Кризите – здравни, енергийни, икономически следват една след друга през последните две години и засягат не само нашата страна, но и целия свят. Най-голямата от тях е войната в Украйна. В същия порядък са и вътрешните кризи в страната, породени от международните и управлението на държавата. Как се управляват и до колко политическото говорене съвпада с реалността? Разговор по темата с народния представител от ПП ГЕРБ-СДС Томислав Дончев.
-До края на месец април ще бъде подписан договора за изграждането на тунела под връх Шипка, 9 месеца проектиране и започва строителството. Това заяви в началото на месец април в Габрово Деляна Иванова, зам.- министър на МРРБ. Има ли разминаване с прогнозите на ГЕРБ, че изграждането на тунела можеше да започне още миналата година?
-Дано това, което е казала зам.-министър Иванова да е вярно. Не може да ме подозирате в политическа ревност, че проектът е подготвен от наши екипи, а ще го реализира някой друг. Важното е да стане. Но първият и съществен въпрос, който трябва да зададем, е защо трябваше да бъде загубена една година. И не само за тунела под Шипка, но и за пътното строителство. Едва последните няколко седмици забелязвам раздвижване на строителството на автомагистрала “Хемус”, а често обикалям България. Тя беше спряна за една година. Възлагане на изпълнението на проекта за Шипка можеше да се случи преди 10 месеца и към момента той щеше да се строи. Една пропусната година за пътното строителство означава само щети. Да не коментираме безопасността на републиканската пътна мрежа. Дупките, които са се оформили през зимата, няма кой да ги попълни, мантинелите, които в следствие на катастрофите са изкривени и компрометирани. Пътният травматизъм ще бележи рискове заради състоянието на пътната мрежа.
-Причините за спирането и забавяне строителството на тези проекти бяха съмненията в договорите за обществените поръчки, в липсата на проекти, че има нещо нередно, т.е корупция. Година по-късно работата по тях продължава, без да са изяснени тези съмнения. Не е ли по-пагубно за хората недоверието, че всяко нещо, което е правено до момента, е лъжа и измама, отколкото забавяне на строителните дейности?
-Хората станаха жертва на една всеобхватна, мащабна политическа пропаганда, която за всяко нещо, което се строеше беше вързано с корупция. Измина една година, конкретни данни за корупция няма. Няма обвинен чиновник за това, че е корумпиран, както и предприемач за това, че го е корумпирал. Колкото до недоверието, то винаги е щета. Защото, когато гражданите имат недоверие към някой публичен сектор, каквото е пътното строителство, то при промяна на управлението и една партия се смени с друга, доверието не се връща. И не знам колко години още, когато хората видят асфалт, мостово съоръжение или друг обект, ще го свързват с корупция, а не с ползите от него. И това благодарение на приказките и клеветите, които се изприказваха през последните две години.
-А защо не се опровергахте нито едно от тези твърдения?
-Защото, когато един говори, а срещу него викат стотици, е много трудно. Ще ви припомня какво беше през 2020 г. когато всички партии в истерични обвинения – не само в пътното строителство, а във всички сфери, говореха, освен че от пътища се краде, стотици хиляди български граждани са подслушвани. Имаше слух, че Борисов изял някакъв служител на Министерството на земеделието. Измина една година и се оказа, че нито едно от тези твърдения не е вярно. Но пропуснахме да градим, което е щета. Аз познавам всяко едно голямо предприятие в страната, познавам собствениците, инженерите, мениджърите и като ходя там, не само по време на избори, те ме питат за няколко неща. За липсата на кадри, за възможна помощ от европейските програми за пътища, защото всеки иска работниците и товарите му да се придвижват по-бързо и безопасно. И, дали някъде ще се появи индустриална мощност или инвестиция, зависи от наличието на пътища. Те са един от най-мощните инструменти за модернизация на държавата. Не знам защо трябваше вследствие на словоблудно говорене този бранш да се омаскарява!?
-510 млн. лв за Северен централен район по програма „Развитие на Регионите 2021-2027″, от които Габрово и Севлиево ще могат да се възползват. Това също е информация от зам.-министър Иванова, но ще имаме ли време да се възползваме от тези средства, вече сме почти в средата на 2022 г.?
-Много хубав въпрос, защото периода 2021-2027г. тече. От него измина година и половина и България все още няма сключено партньорство с ЕК и няма одобрение за оперативните програми. Ще обясня какво означава това. Ако имаме одобрено споразумение за партньорство до месец юни, означава че първите схеми за безвъзмездна финансова помощ за общините могат да бъдат отворени примерно през месец август. Понеже познавам добре законодателството – писано е от моите екипи през годините, това означава, че първите пари за общините ще дойдат през 2023 година, което е още една пропусната година за целия инвестиционен процес. Знаете, че всички общини разчитат на тези пари от ЕС, защото те са основния инвестиционен ресурс. Лошата новина е, че има забавяне и то има ефект – тези пари са един от факторите за развитието на цялата страна. Там, където градовете се обновяват, хората живеят по-добре, там идват и инвеститори, и туристи. И закъснението ще бъде вече две години.
-Тогава защо се съобщават тези суми за инвестиции в общините, които реално няма да могат да се използват до края на програмния период?
-Аз не обичам злобливото политическо говорене. Много Ваши колеги ме караха да давам оценка за първите 100 дни на правителството. Може да даваш оценка и коментар за качеството на свършена работа. В случая мога да коментирам само изречените приказки. Те са хубави, амбициозни, но освен приказките, хората искат резултати. Искат нещо реално, да го видят да го пипнат – аз така съм научен да работя.
-”Такова управление досега не е имало” са най-честите коментари в социалните мрежи от редовите българи. И не всички са хейтъри, много от тях споделят това с болка. До колко основателна е оценката им?
-Такова мнение изразяват и анализатори, политолози, изследователи ….Те смятат, че това управление е феномен в българската политическа история през последните 30 години. Първо от гледна точка на това колко разнопосочна е коалицията. Тя е от партии, които не само спорят по различни теми, но понякога толкова сериозно се нападат, че не може да се говори за екип, за отбор, който иска и може да свърши някаква работа. На второ място, без да искам да обиждам никой, правителството е феноменално и от гледна точка на присъствието на хора, които не знаят с какво се занимават. Имам предвид голяма част от състава на Министерския съвет. Да сложиш човек да работи на машина, който не знае с какво се занимава е опасно за здравето му, за всички, които работя в цеха или във фабриката. Да сложиш министър в министерски кабинет, който не знае за какво става дума, е опасно за цялата държава. Може да продължим с анализа и по сектори, но цялостната политика на управление има един изключително авантюристичен стил. Нямам против авантюрите, но, ако някой ги прави за собствена сметка, но когато правиш авантюра с една държава и цялото общество, това не е добре.
-Кое е най – фрапиращото в управлението на страната – това че продължаваме да обедняваме и не само заради световните кризи, за кризите в управляващата коалиция или ….?
-При анализа си за бюджета за 2020 година, не че имам самочувствието да цитирам себе си, но в случая ще се цитирам, казах, че този бюджет е много особен, защото предполага да се похарчат огромен обем пари и това ще ни направи по-бедни. И това в момента се случва. Ако сравните този бюджет с бюджета на 2019 г., той е с 20 млрд.лв. повече. В същото време аз не знам нито един българин, който сега да живее по-добре от преди една, или две години. Факт е, че със заплатата, която вземаш, като отидеш в магазина и заредиш колата ще установиш, че си купил по-малко неща.
И, ако някой коментира, че това няма нищо общо с правителството, не е вярно! Последните данни показват, че в България инфлацията е значително по-висока от средноевропейската. Ако предположим, че печатането на пари по време на Ковид пандемията напомни инфлацията в целия свят – и в САЩ, и в ЕС, при нас, поне половината от инфлацията, е предизвикана в България. И това се дължи основно на липсата на адекватна помощ на всички производители за високата цена на електроенергия. И те какво направиха, прехвърлиха цената върху своята продукция – като са започне от промишлената продукция, през хранителната до земеделските производители на оранжерийни плодове и зеленчуци. И хората плащат по-високи цени, защото държавата не помогна на производителите още лятото на миналата година за цената на тока. Това не беше само помощ за бизнеса, това беше антиинфлационна мярка.
-Преди Великденските празници, пак по повод високите цени на стоките и покупателната възможност на пенсионерите, по една от телевизиите вицепремиерът Даниел Лорер съобщи, че не те, а по време на управлението на ГЕРБ не е било помислено за пенсионерите. Как ще коментирате това мнение?
-Едно правителство да се оправдава със старото е устойчив жанр в българската политика, но практиката показва, че това върши работа кратко време. Ние не управляваме от една година. Основният екип на сегашния Министерски съвет, като изключим два месеца за избори, е от една година – достатъчно време да покажеш резултати за това, което можеш да направиш реално. За съжаление основният фокус е за едни PR-упражнения и създаване на сензации.
-Не само по време на предизборната кампания, но и сега, в докладите на правителството, продължават съмненията за корупция, за неправилно изразходване на публични финанси от правителството на ГЕРБ. В същото време в медиите се публикува информация, че такива нарушения по отношение на публични финанси продължават да се правят и от сегашните управляващи. Тогава?
-Има разлика между политическите клевети и реалността. Когато говорим за корупция и злоупотреби аз чакам някой корумпиран наш, висш представител да бъде обвинен, да бъдат извадени доказателства и да бъде осъден – всичко останало са политически брътвежи. Корупция за съжаление има. Тя не е предизвикана от отделна партия – тя си е феномен на българското общество, на българския публичен сектор, за съжаление и на българския частен бизнес. Ние трябва да се стараем тази корупция да е по-малка, да я сведем до нула. Но, когато си вял байрака и си дошъл на власт с израза, тук трябва да сме много прецизни:”Не нулева толерантност към корупцията, а нулева корупция” и когато се появят данни за корупция в твоето правителство, голямата цел, с която си дошъл на власт, се оказва невалидна. Такива случаи само за 4 месеца има много. Не коментирам прословутите батерии. Ваши колеги, журналисти правят достатъчно разследвания. И тук става въпрос за сериозен замах, които могат да уплашат хората, става въпрос за 1,5 млрд.лв. Това е голям проблем, защото как се харчат парите на хората, е тема, която прави българите много чувствителни. Но мен много повече ме притеснява изключително безотговорното и авантюристично отношение към публичните пари изобщо. Харчи се със свободна скорост. Ще припомня, че в края на миналата година се харчиха по 1 млрд.лв на ден. Едни 9 млрд.лв. се похарчиха за малко повече от седмица и никой не разбра къде отидоха. Има ясна тенденция за повишаване на външния дълг, която не е счетоводна и само статистическа характеристика. А държава с висок външен дълг е опасна за публичните финанси. Българите, които са на моите години или малко по-малки, си спомнят 1997 година и са много чувствителни на тази тема.
-Вие казахте, че очаквате да има доказателства за корупция на хора на отговорни държавни длъжности и наказани за това. А аз очаквам да има наказани политици или длъжностни лица за клевети и лъжлива информация по отношение управлението на държавата. Защо политик, висш държавен чиновник или бизнесмен – всеки, който има достатъчно пари да води дела, може да даде на съд журналист, защото се е почувствал наклеветен, с нарушен имидж, достойнство, чувства и т.н. от публикувани данни за извършени от него нарушения, а такива санкции не се налагат на тези, които използват клевети за състоянието на държавата? Не са ли те, по-силната отрова за разделеното ни и озлобено от бедност общество?
-Напълно сте права, че клеветите са отрова и токсини. Те са говорени години наред и са като човешкото тяло, минават много години докато тялото се освободи от тях.
Преди няколко месеца новите управляващи се опитаха да убедят хората, че има магически път България изведнъж да стане по-богата. Властта дойде с мантрата, че като се спре да се краде ще се появят едни 8, 9,10 млрд лв., но аз още не съм ги видял. Напротив, от всички данни, които виждам, парите не стигат. Фискалният резерв е на дъното, едва постига изискването на закона. Но по-големият проблем е, че те се опитаха да променят пътя за развитие, който всеки от нас познава – учиш, работиш, постигаш по-големи успехи. Т.е.ние, като общество се мобилизираме, стараем се, подобряваме инфраструктурата, образованието, създаваме предпоставки за икономическо развитие и по-бързо или по-бавно вървим нагоре. Тези момчета казаха, че знаят един магичен път и всичко ще стане много по-бързо. И това е токсин, защото по този начин хората се заблуждават, че има път, различен от нормалния, който предполага всекидневно полагане на усилия.
-Как ще се излезе от тази ситуация, г-н Дончев?
-Макар че учредиха наскоро партия, аз се боя, че след един управленски неуспех повечето оптимисти на управляващите ще преминат в опозиция, затова ще е по-добре да си вземат багажа и да отидат в някоя точка на света. Но за съжаления няма да носят последиците от тяхното управление, затова преди седмица предложих всеки министър председател да продължи най-малко 5 г. да живее в страната след края на мандата му, за да носи последиците от това, което е направил. Като се разхождам по габровските, севлиевските, дори и софийските улици, освен някой човек да ми се радва, някой да ме нахули – и това се случва, спирам говорим си, но всички последствия от това, което съм правил в МС, си ги нося. Всеки може да ме поздрави или пустоса на улицата. Много ме притесняват политическите мигранти, които в момент, когато нещата не са им угодни, могат да тръгнат нанякъде.
-Това е сериозно предупреждение и предложение. Към кого го насочвате?
-Към системните партии. В тази коалиция най-голям проблем имат БСП и Демократична България, защото те след това управление ще трябва да носят последиците от това, което се е случило и не се е случило.
-Войната в Украйна и готовността на България да помогне с военна помощ, взаимоотношенията с Македония за продължаване на проговорите за присъединяването й в ЕС, като че ли оставиха на заден план изпълнението на Плана за възстановяване и парите, които очаква България от него. Вие вярвате ли, че ще ги получим?
-Аз мога да прогнозирам какво ще е движението на парите. Добрата новина е, че имаме план и аз се радвам като българин. Друга добра новина няма. Той остава лоша редакция на Плана „Дончев“ и тук мога да бъде конкретен – имам предвид тези 12-13% от плана за въпросния проект за батерии, той е спорен, съмнителен. Но по-големият проблем е времето. Този план се появи с една година закъснение. Според европейския регламент 70% от средствата трябва да се договорени до края на тази година. Останалите 30% – до началото на 2023 година. Това означава, че до края на тази година трябва да са договорени 8,5 млрд.лв., което практически е невъзможно. Първата лоша новина е, че по всяка вероятност сумата, която може да ползваме около 12,6 млрд.лв., ще е се редуцира, защото ние няма да може да ползваме всички средства. Втората лоша новина е, че аз дълбоко се съмнявам, че до края на 2022 г. ще получим „живи“ европейски пари по простата причина, че по същия регламент България изгуби възможността да ползва аванс по Плана за възстановяване в края на миналата година. От тук нататък, ако се изпълнява проект в дадена сфера, държавата трябва да го плати, да авансира разхода и чак, когато той бъде извършен и имаме фактури ние да ги изпратим в ЕК за одобрение. И много, много се съмнявам това да се случи в рамките на тази година. Третата лоша новина е, че реални „живи“ пари до крайните ползватели, според мен ще дойдат в началото на 2023 година, защото една обществена поръчка отнема 7-8 месеца. Това означава, че парите ще се задвижат през 2023 година, което е лошо, защото това беше План за възстановяване и устойчивост. Другите страни вече са в режим на възстановяване.
-Съмнително е дали тази година ще получим пари по Плана за възстановяване, както и средства по европейската програма „Развитие на регионите“. Какво следва от тук нататък за България?
-Това, което следва е забавяне на икономическото развитие. Ако тази политика продължава година или година и повече, ако трендът е да се харчи с такава невъобразима скорост и да се вземат нови дългове, със сигурност публичните финанси в държавата няма да са толкова стабилни, каквито са били през последните 30 години. Имало е по-силни и по-слаби правителства, но през последните 20 години всички български правителства са водили благоразумна бюджетна политика. Не са позволявали взаимоотношението дълг към БВП да наближи 30%. В общи линии държавата е харчила, колкото може да събере и колкото е изкарала. И благодарение на това България продължава да бъде сред страните с нисък дълг, но според мен бързо ще променим тази позиция.
-И като се срещате с хората, не Ви ли питат кога ще има нови избори?
-Питат ме! Един мъж ме попита на улицата в София и друг – на бензиностанцията. Вече излезе социологическо изследване, което показва, че сме първа политическа сила. И разликата между нас и втората политическа сила се увеличава. Това означава, че политическа изгода от избори в момента имаме, но друг е въпроса, че през миналата година малко предозирахме демокрацията и три пъти проведохме избори, от които нямаше особен ефект. Избори не се провеждат по каприза на някоя политическа партия. Когато хората поискат, те ще се проведат. Никой не може да върви против волята на народа. А моето съмнение е, че тази коалиция съвсем скоро ще се срине под тежестта на собствената си несъстоятелност.
-Електронно гласуване или с хартиени бюлетини?
-Според мен българските гражданин трябва да гласуват както искат – на машина или на хартия. Последните избори бяха с безпрецедентно ниска избирателна активност. Голяма част от по-възрастните граждани панически са изплашиха от машините. Аз имах лични срещи с такива хора.
-Кризите са негативи, но дават и позитиви. Кое е положителното за Томислав Дончев като политик и за обществото като цяло?
-Да започнем за нас, като общество. Когато изживеем цялата тази криза, българинът окончателно ще спре да вярва на чудотворци – те са голям проблем в политиката. Последният чудотворец каза, че ще оправи проблемите едва ли не с едно щракване на пръсти. И понеже има чаровна усмивка, хората – или поне част от тях му вярват. Чудеса могат да се случват в киното. И в личния живот могат да се случат, но чудеса в икономиката не се случват. За да стане една държава по-богата са необходими мащабни усилия, лидерство, екипи и това не може да стане със щракане на пръсти. След влизането си в ЕС, България е удвоила БТП, станала е два пъти по-богата, но това не се е случило от самосебе си и за една година. Така че българите да развият имунен отговор, да имат силен имунитет по отношение на чудотворците в политиката ще е достатъчна обществена придобивка и обществена еволюция. Това първо. И второ – надявам се, когато нещо го няма – имам предвид подобренията в инфраструктурата, с които българите бяха свикнали, да разберат колко са важни. Понякога оценяваме нещата, когато ги няма. В личен план позитивът е, че през последната година ми остана повече време за сън, защото през последните 10 години съм спал два или три пъти по-малко отколкото е необходимо. Не си спомням през последните 15 години да съм имал отпуск за повече от 4-5 дни. Положих малко усилия да се погрижа за себе си, което не се беше случвало отдавна. Не, че имам много свободно време, но е несравнимо с това да си на служба в Министерския съвет, особено под ръководството на Борисов. Той очакваше от нас резултати веднага от всяка сфера, от всяко място на криза. Чувам, че хората още не са си получили парите от различни бедствия. По време на кризата с „Вера су“ в парламентарната група се шегувахме, че, ако не дай боже се беше случило по време на наше управление, сигурно министрите на транспорта и външните работи щяха да спят на палатки докато не се изтегли кораба.
-Имам ще много въпроси, но как да завършим този разговор, г-н Дончев?
-Случва се едно и също, което съм гледал през годините назад – появява се някой, нито подготвен, нито достатъчно готов за позицията, която заема и влиза в политическия живот. Най-големият проблем са нещата, които не се случват. Започнахме разговора с тунела под Шипка, че е закъснял с една година, за пътищата…Но не забелязвате ли, че нито Община Габрово, нито Община Севлиево през тази година имат финансиране от ПУДОСС. Нямат! И на мен ми е интересно как през миналите години проектите им са били достатъчно добри и одобрявани, а тази година нямат такива. Аз съм убеден, че и двете общини имат проекти за смислени неща, от които хората щяха да имат полза. Мисля че от всички политически щуротии пропускаме възможности и хората заради тях живеят не по-добре, а по-лошо. И това е основният проблем.
Зареждане ...
