Продължаваме традицията на вестник “Росица” за учители и ученическо творчество

На 24 ноември 2021 година отбелязахме 87 години от издаването на първия брой на в”Росица”, месечник за учители и ученическо творчество. В продължение на 10 години – от 1934 до 1944 година в него са публикувани стихотворения, разкази, есета на ученици от селата и градове, не само от Севлиевска околия, но и от други краища на страната. Голяма част от тях са известни имена на поети, писатели, публицисти…
Националният ученически конкурс за журналистика на тема “Моят град е…”, организиран от в.”Росица” и Община Севлиево през 2021 година по случай 135-тата годишнина на в.”Росица” подсказа идеята, че трябва да продължим традицията – вестникът да бъде трибуна на ученическо творчество, защото и днешните ученици в рима и проза изразяват чувства и въжделения.
Макар и в не специално издание, в. ”Росица” от години работи съвместно с клуб “Журналист” от СУ ”Васил Левски” – Севлиево и публикува информации за събития в общината през погледа на младите журналисти. Те разказват и за своите празници в училищата. В днешния брой ще научим кои са изявените ученици, които получиха награди по случай патронния празник на училището и как празнуваха Деня на влюбените.
В края на миналата година желание за съвместна работа изразиха и ученици от клуб “Млад журналисти” при ПГ ”Марин Попов”.
Заедно с двете училища, подготвяме нов проект, който скоро ще представим! Очакваме и ученици от други училища да се присъединят към нас, за да продължим традицията на в.”Росица” за учители и ученическо творчество.

Настроение и усмивки в СУ “Васил Левски” в Деня на влюбените

ПРЕСИЯНА ГАНЕВА, клуб “Журналист” при СУ”В. Левски”
Знаем, че февруари отдавна се е празнувал като месец на романтика и че Свети Валентин, както го познаваме днес, съдържа останки както от християнската, така и от древноримската традиция. Освен в Съединените щати, Свети Валентин се празнува в Канада, Мексико, Обединеното кралство, Франция и Австралия. Във Великобритания Денят на Свети Валентин започва да се празнува популярно около 17-ти век. До средата на 18-ти е обичайно приятелите и любовниците от всички социални класи да обменят малки знаци на обич или ръкописни бележки, а от 1900 г. печатните карти започват да заменят писмените букви поради подобренията в технологията за печат. Днес, според Асоциацията за поздравителни картички, всяка година се изпращат около 145 милиона картички за Свети Валентин, което го прави вторият по големина празник за изпращане на картички в годината.
Чества се ежегодно на 14-ти февруари. И тъй като интересът към него нараства все повече в целия свят, тази година членовете на Ученически съвет се заеха със задачата да пренесат автентичната европейска обстановка в гимназията.
Учениците Георги Георгиев, Цветомир Колев и Николай Недев се преобразиха в купидончета, които раздаваха послания от кутията за валентинки. В нея всеки ученик можеше да пусне писмо, адресирано до някой специален човек. На входа на училището още сутринта всеки учител и ученик имаше възможност да си изтегли пожелание от кошничките на слънчевите момичета Венера Минева и Мария Христова. Останалите членове на Ученическия съвет и доброволците допринесоха за приятната обстановка и доброто настроение в гимназията.
Педагогическият съветник научилището, г-жа Валя Съпчева, отправисвоите искрени благодарности към всички членове на Ученическия съвет, а директорът– г-н Тома Томев пожела на учениците и учителите, уважили празника,приятен и изпълнен с незабравими преживявания Ден налюбовта.

Александра, Пресияна и Калина за успеха и пътя до него

МЕЛНУР НУРИЕВА, 11 б, клуб „Журналист“ при СУ ”В. Левски”
Те са едни от най-изявените ученици в училището. Те са талантливи, борбени и целеустремени. И трите интервюирани момичета са с много заложби и интереси. Това са Александра Златанова от 10,,а“, Пресияна Ганева от 11,,б“ и Калина Мартинова от 11,,в“. Александра е носител на много спортни отличия, Пресияна спечели първо място в категория „есе“ в VIII национален литературен конкурс „Николай Лилиев“ – Стара Загора „Те пак ще дойдат, твоите деца“, второ място в Националния журналистически конкурс за ученици с есе „Моят град е…“ на вестник „Росица“ по случай 135-годишнината му, а преди два месеца Пресияна получи пълна стипендия от бизнес сдружение ,,Севлиево 21 век” заради многобройните си награди в литературни конкурси. През 2021 Калина получи поощрителна награда в X национален конкурс за поезия „…и мисля аз, че ти си Тя!“– гр. Чирпан. Стихотворението й беше отличено измежду 197 стихотворения, а в конкурса на Градската библиотека – Севлиево „Думите като начало, настояще и вечност“ Калина завоюва второ място.
– В каква сфера са вашите успехи?
Александра: Моите успехи са в сферата на карате. Тренирам вече 10 години, а успехите са в резултат на тежки тренировки и на постоянството ми в залата.
Пресияна: Моите успехи са най-вече в сферата на журналистиката. Пиша за вестник “Росица” и съм член на клуб “Журналист” близо 4 години. Литературните конкурси и тези по журналистика са моята страст вече близо две години, като имам призови места от национални участия. Най-голямата ми подкрепа и човекът, който ми помогна да постигна много успехи в тази насока, е моят преподавател по български език и литература – г-жа Даниела Йорданова.
Калина: Моите успехи са творчески. Пиша стихотворения и с тях участвам в конкурси – градски, общински, национални. Понякога пиша просто за себе си, за моите преживявания, за моите чувства. Постигам своите успехи с много труд, старание и никога не се отказвам. Занимавам се с това от близо две години.
– Училището помогна ли ви за постигнатите успехите?
Александра: Със сигурност ми е помогнало. Доста пъти ми се е налагало да отсъъствам от училище, защото съм била или на състезания, или на тренировъчни лагери, но въпреки това всеки учител е проявявал разбиране.
Пресияна: СУ “Васил Левски” винаги е било неизменна част от моето изграждане като личност. Моите учители през годините ми помогнаха да взема участие в изключително много области за изява. Заслугата да участвам в международни конкурси е именно на училището.
Калина: Училището ми помага да постигна тези успехи. Аз съм от хората, които с голямо удоволствие ходят на училище. Има моменти, в които по време на физическо възпитание и спорт музата ми идва и в главата ми започват да се подреждат строфи. Аз съм на мнение, че училището помага за всички постижения на всеки един от учениците. Има много учители, които биха ти помогнали за каквото и да е. Те са хората, които имат отговор за всичко.
– Как успяваш да съчетаеш училището и извънкласните дейности?
Алескандра: Не знам доколко съм успяла да съчетая училището с тренировките, но винаги се опитвам да отделям нужното време и на двете, да не пренебрегвам едното за сметка на другото. Даже почти всеки ден уча до късно вечер след тренировка.
Пресияна: Не ми е трудно да съчетавам две неща, които се припокриват. Извънкласните ми дейности са до голяма степен обвързани с училище! Всичко, което постигам, се дължи на училищната ми дейсност и на учителите, които посвещават част от свободното си време, за да може аз да се превръщам ежедневно в по-добра версия на себе си.
Калина: Много лесно се справям както с училищните занимания, така и с извънкласните дейности. Не изпитвам абсолютно никакви затруднения.
– Каква е цената на успеха и има ли риск?
Александра: Научих, че всеки труд накрая се отплаща, научих да не се предавам пред трудности, а да продължа напред. Научих се на постоянство, уважение и че с много труд можеш да постигнеш всичко, което искаш.
Пресияна: Въпросът ме кара да се сещам как аз мечтаех за тези неща, които постигнах – и то мечтаех много силно! В началото не вярвах, че ще мога да се справя и се чудех как има хора, които успяват и непрекъснато се питах какво им коства да постигат целите си. Да, научих доста неща, но най-важното е, че всъщност аз мога да постигна всичко! Не рискувах, само се опитах, и после пак и пак, докато не осъзнах, че няма да спечеля никога, ако не пробвам.
Калина: Получих много усмивки и поздравления. Хората се радват на успехите ми и са щастливи, когато виждат, че продължавам да пиша и да се развивам в тази посока.
Научих за себе си, че вътре в мен живее един човек, когото досега не съм срещала и тепърва се опознаваме.
Естествено, че рискувах. Всеки човек рискува, но аз реших да пробвам и резултатът ми хареса.
– Какъв съвет би дала, ако пред теб стои по-младата ти версия, момичето, което тръгва по пътя на сегашните ти успехи?
Александра: Когата почнах да тренирам, знаех, че няма да е лесно, но щом си поставиш цел, просто “вървиш” напред, докато не постигнеш това, което искаш. Когато тръгнеш по един път, не може да се върнеш назад, колкото и спънки да имаш. И ако трябва да се върна назад, със сигурност бих го направила пак – да се запиша на карате!
Пресияна: Това беше целта ми – да бъда човекът, който съм днес. Бих казала на предишното си аз: “Вярвай повече в себе си!”
Калина: На по-младата си версия бих казала, че с каквото и да реши да се занимава, няма да сбърка, просто трябва да слуша себе си и сърцето си, за да успее в този наш свят!

“Нека доброто започне от теб” – под това мото премина седмицата на доброто в СУ”Васил Левски”

АЙДЖАН НУРИЕВА,10б, клуб „Журналист“
“Нека доброто да започне от теб” е мотото с което беше отбелязана седмицата на доброто в СУ”Васил Левски”. Целта на Ученическия съвет с ръководител Валентина Събчева беше да покажат, че хората могат да бъдат добри един към друг. За целта те украсиха училището с постери и рисунки, а срещу главния вход поставиха банер “Нека доброто започне от теб!”. Във фоайето на втория етаж имаше постер с въпрос, зададен към учениците: “ Какво добро направи днес?”. Отговорите, забодени на таблото, бяха разнообразни: „ Усмихнах се на непознат“, „Дадох назаем пари на приятел“, „Направих комплимент на случаен човек“. УС отправи и предизвикателства на учениците от 4 до 9 клас, на които те трябваше да отговорят в рамките на деня, като например: „Днес се усмихн? на непознат!”. Госпожа Ваня Иванова, учител в начален етап, сподели, че децата знаят как да бъдат добри, но ситуациите и заобикалящите ги индивиди ги правят “лоши”.
Седмицата на доброто завърши в петък с “ Деня на усмивката”. Учениците от УС украсиха училището с цитати: “Светът започва с усмивка”, “Усмивките са заразни. Бъди приносител!” и много други. Също така и с мемета, които караха всички да се усмихват през целия ден. На втория етаж имаше рамка за снимки с надпис „Ден на усмивката“, в която всеки можеше да се снима. До нея членовете на УС бяха сложили и тетрадка – да напишеш послание, което да накара четящия да се усмихне. Най-често учениците пишеха “Усмихвай се постоянно!”. За финал УС разказаха за положителните страни на усмивката и защо по-често трябва да се усмихваме.
Така премина седмицата на доброто в СУ” Васил Левски”, превърнала се вече в традиция и очаквана с нетърпение от ученици и учители.