Милена Тотева
Някога какъв Зарезан се правеше на 14 февруари, както по селата, така и в град Севлиево. Тогава годините бяха други, но най вече – хората бяха други. Няма ги вече ония хора, умеещи да работят, но и да се веселят истински. Сега, не че няма хора, но сме други, изменили сме се, гледаме другия, озлобени, завистливи, егоисти. Времената ни промениха, но най-много ни промени Covid – 19. Страхуваме се и се отчуждаваме още повече. Сега, на 14 февруари, се празнува и Свети Валентин и много хора почитат него, а не нашия празник – Трифон Зарезан. И при двата празника основно е виното, което е кръвта на Бога!
Но да се върнем назад в годините и си спомним за онези сбирки за празника на лозарите. Св.Трифон е пазач на лозята. В негова чест се правеха трапези в местностите, в които имаше засадени лозови масиви, голяма част от тях вече не съществуват. Имам спомени за празника както от село Идилево, така и от Севлиево. Времето е било и с положителни температури, но в малки случаи, защото през онези години февруари си беше студен месец, най-студеният от годината, с ниски, минусови температури и дълбоки снегове. Помня, че язовира на село Идилево е бил скован от голям лед, по който по-смелите преминаваха.Това, че е бивало студено и със сняг, никога не е пречило да се празнува. В Севлиево, на 14 февруари сутринта, от града към Крушевският баир и вилите там, започваха да се придвижват пеша весели компании, където през деня около отрупани трапези с храна, греяна ракия, вино, смях, шеги, закачки, песни и майтапи, празнуват. Привечер ,около 17:00 часа, в добро настроение и повишени алкохолни градуси, с музика и песни, шеги и закачки помежду си, участващите в шествието компании, пак пеша, се придвижваха обратно към града. Имаше музиканти, които през целия път свиреха, а около тях хората пееха от сърце и душа, в ръцете с бутилки или бъклици с вино. Всички бяха в обръчи от лозови клони на вратовете, какъвто е обичая на този празник. Когато шествието тръгваше от Крушевския баир, минаваше покрай вили по-близо до града, а стопаните им черпеха преминаващите, след което и те се вливаха в тълпата. Спомням си един човек, който минаваше вечер, водещ магарето си, което обличаше с дрехи и му слагаше бомбе на главата. Това е най-яркият и незабравим спомен за мен от този празник в града. Шествието завършваше на площада в Севлиево, който тогава се казваше Стефан Пешев. Там си спомням, че имаше бурета с вино, от което всеки можеше да си налее и да се почерпи. Духовата музика свиреше и се извиваха хора. След това постепенно празнуващите си тръгваха, а площадът и градът притихваха.
Сега празникът пак се отбелязва, но вече не така масово. Всеки празнува отделно. Не се върви пеша, в което беше чарът на този празник, а се предвижват с коли и джипове. Няма песни и музика по пътя. Няма тържество на центъра. Но и как да има при тази заболеваемост от Covid-19, мерките и ограниченията. Е, някои имаме поне спомени, защото младите хора не са били свидетели и не са изживели това, което ние сме преживели на този празник.
В село Идилево също винаги са се събирали хората и са празнували 14 февруари. Мъже, с преметнати през рамо, ръчно тъкани от майките им или от съпругите им торбички, в които са сложили обичайните за празника храни и напитки – прясна пита, дърпана или точена баница, сварени яйца, пастърма, суджук, сирене/домашно/, сварен и запечен петел, обезателно лук, наденица, сланина, туршия-пипереница, кисело зеле, кисели динчета, ракия, бъклица с вино. Отивайки до лозята се палят огньове, край които се настаняват групи от празнуващи, на общи трапези. Огньовете са били много. Някога са празнували само мъжете. После, 80-те години на миналия век, остана един огън, край който се събираха мъжете, но вече имаше и жени. След 90-те години на миналия век празникът започна да се прави в кръчмата на селото, а след като я затвориха, се празнуваше в Пенсионерският клуб на селото. Сега вече не се празнува. Няма ги онези хора, които винаги бяха готови да празнуват, особено зимата, когато по селата няма толкова работа и всички почиват и са си в къщи.
Казано е, че на Трифон Зарезан трябва да се напиеш, за да има изобилие по лозята. Е,сега няма да се събираме край огьове, нито в заведения, но можем и в къщи да се напием, сами или с близки, съседи, приятели, за да не изневеряваме на празника и традициите. Все пак традициите са, за да се спазват и поддържат.
Наздраве и да сме живи и здрави!
Снимките са от Зарезан в с. Идилево, около 1970-1975 година