дом, нашата малка планета Земя, едва ли някога ще бъде потушен. Почти най-малката в Слънчевата система, нареждайки се след Меркурий, Марс и Плутон, тя единствена има сложна и отговорна мисия. Да дарява живот, както и да осигурява условия за този живот. Милиарди микроорганизми, насекоми, птици, водни обитатели, животни и… неговото величество човекът, населяват Земята, планетата на 4 милиарда години. Водата, най-великият извор на живот, заема 5/6 от цялата й повърхност. Чист въздух, гъсти зелени гори, плодородна почва, истинско райско кътче беше планетата ни до преди стотина години. Но откакто човекът от грижлив стопанин се превърна в господар, властен, алчен, ненаситен, господар-експлоататор, който само взема без да дава, нашата къщичка се пропука. Десетки болежки я мъчат. И тя изпраща тревожни сигнали. Огромно пожари в Австралия, пък и навсякъде пои света, унищожават десетки хектари гори, загиват животни. Бракониерството по отношение на горите продължава, думата залесяване отдавна е архаизъм. А горите са белите дробове на планетата. Не са редки случаите на мъртва риба, изхвърлена на брега на някой водоем. Тук си казва думата замърсената вода. ТЕЦ „Марица 3“ спира работа за няколко дни заради мръсния въздух в Димитровград и околностите му. Хора се изселват от града, увеличават се белодробните заболявания сред децата. Пчелари алармират за мъртви пчели, причините за което са комплексни. Не само мръсният въздух и замърсените води, но и намаляване на медоносните дървета, като липа, акация и медоносни растения – магарешки трън, див синап, лавандула. Е, можем и без мед, ще кажат някои, но това е най-малката беда. А кой ще опрашва растенията и дърветата. Та нали пчелите са най-важните опрашители. Но за съжаление те застрашително намаляват и в най-голямата пчелна колония в света, тази – в Мароко.
А чували ли сте за Деветашката пещера край Ловеч? Нейни обитатели са хиляди прилепи. Те населяват нашата планета от преди 80 000 години и се хранят с опасни насекоми, които поразяват цветя, билки, растения. През последните две години тези безобидни бозайници бяха несправедливо обвинени като приносители на коронавируса, но учени бързо отрекоха тази измислица. Без прилепи, както и без пчели планетата ще стигне до пагубно самоунищожение.
Редица световни организации и природозащитници работят по тези екологични проблеми. Една от тези организации е „Грийн пийс“. Най-богатият милиардер на планетата, Джеф Безос, всяка година дарява 1 от богатствата си за опазване на околната среда. 16-годишното шведско момиче Грета Тунберг стана известна в целия свят с призива си за защита на бездомните кучета и изчезващи птици. Млада еколожка в Швейцария има доста нестандартен бизнес. Тя отглежда гъсеници, които са бъдещите пеперуди, за жалост също записани в Червената книга като застрашен от изчезване вид.
Именно в тази връзка НЧ „Цвятко Иванов – 1919“ в с. Крушево, съвместно с РЕКИЦ „Читалища“ Габрово, организираха празник на планетата Земя, посветен на 22 април – Световен ден на Земята. Идеята е как децата от най-ранна възраст да усетят у себе си желание да се борят за своето екологично бъдеще. А първата крачка е може би постепенно да излязат от техническата капсула, в която са изолирани. Обградени от телевизор, компютър, таблет, телефон, те се отчуждават все повече от природата. Не се вълнуват когато виждат малкото лястовички, които носят пролетта на крехките си крила. Не вярват, че има хора като Гунчо от Йовковия разказ „По жицата“, който и „на мравята път струва“. Не правят къщички за птици. Гостуването на „Малка театрална компания“ Габрово имаше специална мисия към децата, а именно те да помогнат на Земята, като я заредят с тяхната детска енергия. Разделени на два отбора със свои капитани „Слънчеви магове“ и „Горски елфи“ децата с много ентусиазъм, възбудени, подкрепяни от публиката, участваха в най-разнообразни игри. Събираха разделно хартия и пластмаса, строиха зелени кули от празни ролки на тоалетна хартия, усетиха аромата на глухарчето, клякаха, ставаха, подреждаха пъзел, тичаха и с вдигнати нагоре ръце поздравяваха Слънцето. Та нали слънцето, водата и чистият въздух трябва да бъдат най-добрите им приятели. После посадиха цветя пред паметника на загиналите за свобода крушевски воини. Но най-емоционално им въздейства потапянето на длани в купички с разноцветно бои и отпечатването върху голям бял картон, в центъра на който беше земното кълбо с ореол от зелени лаврови листа. Зарадваха се децата и на книжките за оцветяване и на микроскопичното глобусче – острилка.
За доброто настроение на всикчи се погрижи младата народна изпълнителка – гъдуларката Никол Иванова, както и сестричката й Виктория, която тепърва прави своя прощъпулник в песенния фолклор.
Огромни и трудни за разрешаване са двата основни проблема пред съвременния човек. Това са енергийният проблем и изхранването. Но ако искаме никога да не ни споходи съдбата на жената от приказката „Тримата братя братя и златната ябълка“, която месела хляб със сълзи, защото нямало вода; или пък трудната задача, която трябвало да реши царят, в чието царство се свършило житото, дори за посев нямало – можем да прави едни дребни неща, с които да помогнем за оцеляването на нашата планета. Например – да гасим телевизора или електрическата крушка, когато не ги ползваме; да изхвърляме отпадъците на точно определените места; да пестим водата, знаейки, че някъде по света, най-често жената, а не рядко и децата ходят на километри за питейна вода с делва на глава; да сигнализиране институциите, когато видим опит за отравяне на бездомно куче или котка; необичаен пушек в гората също трябва да буди тревога у нас.
И всичко това е в името на бъдещите поколения и тяхното щастие, да се радват на зелената пролетна росна трева, по която да ходят боси за здраве. Да се радват на сълзата на отрязаната лозова пръчка, която след време ще напълни кошницата на своя стопанин с грозде, а бъчвите с вино. Да се вълнуват от кацналата върху розовия прасковен цвят пчеличка, която заедно със своите сестрички ще напълнят тенекията на стопанина с мед, а душата му с радост.
И нека всички заедно да продължаваме да боготворим малкото житно зрънце и магическата му сила, с която тънкото кълнче пробива твърдата земя в края на зимата, расте и се превръща в златно житно море, а после в бялото злато – брашното. Хлябът! Именно той е бащата за хората, а водата е майката.