Ивета Миленова – Исторически музей
Представяме ви Кръщелно свидетелство и Позволително за венчаване, писани от ръката на свещеник Марин Софрониев, починал на 18 януари през 1883 година.
`Основна фигура във възрожденската история на Севлиево, дългогодишният учител в Хаджистояновото училище свещеник Марин Софрониев Калугеров е роден в Ловеч на 14 декември 1837 г. Майка му почива млада, а малкият Марин е отгледан от леля си. Баща му приема монашески сан и насочва единственото си дете към духовното образование. Според проф. Харалан Вълчанов, Марин Софрониев завършва семинария в Одеса и висшето духовно училище в Киев.
През 1854 се завръща в България и само 17-годишен е назначен за помощник-учител в Ловеч. През 1856 г. севлиевските първенци харесали младия даскал, който отговарял на техните изисквания за добро образование и владеене на чужди езици и през ноември той вече преподавал в Хаджистояновото училище. Още от следващата година той обучавал големите ученици. В края на 1858 г. се оженил за севлиевка, започнал да строи собствен дом и окончателно се установил в града.
По негова инициатива в училището влизат редица нововъведения. Обучението се провежда по класове, въвежда се 11 –месечната учебна година и редовните годишни изпитания, за които свиква специална комисия. За награда на добре представилите се на годишните „изпитания“ било връчвано списание „Духовни книжици“, с посвещение, прилежно надписано от свещеника с неговия красив почерк, който опитвали да наподобяват и неговите ученици. Обучава учениците по въведената от П.Р.Славейков в Севлиево Бел-Ланкастърска метода и дори написва едно училищно ръководство „Наръчна книжица за взаимоучителните училища“.
Съдейства на свещ. Ненчо Севлиевец в подготвянето на печатаното от него Свето Евангелие, а в късната есен на 1865 г. го придружава до Русчук (дн.Русе), за да получат готовите екземпляри.
Марин Софрониев организира първото честване на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий в Севлиево на 11 май 1860 г. Като обществено ангажиран човек той редовно изпраща дописки в периодичните издания. През 1862 г. вече притежава голяма за времето си библиотека, наброяваща 183 тома на български, гръцки, сръбски, турски, руски и италиански език. Въвежда в учебната програма нови предмети, с изучаването на които обучението придобива наистина модерен за времето си характер. Негова е инициативата за редовно девическо образование от учебната 1858- 59 г. Ръкоположен е през 1865 г., от 1866 е свещеник в стария севлиевски храм „Св. Пророк Илия“ , скоро става и архиерейски наместник.
Заради своите знания и изключителна взискателност към себе си и околните Марин Софрониев се ползва с голям авторитет сред севлиевци. Обстоятелството, че преподава на това поколение, което след време организира и провежда Априлското въстание, го превръща в известна степен в негов водач. Той е един от сподвижниците и член на революционния комитет, основан под ръководството на Васил Левски през 1870 г. Председател е друг известен севлиевски възрожденски деец д-р Стойчо Христов, който през същата година запалва искрата на читалищната дейност в града. Марин Софрониев не участва пряко в Априлското въстание, но без съмнение е близък и с членовете на втория революционен комитет в града, някои от които негови ученици. След разкриване на заговора е арестуван от турските власти, откаран в Търновския затвор, където се поболява и след няколко години умира. Датата на неговата кончина,18 януари 1883, е отбелязана на скромния му паметник в църковния двор, на изток от олтарната абсида на храм „Свети Пророк Илия“, в който е свещенодействал. Светла му памет!
Оригиналните документи ще останат във витрина до края на януари 2022.