МИЛЕНА ТОТЕВА
През месец април са едни от най хубавите и цветни празници. Природата се пробужда. Пролетта заменя зимата. Времето се затопля. Тревата започва да расте. Цъфтят дървета, храсти, цветя. Пробуждат се пасища, ниви, гори. Красиво е! Празнуваме Лазаровден, Цветница и Великден, подвижни християнски, народни, религиозни празници, менящи датите си всяка година.
Тази 2022 година Лазаровден е на 16 април, а Цветница – на 17-ти. Традиции и обичаи от древността, предавани от поколение на поколение, позабравяни, на места възродени. Но не такива, каквито са били някога, в ония времена, когато бабите ни, и дори майките ни, са празнували и изпълнявали. Правили са се празнични трапези, въпреки че са по време на Великденските пости. Празници, носещи със себе си много вяра и надежда. Не се работи! Празнува се! Облечени в нови дрехи, дедите ни са празнували и са се веселели с много песни, музика, хора и веселба, както те са знаели и можели.
Лазаровден
Лазаровден винаги се пада в събота /всяка предпоследна събота преди Великден/, третата седмица от Великденският пост преди страстната седмица, осем дни преди Великден и ден преди Цветница, честваме Свети Лазар – защитник на християнството. Починал след боледуване, на четвъртия ден Христос го възкресил в знак гостоприемството, което проявил към него. Това било последното чудо, с което Христос демонстрирал своята божествена сила и своето Възкресение, според преданията. Възкресението е символ на събуждането на природата. Лазаровден е празник на пробуждащата се природа – поля, гори, пасища, ниви. Един от най-цветните, жизнерадостни дни, организиран и честван от жени и най-вече от млади момичета.
Най-характерен за този ден е обичаят Лазаруване. Девойки, неомъжени момичета, между 10 и 16-годишни, се събирали на групи по 5-7, облечени в красиви, пъстри, нови носии /вече женски/, с венци от върбови клонки и вплетени в тях пролетни цветя на главите, с кошнички в ръце, които също са украсени с цветя, обикаляли домовете в селото. Те са желани, очаквани и посрещнати с радост, пеят песни, които се изпълняват само на този празник, за всеки член от семейството, подобно на коледарите, а песните са за плодородие и здраве на стопаните на дома. При влизане са пеели “Ой, Лазаре, Лазаре…”. Посрещали са ги с питка и мед, дарявали са ги с прясно, сурово яйце – символ на безсмъртието и олицетворявало възкресението, но е и пожелание от стопанката към лазарката за дълголетие и здраве, дарявали ги с пари, плодове, орехи. Лазарките не влизали в домове, където имало наскоро починал член на семейството, или в домове, стопаните на които били презрени /отхвърлени от обществото/. Имало народно вярване, че ако лазарки случайно пропуснат къща, то стопаните ? ще ги сполети нещастие. Вярвало се е, че дом посетен от лазарки ще е благословен, щастлив и с берекет през годината. След като лазаруват, девойките ставали моми и вече се обличали и държали като жени. Това е преходът от детинство към моминство, ергените вече са можели да ги забелязват, харесват и да поискат ръката на избраницата си, а ако тя приемела, любовта им щяла да е вечна. Момите са започвали да живеят в света на жените и официално са считани “за моми за женене”, имали право да си имат либе и да се омъжат. Само веднъж в живота момичетата са можели да бъдат лазарки. Вярвало се е, че момиче, което не е лазарувало, е нямало да се ожени. Сега обичаят не се изпълнява, пресъздава се на места, но не такъв, какъвто е бил. Сега лазаруват малки момиченца до около 10-12-13-годишни. А някога рано сутрин е започвала подготовката за празника – виели се китки, правили се венчета, сплитали са се косите, обсъждали са се какви празнични носии ще се облекат и носят през този важен за тях ден, решавало се е какви песни ще пеят, защото се вярвало, че те имат магическа сила и сбъдвали желания. Има поверие, че “Ерген, който не е коледувал и мома, която не е лазарувала, не могат да се задомят”. Трапезата е постна.
През деня са се приготвяли ястия от джуркана коприва, от лапад, киселец, спанак, ориз, месела се е питка без мая и мляко, баници, варено жито, мед, боб, гъби, картофена яхния, сушени или от пипереница чушки – пълнени, разрешена на този ден е да се яде риба /рибник или печена риба без мазнина/. През деня се берели върбови клонки, заместващи палмовото листо, а върба, защото се пробужда първа от зимния сън. Клонките се носели вечер в църквата, за да бъдат осветени на следващият ден – Цветница. На този ден имен ден има Лазар, името, означаващо здраве, и производните на него.
Цветница
Цветница тази година е на 17 април – неделя, след Лазаровден, шестата неделя от Великият пост, седмица преди Великден. Пъстър пролетен празник, наричан още Връбница. Празнуваме новото раждане на природата. Цветница е с аромат на цветя – върба, зюмбюли,момина сълза, люляк, нарциси, лалета, теменужки и други пролетни цветя, но и комбинация от аромати. Празник на младостта, на пробуждащата се за нов живот природа, на цветята. Цветето е древен символ на пролетта, младостта, красотата. Цветята имат и много и различни способности -да лекуват, да предпазват от зли очи, магии, уруки. Празникът е посветен на тържественото посрещане Исус Христос в Йерусалим. Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица, когато започват Христовите дни на страдания преди неговото Възкресение, започващи в понеделник след Цветница. На този ден Исус Христос влиза в Йерусалим на магаре – животното, символизиращо идването с мир и добро, посрещнат с голяма радост от хората, държащи в ръце палмови, лаврови и маслинени клонки, хвърлящи ги в краката му, заедно с цветя, по пътя му. Ходи се на църква, където се отслужва празнична молитва, в която се благославят върбови клонки /символ и заместващи палмовите/, здравец, цветя. Прави се и водосвет. Всеки, присъстващ на тази тържествена литургия, си взема благословени клонки върба, за които се вярва, че имат магическа сила, ги отнасят в домовете си, за да ги предпазват от болести, уруки, зло, градушки, нещастия. Донесени в домовете ни, благословените върбови клонки се слагат пред иконата /кандилото/ над входната врата сплетени на венче, за да предпазват дома и живеещите в него хора от нещастия, зло, зли очи, зли хора, зли помисли, уруки, нещастия, болести. Тези клонки и венчето се запазват до следващата Цветница, когато донесем нови, осветени върбови клонки, а старите изгаряме, заравяме или закачаме на клоните на плодно дръвче.
На Цветница момите, младите, неомъжени момичета, изпълнявали последният обичай преди Великден – кумиченето. Вечерта момите и ергените са играели хора на мегданите, с което е завършвал и празникът. Вярвало се, че на този ден какъвто вятър духа, такъв ще е вятърът през цялата година; има ли слънце, през годината ще има богата реколта; осветено върбово клонче, сложено в нивата – ще я пази; хвърлено срещу вятъра – ще спре идващата буря; може да спре дори пламъци на огън, хвърлено срещу тях. Трапезата е постна, но е богата, с различни ястия – маслини, кадаиф, боб, картоф и сладкиш, но без в него да има яйца и мляко. Разрешава се да се яде риба и да се пие вино. Имен ден имат всички с имена на цветя, храсти, дървета, растения. През този ден да бъдем добри в действията и помислите си, оставяйки старото и започвайки на чисто, с ново, светло начало! Да бъдем цветни в дрехите и мислите си!
Весели празници – Лазаровден и Цветница!
Коментирани 1