МИЛЕНА ТОТЕВА
Поредният зимен празник, който все още се празнува и не е забравен, въпреки че е много променен, е Заговезни. Осем седмици преди Великден е неделята, наречена Месни заговезни, а седмица по-късно е Сирни заговезни. Тази година те се падат на 27 февруари и 6 март.
Все още е зима, но денят нараства и се чувства полъха на наближаващата пролет. На пробуждането на природата след студове и снегове, които имаше някога, но не чак толкова последните години, и предстоящото затопляне. След Сирни заговезни започват големите Великденски пости, които са 40 дни, до деня на Възкресение Христово. Според традициите някога, но не и сега, за последен път на Месни заговезни се е слагало на трапезата и се е ядяло месо, а на Сирни заговезни са се ядяли яйца, сирене, млечни продукти. Пълен пост, с изключение се е разрешавало да се яде риба на Благовещение – 25 март. Истинските пости са след Сирни заговезни.
На Сирни заговезни по-младите посещават по-възрастните си роднини (родители, ако не живеят с тях) и искат прошка за направените волно или неволно прегрешения и изказани думи, и отваряйки сърцата си един за друг, в името на добрите отношения, взаимно доверие и обич получават прошка с думите „Простено да ти е!“. Винаги по традиция по-младите искат прошка от по-старите с целуване на ръка, защото се е смятало, че по-възрастните не грешат, грешат младите и те са тези, които трябва да бъдат опростени от по-дълго живелите, а и се приемало, че са по-умни. Сега този ритуал не се спазва – никой не си прави труда да уважи по-стар от него човек и да целува ръка, да иска прошка. Младите са самоуверени и смятат, че са безгрешни, прави, винаги и във всичко. Останала е поне традицията на този ден кумците да ходят на гости у кръстниците си, макар и тя да е доста изменена. Носят се варени яйца, сирене, пита, баница или тутманик, печен петел, бяла халва с орехови ядки, ракия, вино, торта.
От спомени на възрастни хора, които вече не са сред нас, но съм чувала, някога семействата, които са били многобройни, особено по селата,са се събирали вечерта край наредената трапеза, приготвена от жените в семейството през деня, която се е състояла от определени храни и са празнували с много веселие. Най-весело е било, когато се е правело „хамкането“. На гредата се е връзвал червен конец, на която се е връзвало парче халва или варено и обелено яйце, което се залюлява в кръг, а децата са се опитвали да го хванат с уста. Настъпвала е суматоха, глъч, смях от омазаните по лицата деца и окуражаващите ги възрастни. Това е част от традицията, която не се спазва вече. Не се спазва и обикалянето на къщите в селото от маскирани хора.
Независимо от това, нека си подем ръка и да си простим на този ден – 6 март, за да се отървем от ненужните грижи, които ни създават лошите взаимоотношения. Поискайте прошка и простете!