Концертът “Да послушаме кино” с Хилда Казасян и Плевенската филхармония е добър старт за дейността на Дома на културата “Мара Балчева”, след дългата ваканция заради ковид-пандемията през последните две години. Това споделиха севлиевци, които са били на концерта. Какво още ще се случва през следващите месеци, за да се върне отново публиката в залата, след като и изискването за зелен сертификат отпадна, коментира за в.”Росица” Илиян Гъбенски, временно изпълняващ длъжността директор на ДК”Мара Белчева” в Севлиево.
-Г-н Гъбенски, в предварителния разговор казахте, че за Дома на културата искате да говорим, след концерт-спектакъла “Да послушаме кино”, защо?
-Защото заради пандемията миналата есен паднаха няколко представления. Затова поисках да видим как ще започне сезона през тази пролет и тогава да говорим за Дома на културата, за да не вдигаме много шум за нищо. Хората бяха притеснени, не можехме да пълним залите и затова падаха представленията. Когато не може да се съберат повече от 100 човека, не могат да се събират приходи за организаторите и те се отказват. Залата е 600 места, но, ако не запълним поне 300, няма смисъл. Надявам се с отпадането на сертификатите и другите ограничения всичко да започне наново. Този концерт е добро начало.
-Отзивите за него показват, че въпреки Ковид-19, въпреки другите тежки кризи, които се отразяват на финансовото, на емоционалното състояние на хората, жаждата за качествена музика и изкуство остава в ценителите ….
-Така е, но много намаляха ценителите. До миналата година имаше един голям кръг от пенсионирани учители, лекари, които бяха постоянната публика на концерти и театрални постановки. Някои от тях отпаднаха по естествени причини, но все пак има хора, които започнаха да идват на концерти, на театри.
-Вие казахте, че голяма част от постоянната публика са били хора на пенсионна възраст, но аз си мисля, че има и млади хора, които проявяват интерес към интересни постановки и концерти?
-Има, които идват заради името на театъра или постановката, но голяма част идват заради артистите, които участват в нея. Когато има артист, известен от телевизията, тогава вече има сигурен успех спектакъла. Затова организаторите на театрите – частни или държавни, търсят гост – артист, известно име, което да привлече публиката.
-Искате да кажете, че само известността на артиста привлича младите, а не автора на сценария или музиката…?
-Е, има и такива, които идват заради съдържанието, но са по-малко. Отдавна в училищата вече не се говори толкова много за театър, за музика…Назад са и познанията по българския език и литература … Децата нямат навика да четат. За да имаш представа от театър, трябва поне малко да знаеш за автора, да си чел нещо от него. Трябва да имаш подготовка, това важи и за класическата музика. За да слушаш класическа музика трябва да имаш специална подготовка.
-Направи ми впечатление, че фасадата на Дома на културата е оградена с ленти. Ремонт ли ще се прави?
-Сега правим едно проучване, защото имаме проблем с отоплението. Правим и голямо проучване за саниране на сградата, дано да се случи. В момента е изключително скъпо отоплението на залата за едно представление, струва ни около 2 хил.лв. При положение че 600 лв е наемът на залата за отоплителен сезон, разликата трябва да се поеме от някой. Общината помагаше, но в момента не са добре ситуациите с общинските бюджети в страната. Сложно е.
-Как се издържате, сградата е доста голяма, има ли помещения дадени под наем?
-Има две стаи дадени на общинска служба „Земеделие и гори“. Целият горен етаж е даден на детски школи. Но те пък са взаимно заменяеми със залата на духовия оркестър, където репетират … Не получаваме приходи от наеми. Една голяма част е дадена на танцовата школа, но те си плащат само отоплението. Това са градски състави и не е хубаво да им вземаме пари.
-Какви са възможностите за развитие на Дома на културата?
-Имаме много възможности. Една част са дейностите, които се случват тук, в залата, но не малка част от тях са извън нея. Имам предвид фестивалите „Семе българско“, Рок фест „Хоталич“, Есенния панаир, сборовете по селата – всичко това е свързано с нашата дейност. Ние осигуряваме сцена, осветление, звук и мога да кажа, че вече имаме много добро оборудване, на световно ниво. Сцената ни е голяма и хубава – това е голяма част от нашата дейност. Като започнат панаирите по селата почти всяка събота има събития с духовия оркестър и танцовия състав при читалище „Развитие“.
-В община Севлиево има много читалища, с много добри самодейни състави, чийто изяви най-често са на сцената на Дома на културата. Според Вас те привличат ли млади хора?
-В момента е голяма мода да се ходи на народни танци. Да не казвам голяма дума, но може би над 400-500 човека посещават такива състави. Част от тях са към постоянния танцов състав, но има доста млади хора, които два пъти в седмицата, срещу минимална такса, ходят да играят за удоволствие.
Сега по време на фестивала „Семе българско“ ще видите, че цял ден на сцените се изявяват фолклорни групи от читалищата по селата. Радостно е, че освен по-възрастните жени, в тези групи участват и доста млади хора. Такива има във фолклорните групи на Батошево, Куката, две млади момичета – сестри от Добромирка, отидоха в музикално училище.
Ние, от Дома на културата по всякакъв начин поощряваме желанието на младите да участват в различните школи, самодейни състави със сцените, залата, оборудването по време на техните концертни изяви.
Трябва да върнем публиката в залата. За щастие работим с добри организатори, които подбират представления, спрямо вкусовете на местната публика.
-Според мен добро отношение към публиката в Севлиево имат и известни театрални трупи, певци музикални изпълнители….
-О, да! Благодарение на предишния директор на Дома на културата Генчо Павлов залата е запазена в перфектно състояние, както и самата сграда. Той беше стриктен в поддържането, в опазването на всички съоръжения в сградата. И много от театрите, които имат постановки тук казват, че толкова добре запазена зала, с модерна сцена и техническо оборудване, рядко се среща.
-Какъв е афишът за месец април, какво ще гледат севлиевци в Дома на културата?
-На 11 април ще има концерт на Веселин Маринов; на 16 и 17 имаме участие в “Семе българско”; на 18 април е театралната постановка “Умопомрачение” и на 28 април “Взехте, Радке, взехте”.