МИЛЕНА ТОТЕВА
Някога народът е наричал месец януари Голям Сечко, месец февруари – Малък Сечко, а март – Брезен. Казват, че януари и февруари са братя на Баба Марта. Братята изпили виното на сестра си, която се люти и фучи. Ту е добра и усмихната, ту зла и гневна. Казват и че Сечко сече, Марта дере, Април – кожи продава. Казват още, че Малък Сечко бил по-лош от брат си – Голям Сечко. Малък Сечко казвал, че ако не го било срам от батко му, щял да накара гърнето, което е на огъня, от страната, която е нагрявана, да ври, а другата страна да се пука от студ. Казали са: мразовита зима, плодовита година.
Месец януари, назад в годините, беше снежен, с дълбоки снегове, с ниски температури – минусови градуси. Това е един от месеците с най-много празници. Има и народни наблюдения, по които хората са гадаели за годината, която започва. Такива са: Кишовит януари, година без плод, а от топъл януари да те пази Бог. Ако януари е без сняг, юли ще е без дъжд. Ако през януари прогърми, лятото ще е дъждовно и ветровито. Гдето на Нова година падне мъгла, там през лятото ще бие град. Ако на Нова година вали сняг или е облачно, годината ще е плодовита. Когато замръзне на Богоявление кръста и китката на попа като ръси, годината ще е плодородна и здрава. Атанасов ден – Свети Атанас обърни се към нас! От дебелината на снега на Св. Атанас предците ни са познавали какъв ще е берекета през лятото.
Месец февруари – Малък Сечко. Ако Малък Сечко е топъл – Великден ще е студен. Когато прогърми през февруари, годината бива дъждовна и с чести градушки. На Трифонов ден, ако времето е добро и ясно, то и лятото ще е добро, ако вали сняг – лятото ще е дъждовно.
Март – за този месец казват: Менява се като мартенско време. По-добре змия да те ухапе, отколкото мартенско слънце да те припече. Слънцето през март има зъби. Времето през март е като малко дете. Мъглива пролет, дъждовно лято. Ако е ясно и сухо на 1-ви март, ще е сухо и лятото. Сух март, мокър април, облачен май, плодородие без край. Когато през март вали сняг, а през април дъжд – годината бива плодородна. През март гръмотевица – през годината суша. Каквото е времето на Свети Четиридесет – такова до Гергьовден. Ако срещу Благовец е облачно, пролетта ще бъде кишава и студена. Каквото е времето на Благовец, такова ще е и лятото.
Януари вече отмина. Сега е февруари, да си спомним за някои празници през месеца, които не са толкова известни и не се честват сега, но са се чествали и почитали в миналото, като Зимен Симеоновден – 3 февруари, Деня на пчеларя – Св. Харалампий на 10 февруари и Власовден – на 11 февруари.
Първи, втори и трети февруари са се наричали Вълчи празници, посветени са на вълка, и са се спазвали редица ритуални обреди. На трети февруари е Зимен Симеоновден. Този ден се е смятал за един от най-тежките, най-лошите дни в годината, защото белязвал хората, като им оставял рани и белези. Поверието гласи, че на този ден не трябва да се хващат остри предмети – нож, ножица, игла, секира и други такива предмети. Трети февруари е третият вълчи празник. На този ден жените не предат, не тъкат, не перат, не плетат. На този ден не се работи с вълна, за да не нападат вълците стадата, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не бъдат разсърдени вълците. На този ден се гадае какъв добитък ще се роди през годината. Ако първият човек влязъл в дома е мъж, то и родените животни ще са мъжки, ако е жена – и животните ще са женски. На Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе беркетът от дома“.
Според поверието Харалампий е бил християнски лечител, който държи всички болести, но е покровител на пчеларите. По традиция на този ден се месят питки мажат се с мед и се раздават за здраве.
Власовден пък е посветен на здравето на впрегатните волове, кравите и овцете ,от които е зависел живота на хората в онези години. На празника не са се впрягали, не са работили овчарите, не се е месел хляб. На съседите си жените са раздавали питки, намазани с мед или рачел. А на животните, преди да ги отведат на водопой, са слагали в яслите от обредните питки, с които са захранвали обредно воловете и биволите, с които ще се оре; прекадявали обора и на рогата на животните нанизвали малки кравайчета. На трапезата са се слагали питка, баница, кашник.
Тези празници, не само че не се спазват и почитат сега, но и хората не знаят за тях и съществуването им, а някога дедите ни са ги почитали, спазвали и празнували, защото са били важна част от живота и бита им. Както за благополучието им, но и за здравето на животните, които са били свързани с живота, ежедневието, имотното им състояние. Тогава животните са били във всеки дом, като част от дома и семейството. От животните е зависел животът на стопаните им.
Сега няма животни, но и да има са много малко, за това и тези традиции и обичаи, за съжаление, не са се запазили и са на път да бъдат забравени.