Продължаваме разходката в различните краища на страната с раказите на участниците в конкурса на тема „Моят град е…“, организиран от Община Севлиево и редакцията на в.“Росица“ по случай неговата 135-та годишнина. В този брой Беатрис Балева ще ни разкаже как вижда бъдещето на родния си град Сливен. Нейната публикация получи поощрителна награда на журито.
Моят град – моето бъдеще
Беатрис Балева,10 клас, ПГПЗЕ “Захари Стоянов” гр. Сливен
Някои градове са изпълнени с неприятен шум и правила за нарушаване на мира. Но моят град определено е различен. Сливен – градът на стоте войводи, на брега на река Тунджа, мястото, на което съм преживяла детството си – с всяка крачка, кроята правя, все повече спомени връхлитат главата ми. Град известен със славното си минало и гостоприемните си жители. Хора от различни общности живеят заедно в този мълчалив град. Паметници на велики хора от историята са издълбани в големи камъни.
С перфектните пътища, които се пазят от улични лампи и надвиснала трева, Сливен е един от онези градове, които са сертифицирани като екологични. Освен това не може да се пропусне и възхитителната природа на този град…….с велика Стара Планина, чийто глас напомня за славни времена. А река Тунджа, сякаш свети в златист цвят с вълнички, движейки се със завидно спокойствие. Моят град ме научи, че дори и в най- натовареното време животът може да бъде спокоен и мирен.
Въпреки това, няма перфекни градове, точно както няма перфекни хора. Дори безрезервно да обичаме града си, няма как да не признаем, че винаги има какво още да се подобри. Да подобрим града, хората и нашето собствено бъдеще. Шекспир е казал “Какво е градът, без хората” Суматохата на хората, ярките искрящи светлини, сгради, пищни пазари, бляскав нощен живот и многообразни превозни средства обикновено характеризират въображението ни за един град. Но един град е много повече от това, като най-отличителната черта на неговото жилище са самите хора. Населението постоянно се увеличава и много българи започзват да се връщат от чужбина. Това означава, че с увеличаване на населението, обграждащо градовете, има шанс за увеличаване на градските проблеми за жителите. Което ни води до тези уместни въпроси – Какво трябва да направим като цивилизация, за да осигурим намаляването или унищожаването на тези проблеми? Ще можем ли да разрешим тези проблеми или не? Ще има ли по-добър живот напред?
Разглеждането на гореспоменатия въпрос не само ни кара да разширим кръгозора си, за да се замислим за различните възможности на бъдещето на градовете, които обитаваме в момента, но също така ни кара да разчитаме на нашите надежди и стремежи, така че „как“ бихме искали бъдещето градове да бъдат. Един разказ за бъдещето беше представен и от Джордж Оруел, в неговата книга, на едно дистопично общество, съсредоточено около последствията от прекомерното управление. Моята визия за бъдещия град обаче не е кошмарна и се гради около демокрацията и нейните идеали, където се гарантира реално гражданско участие, с гарантирана подходяща свобода и равенство. За това вярвам, че е от съществено значение бъдещият ми град да осигури засилена низова демокрация, с по-истинска конституционно делегирана власт на градовете, за справяне с проблемите, които засягат тях и техните хора. Участието на общността в политическия процес в по- реални условия, отколкото е днес, е неразделна част от него.
Един често срещан проблем, с който всеки град в света се сблъсква в момента, е проблемът с изменението на климата и глобалното затопляне с катастрофални последици. Едно от тях е избухване на много болести, с най-новия COVID-19, който спря целия свят. Така че, ако бъдещият град наистина съществува, тогава той ще поеме принципите на устойчивото развитие и във всеки аспект от живота, защото само тогава може да бъде гарантирано неговото оцеляване. Нашият град не само ще бъде по-зелен и по-малко замърсен, но и не би направил компромис между околната среда и развитието. Използването на възобновяема енергия, ефективното опазване на водата като събиране на дъждовна вода, защита на местообитанията на дивата природа и природните ресурси, зелени сгради, зелени технологии, правилно изхвърляне на отпадъци, ефективно използване на отпадъците и т.н. биха го характеризирали.
Платон отдавна е казал: „Всеки град, колкото и малък да е, всъщност е разделен на два, единият град на бедните, а другият на богатите. Те воюват помежду си. ” За съжаление това родължава да важи дори и днес. Бъдещият град обаче ще се характеризира с равенство, където не съществува бедност и разликата между богатите и бедните е сведена до минимум. Имайки предвид усилията на различни международни и вътрешни организации, хора и правителството да осигурят премахването на бедността и да отговорят на основните нужди на хората, бъдещето изглежда светло или поне по-добро от това, което е днес.
Градски проблеми като задръствания, недостиг на вода, липса на подходящи пътища, липса на правилно изхвърляне на отпадъци, недостиг на храна, липса на подходящи жилищни съоръжения, недостъпност на първично здравно обслужване за всички и т.н. Са често срещани недостатъци на градовете. Вместо това те трябва да бъдат изчистени от всички тези проблеми с подходяща инфраструктура, която е устойчива на климата и бедствията и гарантира устойчивост. Трябва да бъде осигурено подходящо здравеопазване за всички. Няма да има съборени сгради или бедни квартали. На бездомните животни ще бъде направена подходяща рехабилитация. В моята визия за бъдещето никой не трябва да умира от глад и недохранване, ще има мерки за екстензивно биологично земеделие, научни селскостопански практики, устойчиво земеделие и продукция ще бъдат местни източници.
Не сме ли всички родени без да решавате къде и кога? Обикновено се съобразяваме с околностите, откъдето първоначално започваме. Очакваме по-добър живот, красив като богинята Афродита. Такъв, към който всички трябва да се стремим за доброто на обществото.
Много казват: „Ще отида в друга държава, ще отида на друго място, ще намеря друг град, по-добър от този. “ Каквото и да се опитвате да направите, е обречено да се окаже погрешно и сърцето ви ще лежи заровено, сякаш е мъртво. Където и да се обърнете, където и да погледнете, ще виждате черните руини на живота си, тук, където прекарахте толкова години, ги пропиляхте, унищожихте ги тотално. Няма да намерите нова държава, няма да намерите друго място. Този град винаги ще ви преследва. Ще вървите по едни и същи улици, ще остарявате в същите квартали, ще побелеете в същите тези къщи. Винаги ще попаднете в този град!