Убедена съм, че за любителите на музикалното изкуство у нас, а и в други европейски държави, вокална формация Upstream Voices е вече част от музикалната визитка на Севлиево. До този извод стигнах след многобройните информации, които сме получавали в редакцията на в.“Росица“ за участието на младите вокалисти и престижните награди от певчески конкурси у нас и в чужбина. През последните две години – 2020 и 2021 те намаляха. Естествено, при тези строги ограничителни мерки заради пандемията нямаше изяви, но какво става с формацията, с тези талантливи деца? Това беше повода да поканя на разговор г-жа Ценка Горалова, вокален педагог и ръководител на групата. Но се оказа, че разговорът е много навременен, защото вокална формация Upstream Voices през 2021 година навърши 20 години. Какъв по-хубав повод да разговаряме за музиката, която топли душата, кара те да живееш и за нея не са нужни преводачи – тя достига до сърцата на всички, които знаят нейния език. А той се учи в най-ранна възраст и не се забравя никога. В това ме увери по време на нашата среща г-жа Горалова, която е отдала живота си на музиката и най-важното – да научи децата да разбират нейния език.
-Разкажете за началото на вокалната формация, защо Upstream Voices?
-Завършила съм класическо образование в Музикалната академия „Панчо Владигеров“, специалност пиано. Работила съм 13 години в музикалното училище в Плевен, но през 2001 година семейството ми ме върна в Севлиево. Исках да направя нещо по-различно, да създам хорова формация с изучаване и изпълнение на популярни английски и американски песни. По това време в Севлиево се изучаваше много усилено английски език. Фирмата, която ме спонсорира и благодарение, на която съществуваме вече 20 години е „Идеал Стандарт-Видима“АД. В града имаше учители от САЩ и Англия, които преподаваха английски език. Попадна ми сборник от любими популярни английски и американски песни, събрах желаещи деца от града и започнах. В началото изработвах мелодиите с акомпанимент на пиано. По-късно съвсем естествено преминах и към съвременните начини на работа – благодарение на озвучителната апаратура, закупена като подарък от нашия спонсор и студиото, което се оформи в мазата на галерията. Държа да отбележа, че първите ни концерти бяха с акомпанимент на пиано.
-Може би точно тази музика, различна от тази, която са изпълнявали децата в училище и в подобни формации, е провокирала и интереса към групата?
– Тогава беше модерно да се учат езици, любопитно им беше, интересно…. Друг такъв състав по това време нямаше. Затова и групата се казва Upstream Voices – в превод: “Гласове срещу течението“. В началото имаше доста спорове дали да бъде на английски или на български и двата варианта са възможни, но приехме английският.
-Вие срещу какво течение се борихте, за да оцелее тази група 20 години?
-Съпротивление винаги има и първите години бяха доста трудни, докато намеря собствения прочит на друг жанр музика, различна от класическата. Трудно беше да пробия в родния ми град, в който имаше вече доказали се формации. Трудно беше, защото децата, които идваха при мен в началото не бяха най-подбраните, просто желаещи да пеят. Аз правех доста компромиси! Първите деца и младежи, които участваха във формацията не бяха с най-блестящи певчески качества, но достатъчно ентусиазирани и нещата се случваха с много труд и усилия. Правехме различни многогласни упражнения за развитие на музикалния слух.
-Как се отрази пандемията на работата Ви през последните две години?
-Намаляха фестивалите, но си спомням години, в които сме участвали в 13,14,15 национални и международни конкурса. През 2020 и 2021 година това нямаше как да се случи. Онлайн вариантите на събития не са най- доброто решение. Това не е само мое мнение, същата позиция сподели и доц. Етиен Леви в среща – разговор на националния конкурс ,,Полските щурчета“. Някои организатори решиха да направят нещо компромисно – първият тур да бъде онлайн, с изпращане на видеозапис и след това да се изберат деца, които да участват във втори етап на живо. Така се случи в деветото издание на Националния младежки конкурс за популярна песен „Петнадесет лалета“.Фестивалът се проведе на открита сцена, с изпълнение на една песен от участник, но според мен нямаше проблем да се проведе на открито и цялото издание, с предварителна селекция. Понякога количеството пречи да се отсее качеството. За мен подборът на участници е необходим за всеки един конкурс. Онлайн конкурсите не са приятни на децата и на техните родители.
-Друго си е да излезеш на сцената, да усетиш тръпката, енергията на зрителите…
-Най-прекрасният конкурс, на който участвахме с радост, благодарение на упоритостта на Веселин Маринов, е “Полските щурчета”, защото той отново се проведе на площада на открита сцена, с много участници и перфектна организация. Местните хора от Полски Тръмбеш са прекрасна публика! Винаги сме се отзовавали на поканата на г-н Маринов още от първото издание на конкурса.
-Какво става с тези талантливи деца, след като напуснат групата? Вие следите ли тяхното развитие?
– Някои от тях се насочиха към специалност поп и джаз пеене в Музикалната академия и Нов български университет в София. Това са Сияна Калоянова, Ивета Петрова от Габрово, Иван Димитров, Стела Георгиева. Обаждат ми се, срещаме се по празниците и през лятото.
-На какво друго учите децата, освен да пеят? На какви техни качества държите много?
-За мен най-важното нещо е дисциплината. Трябва да бъдат изключително организирани. Да си разпределят правилно времето,за да поберат повече информация в училище и извън него. Трябва да спортуват, да се занимават и с изкуство. Да се затвориш само с уроците в училище, не е начин за развитие на една личност. Изкуството развива,обога-тява и доставя удоволствие.
-Коя е Ценка Горалова?
– Родена съм в Севлиево. Започнах да свиря на пиано на 7 години. На 12 години ходих на уроци в Габрово съвсем сама, за да придобия по-добра техника на свирене. Благодарение на тези частни уроци при Дора Аленакова, уникална жена, Директор на школата по изкуствата, влязох в Музикалното училище в София. Това беше изключителен успех за мен, защото от един провинциален град да влезеш в най-елитното музикално училище в България, е голямо събитие. Животът ми беше много труден в началото – съвсем сама на квартира, в големия град, без приятели, роднини, близки. Може би това ме е калило да бъде борбена, постоянно търсеща…Аз нямах музикалната култура, която имаха моите съученици. На много от тях родителите им бяха музиканти и средата, в която са живяли, беше различна от моята. Много години трябваше да наваксвам тези липси с ходене на концерти, слушане на музика, четене на книги, партитури.
-Убедена съм, че Вашите съученици дори не са осъзнавали това, което са имали като даденост, за разлика от Вас?
-Аз съм имала някаква дарба, абсолютен слух и музикални качества, но моите родители бяха обикновени служители в кабелния завод ,,Ненко Илиев“, които обичаха да пеят, обичаха празниците. Музикалната среда в София много ми помогна, да намеря себе си и да се влюбя в Музиката.
След Музикалното училище продължих обучението си в Консерваторията още 4 години. Общо 9 години съм учила в София и благодарение на тях съм придобила някакво самочувствие, качества, които в малкия град нямаше как да ги имам. Освен това и средата, в която се движиш, те завърта на 180 градуса и те изпраща в един друг свят. След завършване на висшето си образование бях разпределена като преподавател в Музикалното училище в град Плевен. Тринайсет години градих сериозна, професионална кариера. И … след 22 години са завърнах в Севлиево.
-Защо?
-В Севлиево ме върна желанието да имам семейство, тук намерих съпруга си. Това е голямата крачка, която направих на 36 години. Пожертвах кариерата си, за да имам уюта на семейството . Бях една от елитните преподаватели по клавирен съпровод, корепетитор на цигулари и щрайхисти. Участвала съм в много конкурси с талантливи ученици, които в момента са концерт-майстори по света.
-Групата, която ръководите достатъчна ли е да компенсира загубата в кариерното Ви развитие?
-Да, това беше новото начало, което ми помогна да имам семейство и да отделям повече време за детето си. През всичкото това време моят съпруг е винаги до мен. Подкрепя всички мои идеи, озвучава концертите ни, прави голяма част от фотографския архив на формацията, защото пътува с нас по събития. Той ми помага във всичко, което правя. Признавам, че технически съм неграмотна, нямам тази компютърна способност, която той има. Ако не беше той, аз нямаше да постигна тези успехи и да направя – юбилейната книжка по случай 20 годишнината на “Upstream Voices”.
Искам да разкажа и още нещо. Познаваме се с Татяна Дончева, която се изявяваше като цигуларка, още от ученическите години. През 1974 година попаднахме заедно на пионерски лагер в гр. Бобруйск – Беларус и се сприятелихме. През есента аз попадам в Музикалното училище, а тя – в Националната математическа гимназия. Продължихме си приятелството, защото тя свиреше в Детската филхармония при Влади Симеонов, а беше и страхотен меломан. След години, когато се върнах в Севлиево и бях родила вече дъщеря си, един ден ми се обади Ценка Йонкова и ми каза, че една моя позната иска да ме види. Зарадвах се на срещата,когато видях Таня Дончева, липсваха ми приятелките. Тя знаеше за моите успехи в Плевен. Когато ми дойде на гости си припомнихме много забавни случки, но на тръгване ми каза:”Шапка ти свалям!Това, което си направила е изключително.“ Някои предпочитат личната кариера на всяка цена, а аз предпочетох да имам семейство.
-Според мен много трудно и смело решение от Ваша страна във възраст и условия за шеметна кариера !?
– В един момент си казах, каквото и да се случва, за мен е по-важно семейството. Три години не работих, за да отгледам дъщеря ни. Благодарение на Васил Кънев – това е човекът, за който искам много да говорим, защото много е направил, не само за мен, но и за много хора, за Севлиево … Създаването на галерия „Видима“ и езиков център ,, Видима“ са негова идея. В началото започнах да озвучавам изложбите – това ми беше първата работа с минимален хонорар, но аз всичко правех за удоволствие. На една такава изява, защото на едно място се помещаваха галерията и езиковия център, той ме попита:“Ти защо не направиш елитна школа? Опитай!“ И така започнах… В началото групата се водеше към езиковия център. Благодарение на Васил Кънев и Мариана Цонева децата, които пееха при мен имаха намаление на таксата с 50% за обучение по английски в центъра. Това са дребни подробности, които за децата и техните родители съвсем не са малки.
-Това ли е пътят на израстването – от малкия град да отидеш в големия и след това да се върнеш? Според мен Севлиево дава една голяма част от възможностите, да не кажа дори по-големи отколкото София, за да остават младите тук..!?
-Преди последните две години на нас нищо не ни липсваше, защото София е на 2 часа разстояние. Ако искаме да отидем на хубав концерт, или театрална постановка, купуваме си билети и отиваме. Единственото нещо, което според мен малко липсва, е качественото образование в по-малкия град. И затова, за съжаление, децата бягат на други места. Не искам да омаловажа обучението в средните училища в Севлиево, но те не са това, което бяха. Това важи и за висшите учебни заведения. Свръх появата на много висши институти се отрази на качеството. Навремето имаше две музикални академии – в София и в Пловдив. Сега направиха куп филиали към Шумен, Велико Търново, Благоевград.. Вече не е същото.
-Каква музика обичате да слушате?
-Освен класическата музика, много обичам джаз и не случайно много мои ученици участваха в майсторски класове на Милчо Левиев и Вики Алмазиду. Тази музика храни моята душица, запалих и съпруга си да я слуша. Той не харесваше този стил. Джазът не е за всеки, трябва да имаш доста развита интуитивност и се радвам, че някои бивши ученици се развиват в тази посока. Ще ви разкажа един случай, който е пример за това.
Един мой ученик Тотьо Христов, вече студент в София, ми се обади по телефона:“Може ли да си видим, г- жо Горалова? Поканих го на чаша чай. Неотдавна с моя съпруг бяхме открили една невероятнa певица Мелъди Гардо, която е просто уникална, гали душата, сетивата, страхотна ….И ние се подготвихме да му пуснем нейно изпълнение.
Пристига Тотю и ми носи подарък – диск на същата певица. За мен това беше толкова приятна изненада…Значи аз съм успяла да възпитам в това момче нещо различно! Нещо, което да докосне душата му.
-Как преминаха последните две години с Вашите възпитаници, как протичаха уроците, репетициите?
-Аз преминах на индивидуално обучение, защото такива са изискванията на ограниченията заради пандемията. Преди работех с групи и там ми беше силата. Това е нещото, което ми доставя удоволствие, защото аз обичам хармонията, обичам многогласната музика, която съм работила с хорове преди години професионално. Независимо в кой жанр ще бъде, многогласното пеене е изключително красиво. И за съжаление това много рядко ми се случва сега, защото такива са условията.
Усещам, че и на децата им липсва. И много често ме питат:“Няма ли да се съберем пак на групичка? Много ни липсват големите изяви! Ние сме имали на година по 4 концерта, организирани само от нас.
-Как ще отбележите 20 годишнината на вокална формация Upstream Voices в условията на пандемия, която налага доста ограничения?
-Понеже не можах да организирам голям концерт, какъвто заслужават 20 години, реших да направя юбилейна книжка с флаш памет, в която са включени всички аудиозаписи на солисти и различни групи на формацията. Имаме диск за 5-годишнината на групата, за 10 и 15 години, правили сме и албум на Флория Цанкова. За 20 годишния юбилей не исках диск. Маргарита Георгиева от фирма ,,Егоист дизайн“, на която съм благодарна за изработване на книжката ме посъветва, че флаш памет е по-модерното и достъпно за всички устройство. На нея могат да се съберат много повече записи, отколкото на диск. Всяка книжка съдържа QR код, с който в нашият сайт могат да се слушат тези и други записи, които са правени преди това.
По случай юбилейната година на формацията решихме да пускаме стари видеозаписи. И всяка вечер на Фейсбук страницата на Upstream Voices звучат хитове от наши концерти. Oткриваме невероятни изпълнения, които просто съм забравила, а те трябва да се покажат.
– Една такава годишнина е повод за равносметка, но и за благодарност. Но кого искате да благодарите?
-Най-напред на съпруга ми, на всички бивши и настоящи ръководители на “Идеал Стандарт – Видима” – генерален спонсор на вокалната формация. Това са инж.Васил Кънев, инж. Красимир Копчев, Ярослав Дончев, Валентин Ганев, Емил Гатев, на Община- Севлиево. Благодарна съм на децата, с които работих през тези 20 години, на техните родители за доверието, на севлиевската и габровска общественост, съпричастни към нашето изкуство.
-Какво са за Вас тези 20 години, като ръководител на вокалната формация?
– Години на много труд, преживявания, емоционални срещи и незабравими пътувания в България и по света, участия в много събития, музикални формати. Гордея се, че сме пяли на една сцена с Лили Иванова, Орлин Горанов, Миро,Йорданка Христова,Етиен Леви, Дони и Нети, Нели Рангелова,Мими Иванова, участвали сме в концерти с Биг- Бенда на БНР, Акага, Фондацията. Над 500 са наградите, от тях 30 статуетки ,,Гран-При“ , спечелени на много национал-ни и международни фестивали и конкурси за популярна песен.
-Какво е Вашето пожелание за тази година, която очакваме с толкова надежда за повече добрини?
-Първо трябва да сме здрави и всеки да се бори за здравето си. За да си здрав трябва да мислиш позитивно, да водиш здравословен начин на живот, да обичаш и търсиш по-често контакт с природата. Към това аз прибавям и изкуството, защото то е лек за душата и ни прави по-добри.
Искам да пожелая на децата, техните семейства, на читатели-те на в.“Росица“ да имат късмета да се върнат към нормалния си начин на живот, да даряват много обич, да изчезне страхът и паниката в общуването, дано повече млади хора се завърнат в България, да потърсят реализация и в Севлиево.
Зареждане ...
