МАЯ ГАНЕВА
– Д-р Димков, боледува ли българинът повече днес, отколкото преди години? Какви са вашите наблюдения?
– За съжаление това е така. Общо взето мога да кажа, че нацията ни става все по-болнава.
– На какво се дължи това? Къде е мястото на стреса?
– Според мен това се дължи именно на голямата доза стрес, която получаваме ежедневно, а причина за него е несигурността, която, за съжаление, е повсеместна.
Заслуга има и здравната система у нас. За съжаление тя върви съвсем в погрешната посока, защото в последните 20 години профилактиката на практика я няма. А здравна система без профилактика не бих казал, че съществува адекватно.
– Понеже Ви намирам на Фестивала на билките в Младен, кажете ми, коя е билката, която може да пребори стреса? Има ли изобщо такава билка?
– Народните поверия казват: „Пий страшниче, за да преодолееш страха“, но бих казал, че не е точно така. Няма универсална билка за всичко. Има много билки, които са благоприятни за нервната система – мента, мащерка, маточина, жълт кантарион. Те могат съвсем спокойно да се използват като трапезни билки. И вместо да пием някакви вносни чайчета от пакетчета, нищо не пречи човек сам да си ги събере от планината. Хем ще се разходи, което мисля е най-доброто антистрес средство, хем билки ще си набере, хем цяла година ще пие чай.
Както в живота, така и в медицината няма нищо универсално. Въпросът е да се намери подходящата билка, за подходящото заболяване и за подходящия пациент. В случая важни са билковите комбинации. Това е много важно, защото една комбинация може да помогне на един пациент, но не е казано, че тя задължително ще свърши работа при друг. Нещата са индивидуални.
– Каква трябва да бъде продължителността на лечение с билки? Могат ли те да бъдат опасни в даден момент?
– Да. Има билки, например очанката, която е много популярна билка и препоръчителна за очни проблеми, но тя е токсична билка. В по-големи концентрации и при по-продължителен прием тя има токсичен ефект върху организма. Това, че действа добре на зрението, не означава, че не може да бъде противопоказна за много други проблеми. Така че в крайна сметка билките трябва също да се прилагат внимателно и този, който ги препоръчва и предписва, трябва да е наясно с тези съвети, които дава. Аз се старая да не чета много интернет, защото там пише много хубави, но и много глупави неща. Скоро срещнах текст именно за очанката и това, което беше дадено като концентрация беше нещо страшно. Ако човек един месец прилага такава концентрация, това може да го убие. Дозата прави отровата.
– Значи не бива да се доверяваме на продукти от Интернет?
– По-скоро не бива да се доверяваме и на рецепти, и на продукти от Интернет. Още повече, ако те са с неизяснен произход. Купуваш нещо от интернет, но нито знаеш кой и как го произвежда, нито дали има контрол над това производство. Тоест вие купувате котка в чувал. Не знаете какво точно купувате реално. На много места се продава билкова смес, наречена еди как и за еди какво си. Само че вие не знаете какво има вътре. Да, вътре има една смес от билки, но на практика не се знае какво точно е сложено.
– Какво е взаимодействието на билките с лекарствата?
– Малко са хората в днешно време, особено над 40 години, които не пият никакви лекарства. Тоест 99% от хората пият някакви лекарства, за съжаление. Взаимодействието на билките с лекарствата също може да бъде пагубно. Примерно пациенти, които пият лекарства с психиатрична или някаква неврологична насоченост, много от тези лекарства са противопоказани с жълтия кантарион. Той по никакъв начин не трябва да се прилага, когато се пият такива лекарства. Също така жълтият кантарион, който е една прекрасна билка, е абсолютно противопоказан при провеждане на химиотерапия при онкологични проблеми. Така че в крайна сметка моят съвет е – не взимайте нещо, за което не знаете какво пиете.
Ще цитирам пак дядо ми, чиито рецепти са публично достояние, тоест, всеки може да види за даден проблем каква комбинация от билки може да взема. И да направи проста аритметика за един месец колко милиграма от тази билка ще погълне. Така че в крайна сметка аз не съм привърженик на лекарствената терапия като цяло, но за съжаление тя е факт, тя е ежедневие, но не трябва да се отрича нито едното, нито другото.
– Неправилно ли наричат българската народна медицина алтернативна?
– Така мисля. По начало, замислете се, древните шамани какви са били? Те са били лечителите в дадено общество. Това са били хора в дадена степен по-посветени, по-знаещи, по-можещи. Какво са ползвали те? Ползвали са билки. Така че това, което хиляди години са били единствените лечебни средства, ние в момента му казваме алтернативна медицина. По-скоро бих казал, че алтернативната е тази – отпреди стотина години. Може да се променят средствата, може да се обогатяват, може да се въвеждат нови методи на лечение, но в крайна сметка това, че има нови методи не значи, че трябва да отречем всички стари. Но медицината е една. Няма алтернативна и официална. Има различни методи на лечение, които в различни случаи могат да се съчетаят. Примерно пациенти с туморни образувания не е казано, че те не трябва да се оперират и да се лекуват само с билки. Може да се направи операция, може да се направи, ако е необходимо, и химиотерапия, паралелно с това може да се проведе и билколечение. То може да се проведе в последствие като профилактика на рецидиви и метастази, така че нещата могат съвсем спокойно да се съчетаят.
– Обръщат ли се все повече българи именно към билколечението?
– Определено бих казал, че да. В последните години има връщане към природата и то във всякакъв аспект. Не само от гледна точка на лечението. Прави ми впечатление, че много повече млади хора ходят по планините, че много повече млади хора се обръщат към природосъобразния живот, тоест – чисти храни, ползване на билки с профилактична цел. Мога да кажа, че това е една хубава тенденция.
– Автоимунните заболявания днес се срещат много често. Какво е хубаво да предприемат хората с такива заболявания?
– За съжаление е така. Процесът при автоимунните заболявания и автоимунните процеси е много сложен, защото в случая факторът не е външен, а е вътрешен. Това е, така да се каже, разцентровка на собствения организъм. Т.е. когато собственият организъм започва да изработва антитела към себе си. Така че има случаи, когато проблемът е един, да речем ревматоиден артрит или тиреоидит на Хашимото, който е много често срещан в последните години. В единия случай са засегнати само ставите, а в другия – само щитовидната жлеза. Има пациенти, които са с троен-четворен букет от проблеми – стави, железа, кожа и т.н. В някои случаи тези процеси са с тенденция към разширяване – към обхващане и на други органи. От тази гледна точка и лечението трябва да бъде много отговорно. Трябва да се види и да се знае абсолютно цялостното състояние на организма и тогава вече да се прилага лечение. Например при щитовидната жлеза се взима заместителна терапия, в по-тежките случаи при автоимунните заболявания се дават средства, които подтискат имунитета. Само че подтискайки имунитета, вие довеждате организма до много други неприятни ситуации и състояния. Така че природната медицина трябва да е насочена към балансиране и стабилизиране, за да може този процес да затихне. В такива случаи не съм привърженик нито на подтискането, нито на стимулирането на имунитета. Аз съм за средства, които балансират състоянието на организма.
– Казвате, че няма неизлечима болест, а има пациенти, които не искат да бъдат излекувани.
– Ще дам пример. Смята се, че ракът е нелечимо заболяване. Но в крайна сметка не е точно така. В много случаи раковоболни пациенти могат да се излекуват и да доживеят дълги години след заболяването. Но за съжаление има пациенти, които не могат да се излекуват. В крайна сметка това касае медицината като цяло. Замислете се, че от грип, от който всеки е боледувал, също умират хора.
– Къде е мястото на вярата в целия този процес?
– Мястото на вярата е голямо. Дядо ми казваше, че човек ако няма вяра в това, което прави, т.е. лекувайки се, човек трябва да вярва, че ще се излекува. Ако сте виждали книги на дядо ми или сте виждали негови схеми за лечение, във всяка схема, без значение какво заболяване лекувате, има внушение и самовнушение. Това е част от лечението. Всяка сутрин, ставайки, човек трябва да си казва: „Днес аз съм по-добре от вчера. Утре ще бъда още по-добре“. Така че в крайна сметка внушението и самовнушението са много важни при един лечебен процес. Ако ти ставаш сутрин и казваш: „О, аз съм по-зле“, с тази нагласа нищо няма да се постигне. Според мен всичко в живота е така. Ако човек не вярва в това, което прави, то наистина не става и нещата не се получават.
– Освен с офталмология се занимавате и с ирисдиагностика. Какво виждате, поглеждайки в очите на хората?
– Много пъти съм казвал и пак ще го кажа. Трябва да е ясно, че ирисдиагностиката е като всеки друг диагностичен метод. Тя се базира и на оплакванията на пациента, и на анамнезата му – какви заболявания е прекарал, какви операции е претърпял, какви медикаменти взима, защото всичко това са фактори, които могат да дадат промени в картината на ириса, а пък вече от промените в картината на ириса, могат да станат големи грешки. Скоро пред студенти показах една снимка на ириса на пациент, в който имаше петно. То показваше злокачествен тумор на лимфните възли. Само че в крайна сметка се оказа, че това са следи от лазер, правен на пациента в следствие на очен проблем, на глаукома. Сетете се, каква грешка може да стане ако този пациент не бъде разпитан и не знаете анамнезата му. С ирисдиагностика се занимават и хора, които принципно не са наясно с лазерите, които се правят в офталмологията, с операциите, с лазарите, ултразвукът и инжекциите на медикаменти, които се поставят директно в окото. Всички тези неща могат да променят картината и да доведат до знаци в ириса. Представете си, че на вас ви поставят такава диагноза. Как ще се почувствате? Замислете се само за психологическият стрес след месец-два да се установи, че ви няма нищо. Какво ще преживеете в рамките на тези месеци? И дори да се установи, че сте здрав, цял живот в съзнанието ви ще се върти въпросът имате ли рак или не. Така че ирисдиагностиката е също така отговорен метод и винаги съм бил на принципа, дори и да съм сигурен, че се касае за по-сериозен проблем, аз задължително казвам на пациентите да си направят допълнителни изследвания, насочвам ги какви изследвания да направят, за да може диагнозата да се потвърди поне от три източника.
– Аналогичен ли е този метод на рентгена и на скенера?
– Не, не бих казал, че е аналогичен. Очите са интересен орган, както казват – те са огледало на душата. В голяма степен са и карта на състоянието на организма. Книгата на дядо ми се нарича „Очна диагноза“ и най-големия раздел в нея е „Ирисдиагностиката“. На практика много са марките в очите, които могат да показват различни заболявания, не само по ириса, а цялостно на окото. Винаги съм казвал, че преимуществото на ирисдиагностиката е, че тя за кратко време относително лесно дава една цялостна картина на организма, т.е. на целия организъм, а не само на конкретен орган. Например, ако вие направите една електрокардиография ще видите състоянието на сърцето. Ако направите рентген на белия дроб, ще видите състоянието на белия дроб, но цялостна картина не се придобива. Така че това е ценното при ирисдиагностиката.
А иначе всеки диагностичен метод може да бъде допълнен от други методи, ако се сметне, че това е необходимо за последващото лечение. Общо взето по-добре човек да няма поставена диагноза, отколкото да има грешна диагноза. Защото грешната диагноза води и до грешното лечение. А когато нямате диагноза, може да е много неприятна ситуацията човек да не е диагностициран, но той продължава да търси причината, след като има оплаквания. Докато ако е поставена грешна диагноза нещата могат да излязат извън контрол.
– Кое е онова нещо, което ползвате от практиката на своя дядо – лечителят Петър Димков?
– Бих казал, че всичко ползвам. Аз бях студент по медицина, когато той почина и затова много неща съм научил лично от него, а в последствие това, което ми остави бяха всички материали, по които той работеше. Някои готови, другите – в процес на разработка, трети – като идея. Мога да кажа, че всичките тези 30 години работя с неговите материали. Някои се мъча да допълня, други да доразработя и т.н. Например, когато дядо ми е писал за ирисдиагностиката, всички тези съвременни методи не ги е имало, нямаше лазери, нямаше ултразвук и инжекции в окото, т.е. тези знаци по ириса, които не отразяват здравословното състояние на пациента, а са просто ефект от приложени офталмологични методи. Всичко това не е заложено в книгата на дядо ми. Мисля, че в този аспект може да се направи много и този метод да се обогати и осъвремени най-вече. Ирисдиагностиката е същата отпреди времето на египетските фараони, но условията, при които в момента се практикува са съвсем различни и в този аспект би могло да се допринесе нещо ново в самия диагностичен метод.
Същото касае и билколечението. Мечта на дядо ми, която той не можа да осъществи, беше неговите рецепти да се претворят в по-лесна за употреба форма – таблетна. През 1979 г., още по времето на социализма, ген. Иван Михайлов помогна да бъдат отпечатани книгите на дядо ми. Той беше организирал една среща във „Фармахим“ с оглед разработване рецептите на дядо ми в таблетки. За съжаление нещата приключиха на етапа среща, защото ген. Михайлов почина и всичко замря. Но това, което аз успях да направя в не толкова далечното минало, преди 7-8 години, разработих седем продукта на база на рецептите на дядо ми. Те наистина са абсолютно като оригинала и са пуснати като хранителна добавка. За да регистрирате хранителна добавка не ви е нужно абсолютно нищо. На моите продукти съм правил химични анализи във факултета по обществено хранене, във фармакологичния факултет, правил съм анализи за метали във химико-технологичния институт. Направил съм всичко това, което никой не го изисква, но аз искам това, което правя в памет на дядо ми и да се осъществи мечтата му, да не е нещо, което да го пуснем просто, за да го има, а за да е нещо стойностно.
Продуктите ни са произведени на 100% от български билки, които се екстрахират по специална методика. Това са Хемороидал, Гастротон, Имуновакс, Нео хед релакс, Ренал, Силует, Липопротект. Мисля, че успях да направя малко, но стойностни продукти, които са насочени към широк кръг проблеми, от които страдат значителен брой пациенти.
– Какво ще пожелаете на севлиевци за финал на нашия разговор, д-р Димков?
– Дядо ми казваше, че десетте Божи заповеди могат да се съберат в една: „Не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб“.
Зареждане ...
