РУЖА ЛЮБЕНОВА
Съдия Станислав Цветков е роден през 1967 г. в Севлиево. Получава висше образование през 1992 г. във Висшия институт на МВР в София. Той е магистър специалност „Право”, квалификация „Юрист” и специалност „Охрана на общественият ред и борба срещу престъпността”. След дипломирането си започва работа в МВР и за около две години преминава през всички звена, като последно работи инспектор в „Криминална полиция”.
През месец януари 1993 г. започва работа като следовател в Окръжна Следствена служба в Габрово. Остава там до края на месец май 2005 г. През този период от време се е занимавал с разследване на всякакъв вид деяния, включително тежки криминални и икономически престъпления – убийства, изнасилвания, тежки пътно-транспортни произшествия и трудови злополуки със загинали и пострадали, кражби, телесни повреди и много други. Специализирал е разследване на престъпления, извършени от непълнолетни лица, за което се изисква специална подготовка и умения. В началото на месец юни 2005 г. е назначен като съдия в Районен съд- Севлиево. Разглежда предимно наказателни дела, а в определени случаи и граждански. Рангът му е „съдия във ВКС и ВАС”. През месец ноември 2019 г. Висшият съдебен съвет го определя за и. ф. административен ръководител – председател на Районния съд в Севлиево. След проведен конкурс, на 18 май 2021 г., с решение на Съдийската колегия на ВСС единодушно е избран и назначен на като титуляр на тази длъжност.
-Г-н Цветков, Административният ръководител повече мениджър на съда или съдия е?
-От качеството на работа на съдиите в един съд и качествата им като личности и професионалисти се определя и качеството на правосъдието. В тази връзка от изключителна важност е и личността на административния ръководител, който, като пръв сред равни, представлява съда и определя неговата политика. При осъществяването на правомощията на съда неговият председател е равнопоставен с останалите съдии. Той е организационен и административен ръководител, представлява институцията, ръководи общите събрания, упражнява бюджета, разпределя работата между съдиите. В този смисъл, според мен, той трябва да притежава необходимите качества и за съдия, и за ръководител. Да познава добре правораздавателния процес, организацията на работа и осъществяването на правораздавателната дейност в съда. Същевременно е необходимо да притежава качества и на ръководител. Съвместяването на тези две функции – управленска и правораздавателна, създава известни затруднения, както в големите съдилища, така и в тези, в които има кадрови магистратски дефицит, сред които в момента е и Районен съд – Севлиево. По принцип ръководителите на органите на съдебната власт обикновено имат по-малък процент на натоварване в пряката си правораздавателна дейност в сравнение с останалите си колеги, за да могат да се съсредоточат върху управленските дейности. В тази връзка искам да отбележа, че аз лично, до момента не съм се възползвал от тази възможност. Поемайки ръководството на съда през есента на 2019 г. си давах ясна сметка за тежкото положение, в което се намира, поради острия кадрови дефицит. Поради тази причина, а и от колегиалност към останалите съдии, взех решение да работя наравно с тях при сто процента натоварване. Може би съм единственият административен ръководител, който и към момента продължава да работи при такъв процент натоварване. Често се налага председателят на съда да вложи много усилия и да посвети много време за решаването на управленски проблеми от всякакво естество, поради което възниква опасност да пострада правораздавателната му дейност, но лична отговорност на самия ръководител е да намери баланса при осъществяване на двете функции.
-Длъжността Ви на ръководител на съд с такива традиции, какъвто е севлиевският, постави ли пред Вас лични предизвикателства и какви са те?
-При изслушването ми от Съдийската колегия на ВСС започнах своето изложение с вековната история и традиции на Районнен съд- Севлиево, с които всички би трябвало да се гордеем. През 2003 г. Районен съд – Севлиево беше включен в програмата “Съдилища-модели и съдилища-партньори”, а на официална церемония, проведена на 7 април 2006 г. във Велико Търново, на Районен съд-Севлиево бе предоставен статута на съд-модел за постигнати високи резултати в областта на съдебната реформа. Съдът се е утвърдил като изключително добре организирана и функционираща в административно отношение институция. Винаги е отчитал високи резултати от дейността си, а правораздаването е срочно, качествено и ефективно. Създадени са добри практики и са предприемани мерки за подобряване и оптимизиране на работата му. Всичко това ме мотивира да надградя постигнатото през годините, да доразвия добрите практики, да допринеса за усъвършенстване на работата с нови идеи, да способствам за затвърждаване на високите резултати, които са постигани досега. Разбира се, давам си сметка, че това е огромно предизвикателство, а и отговорност към институцията, колегите, служителите и гражданите, които са потребители на съдебни услуги. От миналата година, съвместно с мои познати и приятели, работим и по издаването на книга, проследяваща историята и развитието на съда, съдържаща информация и снимков материал за магистратите и служителите, работили през годините в него, постиженията и успехите в дейността му. Това също е една от амбициозните цели, които съм си поставил. Желанието ми е да способствам за повишаване на нивото на комуникация с медиите, както и за провеждането на съвместни мероприятия с неправителствения сектор.
-Според Вас, разбира ли обществото защо магистратите добиват статут на несменяемост и дали тя е достатъчна гаранция за запазване на автономията на съдията. И от друга страна – несменяемостта осигурява ли защита на обществото срещу безотговорността на даден съдия и не създава ли тя чувство за ненаказуемост сред магистратите?
-Личното ми мнение е, че голяма част от обществото не разбира причините, поради които един магистрат придобива в определен момент статут на несменяемост и каква е неговата цел. Смятам, че това до известна степен се дължи на народопсихологията на българина, на негативното отношение към закона и институциите, призвани да бранят правата и интересите на обществото, както и на липсата на правна грамотност. За жалост, през последните години – за това способства и насаждането, от страна на определени медии, политици и общественици, на недоверие към съда и магистратите, разрушаването на устоите на един от стълбовете на демокрацията – съдебната власт, и създаването на усещане сред обществото, че тя е основният виновник за неблагополучията на гражданите, лошия стандарт на живот и липсата на справедливост. Несменяемостта осигурява на магистрата възможност за обективно и безпристрастно изпълнение на служебните задължения и затова е уредена на конституционно ниво не само у нас, но и в редица европейски държави. Целта на този статут е да не се допусне външна намеса и натиск в процеса на работа и вземане на решения на магистрата. Разбира се, тя не може да бъде абсолютна и неограничена, защото злоупотреби могат да бъдат извършени и от недобросъвестни магистрати. В тази връзка, от една страна има усложнена процедура по придобиване качеството несменяемост, която гарантира оценка на качествата на магистрата, а от друга – законодателството урежда възможните хипотези, при които и след придобиването на статута на несменяемост магистратите могат да бъдат освободени. Принципът е, че имунитетът на магистрата се ограничава само до изпълнение на неговите служебни функции. За престъпленията, извършени извън служебните му задължения и отговорности, магистратът носи наказателна и гражданска отговорност като всички български граждани. Той няма административен имунитет и за всяко административно нарушение носи административна отговорност. Не може обаче да се търси наказателна и гражданска отговорност от магистрат, който, изпълнявайки служебните си задължения по съвест и убеждение, допусне грешка, освен ако извърши умишлено престъпление от общ характер, независимо че е в рамките на служебните му задължения. Тогава той ще носи наказателна и гражданска отговорност. Така че имунитетът на магистратите, включително при изпълнение на правосъдните им функции, не е абсолютен, а е функционален. Онези от тях, развили чувство за безотговорност и ненаказуемост, нямат място в съдебната власт, тъй като уронват нейния престиж и авторитет и спрямо такива трябва да има категорична реакция, както от страна на съответните институции, така и от страна на съсловните организации на магистратите.
-А сега да Ви попитам конкретно за работата на севлиевския съд и по-точно, преодоляхте ли хроничната липса на съдии в него?
-За жалост и към настоящият момент в съда все още не е преодолян кадровия магистратски дефицит. Щатът на Районен съд – Севлиево е за пет съдии, един от които административен ръководител – председател, и четирима районни съдии. След преместването на съдия Павел Неделчев в Окръжен съд-Габрово и освобождаването от длъжност поради навършване на пенсионна възраст на съдия Аврамова, в съда останаха да работят само трима съдии. Това доведе до изключителни затруднения в организацията на работата и функционирането на всички звена в съда и до невъзможност от поддържане на специализация на съдиите от есента на 2019 г. Наложи се всеки съдия да разглежда и решава дела както от гражданската, така и от наказателната материя, и то в условия на свръхнатовареност. В средата на месец декември 2019 г. на длъжността „съдия“ в РС – Севлиево бе назначена съдия Биляна Коева. Очакванията, че нейното назначаване ще се отрази благоприятно на работата на съда и ще снижи нивото на свръхнатовареност, за жалост не се оправдаха. От средата на месец март 2020 г. до края на календарната година съдия Коева ползва отпуск поради временна неработоспособност. От средата на месец август 2020 г. и до настоящият момент съдия Коева е в отпуск поради бременност и раждане. Поради продължителността на неработоспособността на съдия Коева от моя страна са били отправяни искания към „административния ръководител – председател“ на Окръжния съд в Габрово да командирова съдия от Районния съд в Габрово, разглеждащ граждански дела, в Районния съд в Севлиево за неопределено време. Поради липса на съгласие, със заповеди на заместник-председателя и председателя на Окръжния съд в Габрово в съда в Севлиево беше командирован колега от РС-Габрово, но за срок не повече от три месеца. При изслушването ми от съдийската колегия на ВСС, от страна на г-н Лозан Панов – председател на ВКС на Република България, ми бе зададен въпрос с какво колегията и ВСС биха могли да ми помогнат за разрешаването на проблемите в работата на РС-Севлиево. Пред членовете на колегията заявих, в случай, че ми бъде гласувано доверие и бъда назначен за административен ръководител на РС-Севлиево, проблемът с острия магистратски дефицит в дългосрочен план би могъл да бъде разрешен чрез запазване на освободения след назначаването ми съдийския щат и неговото бързо попълване. В този смисъл изразих позицията си, че неговото съкращаване би довело отново до изключителни затруднения в организацията на работа в съда. След встъпването ми в длъжност като председател на РС – Севлиево за освободеният от мене съдийски щат е уведомена Съдийската колегия на ВСС и искрено се надявам, че ще бъдат предприети действия по неговото попълване.
-А сега да Ви попитам конкретно за работата на севлиевския съд и по-точно, преодоляхте ли хроничната липса на съдии в него?
-За жалост и към настоящият момент в съда все още не е преодолян кадровия магистратски дефицит. Щатът на Районен съд – Севлиево е за пет съдии, един от които административен ръководител – председател, и четирима районни съдии. След преместването на съдия Павел Неделчев в Окръжен съд-Габрово и освобождаването от длъжност поради навършване на пенсионна възраст на съдия Аврамова, в съда останаха да работят само трима съдии. Това доведе до изключителни затруднения в организацията на работата и функционирането на всички звена в съда и до невъзможност от поддържане на специализация на съдиите от есента на 2019 г. Наложи се всеки съдия да разглежда и решава дела както от гражданската, така и от наказателната материя, и то в условия на свръхнатовареност. В средата на месец декември 2019 г. на длъжността „съдия“ в РС – Севлиево бе назначена съдия Биляна Коева. Очакванията, че нейното назначаване ще се отрази благоприятно на работата на съда и ще снижи нивото на свръхнатовареност, за жалост не се оправдаха. От средата на месец март 2020 г. до края на календарната година съдия Коева ползва отпуск поради временна неработоспособност. От средата на месец август 2020 г. и до настоящият момент съдия Коева е в отпуск поради бременност и раждане. Поради продължителността на неработоспособността на съдия Коева от моя страна са били отправяни искания към „административния ръководител – председател“ на Окръжния съд в Габрово да командирова съдия от Районния съд в Габрово, разглеждащ граждански дела, в Районния съд в Севлиево за неопределено време. Поради липса на съгласие, със заповеди на заместник-председателя и председателя на Окръжния съд в Габрово в съда в Севлиево беше командирован колега от РС-Габрово, но за срок не повече от три месеца. При изслушването ми от съдийската колегия на ВСС, от страна на г-н Лозан Панов – председател на ВКС на Република България, ми бе зададен въпрос с какво колегията и ВСС биха могли да ми помогнат за разрешаването на проблемите в работата на РС-Севлиево. Пред членовете на колегията заявих, в случай, че ми бъде гласувано доверие и бъда назначен за административен ръководител на РС-Севлиево, проблемът с острия магистратски дефицит в дългосрочен план би могъл да бъде разрешен чрез запазване на освободения след назначаването ми съдийския щат и неговото бързо попълване. В този смисъл изразих позицията си, че неговото съкращаване би довело отново до изключителни затруднения в организацията на работа в съда. След встъпването ми в длъжност като председател на РС – Севлиево за освободеният от мене съдийски щат е уведомена Съдийската колегия на ВСС и искрено се надявам, че ще бъдат предприети действия по неговото попълване.
-Пандемичната 2020-та постави обществото и в това число съдебната система пред нови предизвикателства… Справя ли се с тях съдът в Севлиево? Отлагат ли се много дела?
-Безспорно пандемията, разразила се през 2020 г., оказа влияние върху работата на съдебната власт, в това число и на РС – Севлиево. По повод констатирани случаи на COVID-19 на територията на област Габрово, със заповед от 9 март 2020 г. беше отменено до второ нареждане провеждането на насрочени съдебни заседания в Районен съд-Севлиево и на Ден на отворените врати в съда, планиран за 16 април 2020 г. Във връзка с обявеното в последствие от Народното събрание на Република България извънредно положение, съответните решения на съдийската колегия на ВСС, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 и с цел спазването на стриктни мерки за хигиена и ограничаване струпването на хора на закритите пространства в съдебната сграда, бе преустановено разглеждането на всички видове наказателни и граждански дела за периода на обявеното извънредно положение, с изключение на тези, посочени изрично в съответните заповеди, издадени от мен. Независимо от всички мерки, предприети от ръководството на съда, в края на месец март 2021 г. един магистрат и четирима съдебни служители бяха установени като носители на вируса. За предотвратяване разрастването на заразата в съда и с цел опазване живота и здравето на магистратите, съдебните служители и гражданите бе преустановено разглеждането на дела в открити съдебни заседания, с изключение на определени видове дела за периода от 1-ви до 14-ти април 2021 г. включително. Със заповедта бе почти изцяло ограничен достъпът до съдебната сграда и бяха предприети още по-строги противоепидемични мерки. Пренасрочването на делата, чието разглеждане в открити съдебни заседания бе преустановено по време на въведеното извънредното положение, доведе до натрупване на големият им брой.
Решението, което по мое предложение взехме с колегите ми, бе да разгледаме същите в съвсем кратки срокове, пред възможността делата да бъдат насрочвани в дълъг период от време напред. Това решение, от една страна, доведе първоначално до провеждането на голям брой открити съдебни заседания и необходимостта от постановяване на съдебните актове по множество дела при спазване на предвидените процесуални срокове. От друга страна, в рамките на около два месеца, бе преодоляно натрупването на многото на брой дела за разглеждане и връщането към нормален ритъм на работа в съда. Разбира се тези добри резултати бяха постигнати благодарение на създадената организация на работа и усилията на всички магистрати и служители, работещи в съда, поради което искам да изразя искрената си благодарност към тях за проявената отговорност и висок професионализъм. Изказвам огромна благодарност и на онези съдебни служители, които въпреки заразяването си с COVID-19, продължиха да работят неуморно, макар и дистанционно, за да се справим със създалата се тежка ситуация.
-Имаше съдебни дела, заведени заради недостъпността на сградата на севлиевския съд за хора с увреждания. Как се реши въпросът?
-Дълги години съществен проблем със сградният фонд на съда бе архитектурната среда около и вътре в нея, тъй като не беше пригодена за достъп на хора с увреждания и не отговаряше на изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания и Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. През 2018 г. бе отправено предложение до КУС към Пленума на ВСС и Комисия „Бюджет и финанси“ да бъдат предвидени средства за изготвяне на технически проект за преустройство на санитарен възел и изграждане на два броя стълбищни платформи за хора в неравностойно положение, както и да се финансира изпълнението на проектите, по който начин съдебната палата да бъде приведена във вид, отговарящ на действащите изисквания за достъпност на хора с увреждания. С решение на Пленума на ВСС от 21.06.2018 г. бяха отпуснати средства и бе изготвен технически проект. След разглеждане и одобряване на проекта бяха отпуснати средства и през 2019 г. бяха изградени два броя платформи – външна, осигуряваща достъп до първия етаж на сградата, и вътрешна, която позволява придвижване от първия до втория етаж, където са разположени две съдебни зали и повече от службите на съда.
-Съвсем скоро, на 3 юни, Вие проведохте открит онлайн урок с ученици от X клас на Частна професионална гимназия “Аркус” – Велико Търново. В часа по философия им разяснихте в кратка презентация “Какво изучава наказателното право”, “Как се прилага Закона при извършване на престъпления от малолетни и непълнолетни лица” и що е то „Синя стая“. Имаше ли интерес, младите разбират ли материята, която им обяснявате?
-В РС – Севлиево се е превърнало в традиция организирането на „Ден на отворени врати”, която следва да продължи, но за жалост поради пандемията през 2020 г. и 2021 г. не можа да се осъществи. При провеждането му активно участие освен съдиите и съдебните служители вземат и прокурори от ТО – Севлиево. Ежегодни посетители са ученици от средните класове на училищата в гр.Севлиево, на които на достъпен език се разяснява организацията и дейността на съдебната система, обсъждат се въпроси, поставени от тях.
От стартирането на образователната програма „Съдебната власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури”, ежегодно съдии от РС-Севлиево се включват в нея като лектори в две от училищата в Севлиево. Съвместно с ръководствата на двете училища се организира посещение на учениците в РС-Севлиево, като същевременно се провежда симулиран процес по казус, предварително обсъден с участниците в него и съответните преподаватели-координатори по програмата.
Участвал съм и в редица проекти на Съюза на съдиите в България, чийто член съм, насочени към по-малките ученици.
Във връзка с реализирането на националната програма „Детско полицейско управление“ на МВР, във взаимодействие с РУ МВР – Севлиево, се организира посещение на деца в Районен съд – Севлиево. В една от съдебните зали се провежда занятие с тях, на което съдии от съда представят на учениците основните дейности, функции и роля на органите на съдебната власт.
Впечатленията ми са, че интереса на учениците е в зависимост от темата и начина, по който материала им се поднася. Като цяло темите, свързани с теорията на правото са по-сухи и скучни за тях, но за сметка на това, онези които засягат практически въпроси са им изключително интересни и често времето за отговори на въпросите, които задават не достига. Като пример бих могъл да дам следните теми: „Как може да защитим правата си чрез съдебните институции? Видове съдебни услуги. Достъп до правосъдие.“, „Детско правосъдие. Малолетни и непълнолетни лица – свидетели, жертви и извършители на престъпление. Домашното насилие. Участие в съдебни процедури. Синя стая. Органи, които могат да предложат подкрепа и защита. Как да се предпазим да не станем жертва на престъпления?“, „Трафик на хора“ и други. Разбира се кулминацията в провеждането на образователната програма е провеждането на така наречените симулирани процеси, по време на които учениците имат възможност да влязат в ролята на съдия, прокурор, адвокат, подсъдим, свидетел и вещо лице.
-И малко от личният Ви опит като съдия – как се справяте с рамките, които законът понякога поставя на вътрешното Ви убеждение и морала? Има ли дело, което ще помните цял живот?
– Професията на съдията е изключително трудна и отговорна, тъй като от неговите решения зависят човешки съдби. Ако трябва да бъда откровен, има случаи, в които съм изпитвал разочарование по конкретни дела, приключили с оправдателна присъда, по които до този изход се е стигнало поради недобре свършена работа от страна на разследващите органи и прокуратурата. Причините за това са в липсата на достатъчно доказателства, които е могло да бъдат събрани по надлежния ред; опорочаване на процесуално-следствените действия при тяхното събиране, което ги прави негодни; липсата на професионален опит и компетентност и т.н., които в последствие не могат да бъдат преодоляни в съдебната фаза на процеса. Като всеки нормален човек, чувството за справедливост е присъщо и на съдията. От друга страна всеки един човек се смята за невинен до доказване на противното и решението на съдията следва да се базира на събраните по делото доказателства, а не на предположения.
По време на кариерата ми като съдия съм разгледал множество дела, не бих казал, че има конкретно дело, което ще помня цял живот, тъй като техният брой е голям. Това са предимно дела, свързани с извършени тежки умишлени престъпления, за определяне на родителски права и режим на лични отношения с децата след раздялата на родителите им. Трайно отражение оставят и делата, свързани със задължително настаняване на лечение на лица, страдащи от психични заболявания, особено когато се касае за млади и възрастни хора.
– Кои качества смятате, че са изключително важни за всеки юрист?
– За мен от изключително значение са честността, почтеността, обективността, толерантността, способността за бързо вземане на решения и за непрекъснато самоусъвършенстване.
Зареждане ...
