“В Афганистан цари глад. Мнозина са принудени да продават покъщнина, за да си купят хляб. Почти никой в страната не разполага с пари. Вместо пшеница, хората отглеждат опиумен мак, защото носи повече приходи. Организацията по прехрана и земеделие (FAO) и Световната програма по прехраната (WFP) към ООН предупредиха за увеличаващия се брой на гладуващите хора в Афганистан. Данните сочат, че в момента18,8 милиона души в тази страна гладуват, а се очаква до края на годината броят им да се увеличи до 22,8 милиона души. Сред тях има над 3 милиона деца под 5-годишна възраст. Всички тези хора имат спешна нужда от храна, питейна вода, медицинско обслужване и надежден подслон през зимата. Населението на Афганистан е общо 39 милиона души. Никой не разполага с пари.” Тази информация разпространиха преди дни световните медии.
Едва ли някой се съмнява в това, след като потокът от бежанци от тази страна към Европа се увеличи. Голяма част от него преминава през България. Нещо повече мигрантите от Афганистан достигнаха вече и до Габровска област. Разбира се това не е станало без помощта на българи, но това ще установят органите на реда. Защо страната, в която повече от 30 години двете световни сили СССР – преди да стане Русия и САЩ изгубиха милиарди долари и хиляди човешки животи, за да я изведат от бедността и нашествието на талибаните отново попадна под техния плен и обедня още повече? Сигурно е, че отговорът на въпроса търсят световни учени, политолози, анализатори. „Безумието Афганистан” – такова е определението на всичко случило се през тези 30 години в тази страна на инж. Димитър Ножаров, специалист по Сигурност и ОМП в Община Севлиево, който е бил част от българския военен контингент там през 2010 г. За в.”Росица” той дава своите отговори.
-Колко време бяхте в Афганистан и какви бяха задълженията Ви?
-Като военнослужещ от българската армия бях 6 месеца в Афганистан. Работата ми беше изключително интересна – началник-щаб на българо-белгийски батальон за охрана на летище Кабул. През 2010 година летището беше шестото по натовареност в света – на ден около 600 излитания и кацания. Във военна обстановка всеки самолет е под заплаха. Независимо дали е излитащ или кацащ, той може да бъде отстрелян и свален със стотици хора на борда.
-Според мен само това подсказва колко отговорна е била мисията на българския и белгийския контингент!? Как изглеждаше Кабул по това време? Какъв беше живота там?
-Благодарение на службата си успях да опозная района около столицата на Афганистан. Кабул е голям, космополитен град, съчетан с ориенталската екзотика и привлекателност. Но и с изключително бедните квартали и села, които се намират в неговите околности – разликата е убийствена. Като военнослужещ съжалявах хората, които са имали „щастието“ да се родят на тази земя в Афганистан – особено жените. Дори и сега като видя жена, която през лятото е облечена съвсем оскъдно, си казвам:”Колко е щастлива, че не се е родила там”.
Дори и през тези 20 години, когато американците бяха там, да видиш жена да се движи с открито лице е невъзможно. Те са с бурки, които и на очите имат мрежа, която ги ограничава. При всяко едно движение на главата и очите мъжът трябва да знае тя накъде гледа. Купих на жена ми бурка, за да види за какво става въпрос. Сложи я веднъж е каза, че това е ужасно.
-Казахте, че след като сте се върнал от мисията, Афганистан е любима Ваша тема. Защо?
-След като се завърнах от мисията, тази държава стана любима моя тема, за която чета постоянно. Чета историята на Афганистан, следя всичко, което се излъчва в момента, всякакви анализи на всички процеси, които стават в държавата. Да следя какво става в тази държава ми стана като хоби – извратено хоби.
-Защо “извратено”?
-Защото, бидейки там винаги съм бил с впечатление, че всичко, което се прави е за добруването на афганистанския народ, за доброто развитие на държавата. Защото Афганистан винаги е бил свърталище на тероризма – Осама бeн Ладен с Алкайда, Ислямска държава….. Всички тези движения намират подходяща почва за развитие и набиране на скорост в Афганистан. Това беше идеята на мисията – да се помогне на местните хора и същевременно да се спре развитието на тези течения. В крайна сметка, след почти 20 годишно присъствие, нищо такова не се случва. И тези загубени десетки хиляди човешки животи, от които няколко хиляди военнослужещи американци и коалиционни сили. Афганистанската армия също е загубила десетки хиляди войници – говорим за убити, не – ранени. Десетки хиляди убити и от цивилното население, да не говорим за противниците (талибани). Всъщност понятието противник е много относително, защото за противника и ти си противник – стотици хиляди загинали …..Страшно много жертви за тези 20 години, ранените са в пъти повече, за финансовите загуби да не говорим. Това са деветцифрови суми, които и НАТО, и ЕС са платили в т.ч. и българският гражданин. И в крайна сметка през месец август, тази година всичко приключва и се връща по старому.
-Какви са причините, според Вас? Това са геополитически процеси, които обикновеният човек трудно може да осмисли. В момента се водят диспути на ниво Американски конгрес защо се стигна до тук? Защо бяха всички тези усилия?
-Най-интересно е, че историята показва, че същото нещо преживява Съветският съюз в началото на 80-те години. Ако американците са загубили в Афганистан 20 години, СССР губят 10 години. Малко хора знаят, че перестройката е продиктувана от събитията в Афганистан. СССР води война там, но обикновеният съветският гражданин не знае за това. Това е една доста дълга тема…За тези 10 години са загинали 12 хиляди съветски войници. Има един период от десетина години, когато вътре в държавата има граждански войни, в които талибаните успяват да вземат надмощие, това дава възможност да се развие АЛКАЙДА и в крайна сметка стават атентатите на 11 септември 2001 г., след което американците влизат в държавата, заедно с коалиционните партньори.
-Как приемат това присъствие на военни афганистанците?
-Имал съм възможност да разговарям с хора и от града и от селата, за които това е непримирима ситуация. Афганистан е държава, в която хората не помнят от кога не са живели в мир, защото тя е на кръстопът – в географски смисъл и на чужди интереси. Вътрешният проблем е, че местните племена никога не са били единни, за да направят действаща държава, но са били единни против чуждия нашественик. Имало е един период, през 60-те години когато са били монархия, имали са крал, който е бил западен възпитаник и успял да въведе някои порядки, но те не са просъществували дълго, защото са се конфронтирали с Исляма и някои негови крайни течения.
-Говорим за талибаните, които в момента са на власт….?
-Талибан в превод означава учител, а не както ние го превеждаме терорист. Учител, но и на тези крайни течения на Исляма.
-Г-н Ножаров, може ли случващото се в Афганистан да бъде и наш урок?
– Много пъти, виждайки нещо, което се случва в Севлиево, просто инстинктивно го сравнявам и си казвам:“Това нещо го няма, дори и в Афганистан“. Имам предвид незаконните сметища и боклуците. В Афганистан нямат такава стройна система за събиране на отпадъци. При нас, като гледаш всички документи за административни структури, депа за различни видове отпадъци и какво ли не още, ще кажеш, че всичко е перфектно, една хартийка не трябва да има навън…. Но не е така, ние с Вас сме обикаляли край Севлиево и знаем за какво става въпрос. Но това нещо го няма в Афганистан. Това вандалщина, кражби, някой да нарушава обществения ред, такова нещо там не може да се случи! Там контрастите са големи. Ако центърът на големия град прилича на други големи градове, на 30 км. от него е чист феодализъм..Те не знаят какво означава течаща вода, какво означава електричество, асфалт….. Там работят с каруцата, коня със самарите, кобилицата и менците за вода, които пускат в кладенеца. Това много ме е впечатлило.
-Казахте, че военните контингенти на руснаците и американците са извършвали и други дейности, свързани със социалния живот на жителите на Афганистан. Какви по-точно и как се възприемат от афганистанците?
-Мисията на военните там не е само да правят чисто военни операции. Голяма част от задълженията на българския и на чуждите контингенти е изграждането на някаква инфраструктура, с която да се оцени тяхното присъствие. Това са пътища, детски градини, училища кладенци, изграждане на напоителни системи – все неща, с които афганистанците да оценят ползата от чуждото присъствие. Виждал с очите си невероятно добри неща, които са направени. Една част от тях са направени по време на съветското присъствие и още са запазени. Те ги ценят. Има хора, които казват:“Те бяха нашественици, но построиха това и това.“ Американците са построили десетки, стотици повече неща и пак ги смятат за нашественици и врагове.
-А какъв е приносът на българския контингент?
-Нашата задача беше да минимализираме възможността самолет, излитащ или кацащ, да бъде отстрелян. Летателните средства са най-уязвими при излитане и кацане. А един самолет от чисто стратегическа гледна точка, превозващ 200-300 човека, ако бъда свален, е изключително голяма загуба. А имаше ежедневно такива предпоставки и реално българският и белгийският контингент бяха изключително отговорни това нещо да не се случи. И по мое време, за тези 6 месеца през 2010 г. не е имало такъв инцидент със самолет.
-За Вас, лично какъв урок е Афганистан?
-Постоянно си казвам:“Аз бях част от това безумие!“ Минимална частичка от това безумие – влизането, 20 годишното присъствие в Афганистан и излизането от там.
-Определяте излизането на мисията от Афганистан като безумие?!
-Да! Излизането на мисията е едно безумие…..И горките хора, които са били лоялни към опита през тези 20 години да бъде създадена някаква власт в Афганистан! Те вече са персона нон грата, преследвани….Дали талибаните са прави, дали имат някаква подкрепа с цената на жестокости, обиди!?Те живеят в обстановка, в която няма кражби, убийства, изневери ……Защото всичко се наказва с Крумови закони – рязане на ръце, убийства с камъни….Най-лошо е отношението към жените – те нямат право да работят, те са преминали през страшен ад.
-Казахте че сте влизал в афганистански училища. Как работят те, как се чувстват децата в тях?
-Да, интересно беше в училищата. Ако при нас процесът на обезнаселяване най-вече на селата и концентрацията на хора е в градовете, при тях е обратното. За последните 10 години затворихме няколко училища в села от община Севлиево, дори и едно градско. Там едно селско училище е с капацитет 300-400 деца, но желаещите да учат са 3000. На хуманитарни мисии сме влизали в такива училища, в които няма никакви условия, спрямо тези, в нашите. Децата са седнали на земята, разделени на момчета и момичета, но виждаш, че очите на всички са отворени, жадни за знания.
Спомням си думите на един директор, който каза, че учителите са светци, герои, които се мъчат да ограмотят това население, което много трудно може да стане. Но този, който не може да бъде ограмотен, хваща автомата. Хване ли автомата, той става терорист и минава от другата страна. Желанието им е колкото се може повече хора да бъдат образовани, за да разберат, че животът има други измерения.
-Как Ви посрещаха децата? Какво беше отношението им към Вас?
-Всеки един военнослужещ бива ухажван, знаят че ще им донесем подаръци. Бил съм в училище, в което за първи път виждат паста за зъби, четка за зъби. Както вече Ви казах, те живеят във феодализъм. И сега проблемът е, че те идват насам. Ще дойдат и изключително умни, и кадърни хора, които могат да бъдат полезни у нас, но с тях идват и други, на които мозъците са промити. Това са деца, които не са били в нормално училище, отиват в групировка, като еничари. Там от 7-8 годишни подготвят момчетата за камикадзета, за терористи. В това е опасността.
-И какво, излиза че всички тези човешки жертви, че направеното до момента от военните контингенти за подобряване живота на афганистанския народ, са били напразни, след август, т.г., когато САЩ изтеглят военния си контингент от Афганистан?
-20 години американците се опитваха да създадат правителство, което да даде равноправие на мъже и жени да учат и да работят, създадоха се съвременни училища и университети, но всичко това спира да работи и се връща талибанския период от 1996 до 2001 г. Не е ясно самите талибани накъде ще поемат сега!? Затова чета много за тази държава, за безумието Афганистан. Безумие, защото две големи нации – СССР и САЩ са били там. И вместо да се поучат една от друга, Русия потъва там 10 години, а САЩ – 20. СССР са влезли там, уж за 6 месеца, а са останали 10 години. Дори Брежнев не е очаквал да стане така. Известно е, че американците много добре анализират всяко едно действие, правят планове, подготовка, при тях нищо не се прави случайно…Затова как успяха да допуснат това, което се случи през тези 20 години!?
-Как Ви промениха военните мисии в Ирак, в Афганистан?
-Аз съм бил 5 години във военно училище, още 15 години военнослужещ във Българската армия, но апогея на моята служба е участието ми в тази мисия. Там разбрах за какво съм учил и какво е да си съвременен военнослужещ. Когато отиваш на война, може и да не водиш военни действия, но си във военна обстановка. И вече от позицията, преминал през всичко това, съм щастлив, че съм го направил. Защото щях да съм духовно беден, ако съм бил военен и не съм бил на това място.
Зареждане ...
