149-та годишнина от трагичната гибел на Апостола на българската свобода – Васил Левски, ще бъде почетена днес, 18 февруари, в Йени конак. Това е мястото, където Дяконът е пренощувал след залавянето му, на път от Търново към София, по пътя към бесилото и безсмъртието… Поклонението ще започне в 10:30 часа днес.
За тези севлиевци, които искат да сведат глави пред саможертвата на Васил Левски и да положат цвете в знак на благодарност, но не могат да присъстват на поклонението, вратите на конака ще бъдат отворени за тях между 9:00 и 17:00 часа.

Патронният празник на СУ “Васил Левски” е днес

Днес най-голямото училище в града – СУ „Васил Левски”, чества своя патронен празник. По този повод, в 12:15 часа, пред бюст-паметника на Апостола на свободата, в южния двор на училището, ще бъдат поднесени венци и цветя.
От 18:00 часа ще се проведе литературно-музикална програма „Заради Дякона Левски“, която ще се излъчва във Facebook страницата и през YouTube канала на училището.

 

И днес ни трябваш, Апостоле, защото “дела трябват, а не думи”

Заваля февруарският сняг на 2022 година и ветровете навяха преспи като онези преди 149 години по пътя към бесилките, стърчащи край град София.
И ето той е жив. Жив е във всяка класна стая на севлиевската гимназия. Васил Левски освен дълбокия ров, донесъл името му, прескача във вековете и смело носи словата си за безсмъртие. Яркият ореол на Апостола днес се отразява в очите и сърцата на възпитаниците от начален етап на Средно училище „Васил Левски“ гр. Севлиево. Сините му очи изгряха гордо и започна от всички стени „да гледа и претегля делата ни“.
Наближаващият 18-ти февруари, развълнува учениците и техните учители, а инициативите в Час на класа, следобедните часове и часовете в иновативните паралелки допринесоха за подготовката на честването на годишнината с рецитали, презентации, проекти и конкурси, инициативи, състезания – „Лъвски скок“, математическо състезание „Лъвче – 2022“ и др.
И ето…… В месеца посветен на Васил Левски, в емоциите и мислите от Дякона и за Дякона, в учестеното биене на сърцата на учители и ученици, в позлатените тайно от някой букви в името на Апостола, живее вечната мисъл, че „Ако е за Българско, то времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания. Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щом дадем, ухо ще им направим едно метане, ще им заплачим още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато се видим, че можем да устоим срещу злото им, което, ако би ни направили. А една година щяло да бъде по-късно – не се знае, па нека и да бъде, да не отиваме още кой знае колко назад… трябва по-напред да се наредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото. И така е.“
Поклон до земи, Апостоле!