На 3 март десетки севлиевци отбелязаха своя национален празник. Навършиха се 144 години от Освобождението на страната ни от турско робство. По този повод пред Паметника на свободата се събраха десетки севлиевци с трибагреници и цветя в ръцете, за да почетат хилядите войни, дали живота си за нашата свобода.
Празничната програма бе поверена на възпитаниците на Детски комплекс „Йовко Йовков”, чиито революционни стихове и песни, бяха аплодирани от присъстващите. С едноминутно мълчание всички почетоха паметта на свидните жертви, които Севлиево дава в освободителната борба: Цанко Дюстабанов, Стефан Пешев, Сава Хаджиангелов, Йонко Карагьозов, дядо Фильо Радев, Дончо Фесчиев, Христо Филев, Иван Преснаков, Никола Дабев, свещеник Радион Попмихов, Павли Венко, Велчо Ночев, свещеник Георги Христо Дългодреев, Петър Зурев, Таньо Стойнов и хиляди знайни и незнайни герои.
И тази година паметникът на свободата бе отрупан от венци и цветя, поднесени в знак на признателност от ръководството на Община Севлиево, Общинския съвет, политически партии, неправителствени организации, културни институции, училища, фирми, граждани, сред които и много деца.
„Днес е ден за лидерство, но и ден за единство! Ден за памет, но и ден за прошка! Ден, в който празнуваме свободата си, но и скланяме глава в памет на хилядите знайни и незнайни герои, загинали в името на майка България!”, започна словото си кметът на града д-р Иван Иванов и допълни: „Такава е нашата орисия на тази останала ни педя свещена земя – тук радостта води за ръка болката, даровете свише – идват със саможертвата, а безсмъртието – с предателство… Но духът ни се калява в дни на изпитание, мъдростта се трупа като най-ценно имане и се предава на поколенията, за да помнят, за да знаят, за да са готови да платят утре цената на това, за което мечтаят!
И тази изстрадана мъдрост е вкоренена дълбоко в земята българска, която пази костите на героите ни. Тя тече във вените на децата и внуците ни. Тя е неразбираема за дошлите отвън, защото не може да се преведе на нито един език. Тя често е в мълчанието ни, в търпението ни, в куража, с който живеем кротко ден след ден, защото „да живееш, значи да се бориш – робът за свобода, а свободният – за съвършенство.
Да притихнем в себе си, да благодарим за привилегията, че сме българи и да призовем силата на предците си, за да пребъде Отечеството!“.
Час преди официалния празник, десетки севлиевци разгледаха изложбата на Историческия музей – „Нека таз свобода да ни бъде дар!”, където, в рамките на Деня на отворените врати, бяха показани портрети на опълченци от севлиевския край.
Празничната програма завърши със спектакъл на фолклорен ансамбъл „Развитие”.
Зареждане ...
